Понякога изглежда, че съвременната култура се развива с невероятна скорост - "Бийтълс", филми за супергерои, хип хоп, Instagram - всички те се появяват, сякаш избутани от бързи невидими сили. Културата се движи с много по-бързи темпове, отколкото телата ни - или така изглежда.
Ново проучване всъщност твърди обратното. Културата се променя толкова бързо, колкото нашата биология, заключават изследователите - и също се оформя от еволюционни сили.
Критерий за променливост на културата
Културата е основно набор от идеи. Независимо дали става дума за архитектурни паметници или просто някакъв нов музикален стил, всичко опира до съгласуван набор от идеи. Но хората не са единствените, които обменят идеи - това правят и другите животни. Гените също обменят идеи и те могат да направят това с много по-бърза скорост от човешката култура, но досега не е имало сравнение между това как се променя човешката култура и нашите гени.
Всъщност наистина не е извършван досега количествен анализ на това как се променя културата. Няма критерий за това и не е нещо, което може лесно да се измери.
Скоростта на биологичната еволюция е изследвана преди и представлява голям интерес. Но що се отнася до културата, всъщност не разполагаме с критерий за измерване.
Дори когато историците говорят за различни темпове на културната еволюция - като например, че Ренесансът е период на бърза еволюция, а Тъмните векове са период на относителна стагнация - това е качествено предположение, без единица мярка.
Трудно е да си представим как би станал такъв анализ, но за щастие съвременната култура има едно важно предимство - съхранението. Дигиталните артефакти (текстове, изображения, музика) вече се съхраняват от десетилетия и те предоставят доказателства за развитието на нашата култура.
Използвайки методи за анализ на данни на тези цифрови записи, изследователите могат да извършат количествено проучване.
Автомобилите също са повлияни от културните тенденции.
Културата е бавна
Изследователи, ръководени от Арман Лирой (Armand Leroi) от Имперския колеж в Лондон, разглеждат четири различни типа културни тенденции: музика, романи, клинична литература и автомобили. Те изследват еволюцията