Акценти на Софийския фестивал на науката 2016

Живот на тъмно – от пещерите до звездите

12 май, 15:30, Голяма сцена, Театър София

Живеят ли микроорганизми в пещерите? Ако да, кои и как? Професорът по биология и геология от Университета в Акрън, САЩ, Хейзъл Бартън ще разкаже за подземните недра и как те могат да помогнат за оцеляването на допълнителни планетарни тела в Слънчевата система. Невероятно, но факт, нали? Хейзъл Бартън е световноизвестен учен-пещерняк и екстремен атлет, който изследва живота в някои от най-опасните пещери по света, а списание „Популярна наука“ определя лабораторията й за една от „десетте най-прекрасни изследователски лаборатории в света“. Станете част от едно запомнащо се пътешествие от пещерите до звездите.

Целият свят е сцена или за разказа в науката

12 май, 17:00-18:00, Голяма сцена, Театър София

Конкуренцията в университетските среди става все по-ожесточена. Затова трябва ли да ни учудва фактът, че разказването за наука е сериозна задача, дори за някои от най-амбициозните и обещаващи учени в света? Какъв тогава трябва да е съвременният учен-разказвач пред широка публика? А пред академичната общественост? Победителят на „FameLab International“ 2013 Фъргъс Маколиф ще разкаже за преживяванията си след спечелването на голямата награда в Челтнъм, когато направи дървесната канадска жаба известна по цял свят, последвалия медиен интерес, поканите за TED лекции и започването на работа в областта на науката на пълен работен ден. Днес Фъргъс е докторант във Факултета по биологични науки и околната среда в Университета в Корк и водещ на телевизионните предавания „Отряд Наука“ и „10 неща да знаете за ...“ по Ирландската национална телевизия. Вдигаме завесите, за да се насладите на разказа за наука на един първокласен учен-разказвач.

Лаборатория за слава FameLab 2016 – национален финал

12 май, 18:30-20:00, Голяма сцена, Театър София

Колко бързо отлита времето! Наистина ли изминаха 10 години от началото на конкурса „Лаборатория за слава FameLab” в България? Не е ли удивително пътешествието, което започнахме заедно? Всяка година млади и талантливи учени ни грабваха, пленяваха и отнасяха в техния научен, но на моменти дори фантастичен свят. От образуването на почвата, прашинка по прашинка, в продължение на хиляди години… до нейната памет. Продължителността на живота в България – стресът в София срещу „айлякът“ в Пловдив. Противоречивите чувства относно сбора на трите измерения на багажа в градския транспорт. Първата брачна нощ у някои семейства пеперуди и геноцидът на сперматозоидите, носещи Y хромозомата. Сакралната връзка между Арнаутската чушка и Бай Ганьо и хормоните, вилнеещи в него. Науката е толкова необятна, че сме далеч от покриването на всички нейни любопитни факти, но с всяка изминала година запълваме знанията си, а комуникаторите на наука се увеличават и ни подготвят нови и интересни изненади.

Тазгодишното издание на „Лаборатория за слава FameLab“ ще бъде истинско зрелище, с участници над 21 годишна възраст. Оставяме се в ръцете на химик, инженер-технолог, биолози, химици, медици и други учени. Очакваме ви на конкурса в рамките на Софийския фестивал на науката, за да определим новото лице на науката, което ще представи България на международния финал във Великобритания.

Мисия „Розета“. Какво? Къде? Кога?

12 май, 20:30-21:30, Голяма сцена, Театър София

От къде идваме? Търсенето на отговор на този въпрос е в основата на космическата мисия „Розета“ на Европейската космическа агенция. Като част от нея на 12 ноември 2014 г. апарат, управляван от Земята, за пръв път кацна на повърхността на комета от Слънчевата система. Постижение, толкова невероятно и сложно за осъществяване, че е дори трудно за осмисляне. Мат Тейлър е мозъчният тръст зад „прикометяването“ на сондата „Розета“ и като една от големите звезди на тазгодишния Софийски фестивал на науката, мисията му ще е да ни запознае в подробности с „Розета“ и да даде ни жокер или два какво й предстои през 2016 г. Д-р Мат Тейлър е британски астрофизик, защитил дисертацията си в Импириъл Колидж в Лондон, и главен учен на Мисия „Розета“ на Европейската космическа агенция. Обещал е, че освен за комети и физика, на срещата ни ще има и много музика.

Космически забивки

13 май, 19:00, Голяма сцена, Театър София

През 2015 г. науката направи няколко революционни открития за Космоса: на Марс бе открита вода, а мисията „Нови хоризонти“ прелетя покрай Плутон – леден свят, живеещ сам на границите на нашата планетна система. Вълнуващи постижения, защото изучаването на планетите и останалите обекти в Слънчевата система обещава да разкрие тайната за произхода на живота на Земята. В крайна сметка може би всички ние сме марсианци (да, и вие също!). През 2016 г. проучванията за Червената планета продължават, а през месец юли предстои да посетим и газовия гигант Юпитер, за да разкрием мистерията на неговата атмосфера. Какво още ще се случи в изучаването на Космоса и какви изненади крие бъдещето? Главният асистент във Физическия факултет на Софийския университет, главен редактор на списание „ВВС ЗНАНИЕ“ и звезда от конкурса FameLab д-р Владимир Божилов ще разкаже повече.

Ричард III: да разрешиш случай от преди 500 години

13 май, 20:30, Голяма сцена, Театър София

Вероятно мнозина от вас свързват Ричард III с едноименната шекспирова пиеса и мрачния образ, който тя представя. Фактът, че Ричард III управлява Англия само две години и че е последният крал, загинал на бойното поле, и до днес пробужда интерес у мнозина. Действително на Ричард III се приписват немалко злодеяния и както мистериозният му живот, така и смъртта му провокират въпроси.

През август 2012 г. Лестърският университет предприема един от най-амбициозните археологически проекти, наречен “Grey Friars”. По време на начинанието, археолози, историци и ДНК експерти обединяват сили, за да открият тленните останки на английския крал. Как протича проектът и до какви открития достигат учените ще разберем от първо лице.

Специален гост на тазгодишния Софийски фестивал на науката е д-р Тури Кинг, преподавател в Лестърския университет, виден експерт по генетика и археология и ръководител на международния изследователски екип, работещ по ДНК идентификацията на Ричард III. Тя е страстен комуникатор на науката и чест гост на радио и телевизионни програми. Преподавателската й кариера включва и Кеймбриджския университет, където изнася лекции по археология и антропология. Преди да се насочи към молекулярната генетика, Тури Кинг специализира биологична антропология.

Алхимията – искахме злато, получихме наука

14 май, 13:00, Голяма сцена, Театър София

Какво знаем за алхимията и какво да мислим за алхимиците? Шарлатани? Вероятно. Учени? Може би. Но как е започнало всичко и кои са най-видните алхимици? Дали ще успеем да превърнем който и да е метал в злато? Търсачът на философския камък (не, това не е Хари Потър!) ще ни разходи през вековете, за да ни обясни значението на алхимията и приноса й за раждането на науката, каквато я познаваме днес. Химикът-нанотехнолог, учител и опитен FameLab участник Наско Стаменов е подготвил завладяващата история за символите и вярванията. Пригответе се да бъдете омагьосани!

Игра на гени и гении

14 май, 17:30, Голяма сцена, Театър София

Криспър технологията представлява нещо, което бактериите притежават така или иначе. Тази година учени се възползваха от това и създадоха технология, с която могат да се добавят и премахват гени, което оказва голямо влияние върху ДНК-то. Това е природна технология, много по-точна и прецизна от генното инженерство, но какви са етичните въпроси, които поражда? Разказват доц. д-р Георги Милошев, ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика към института на БАН, и гл. ас д-р Милена Георгиева в Института по Молекулярна Биология - БАН.

Емоционална интелигентност: шах, математика, литература

14 май, 19:00, Голяма сцена, Театър София

Аз съм на ход. Трябва да преценя всички възможности... трябва да спася царя! Дебютът ми беше слаб. Сега, ще сменя тактиката, но как? Ще напиша алгоритъм, набързо ще обмисля теоремите, дистанцията, на кратко няколко математически функции... никога няма да ми стигне времето. Защо не съм написал книга досега? Ще рискувам, мисля... мисля... офицер на F5. Вие сте на ход! Не се тревожете, защото на помощ идват един от съвременните испански майстори на разказа Иполито Наваро и докторантът по математика Разван Ягар. Те ще представят магическата връзка между шаха, математиката и литературата, отразена и във велики романи назад във времето. Къде се сближава тази интелектуална взаимосвързаност и как да тълкуваме литературни примери?

Казино "Хаос"

14 май, 20:30, Голяма сцена, Театър София

И тази година с пълна сила се завръща невероятният проф. Франк Бърнет! Както винаги той ни е подготвил ободряваща доза смях, достатъчно количество наука и щипка хаос. Франк ще ни покани в един леко безпорядъчен свят (в какъвто и живеем). Ако се замислим, хаосът се намира навсякъде около нас! Той стои зад пазарните колебания, неточните прогнози за времето, дори задръстванията (дали основни пакостници не са летящите пеперуди?). Ако скоро сте били на казино ще се съгласите, че хаос присъства и в хазартните игри. Присъединете се към Франк и неговия казино екип в пътешествие, което няма да ви направи по-богати, но ще ви направи по-хитри.

Познат на всички като забавния и харизматичен шотландец, Франк е първият професор по Комуникация на науката във Великобритания и е един от основателите на Челтнъмския фестивал на науката. Той е познат на българската публика от предишните си участия в Софийския фестивал на науката – с „Бар Наука“ в първото издание на фестивала през 2011 г. и с научното шоу „Запознай се с мозъка си“ през 2014 г.

18+

Магията на родителството

15 май, 14:00, Голяма сцена, Театър София

Отглеждането и възпитаването на деца е дълго пътуване, осеяно както с безгранично щастие, така и с множество премеждия. Често се питаме дали сме добри родители и осигуряваме ли най-важното за детето си? Пътуваме назад в спомените към собственото си детство и търсим съвети, лутаме се в коридорите на миналото към откриване на „най-правилния модел“, на стратегическите ходове за изграждането на детето като личност. Накрая разбираме, че универсално решение липсва, а най-добрите ни приятели са вътрешният ни глас и безусловната обич. Психоаналитикът и преподавател в Софийския университет доц. Моника Богданова ще сподели полезни съвети за родители и какво всъщност стои зад „добрата“ и „лошата“ магия в родителството.

Пробиотиците – добрите бактерии

15 май, 15:30, Голяма сцена, Театър София

Човешкото тяло се състои от около един трилион клетки, а в организма ни живеят десет пъти повече клетки на бактерии. Някои от тях, „заселвайки се” в нас могат да ни разболеят, други обаче са полезни за здравето ни. Добрите бактерии наричаме „пробиотици“, но какво всъщност знаем за тях? На какво се дължи полезното им действие? Кои са естествените им източници и първенец ли е наистина киселото мляко? И ако да, означава ли това, че българите са привилегировани заради „лактобацилус булгарикус“? Доц. Светла Данова, ръководител на лаборатория „Млечнокисели бактерии и пробиотици“ към Института по микробиология при БАН, ще ни преведе през света на добрите бактерии и силната имунна система.

Присъда: Без бъдеще!

15 май, 17:00, Голяма сцена, Театър София

Какво ли не се говори за задължителните ваксини – и мненията често са съвършено противоположни. Нека този път се информираме за науката на ваксините. Детският паралич, който се предизвиква от три полиовируса – полио 1, 2 и 3, ни придружава от древността. През 2014 г. Световната здравна организация обявява полиовирус 2 за изкоренен, което е огромна победа. През същата година обаче в сърцето на Европа – Западна Украйна, се регистрират два случая на детски паралич поради ниско имунизационно покритие. Ръководителят на Института по микробиология към БАН доц. д-р Любомира Николаева-Гломб работи в областта на контрола, с цел недопускане на внос на полиомиелит в България, и вярва, че и трита полиовируса ще бъдат изкоренени в рамките на нашия живот.

Гравитационни вълни – потвърдено!

15 май, 18:30, Голяма сцена, Театър София

Годината е 1916. Младият гений е щастлив – подарил е на света и бъдещите поколения Общата теория на относителността (дори десетки години тя да е подлагана на съмнение от научните среди). Годината е 2016. Учените са единодушни – след дълъг и неуморен труд, те доказват съществуването на гравитационните вълни! Те са щастливи – открили са един нов свят за изследване. Младият гений е щастлив. Какво означава този научен пробив във физиката за нас? Никола Каравасилев, докторант по Астрофизика в Софийски университет, учител и опитен комуникатор на науката, ще ни представи забележителния физически феномен и значението му за бъдещето.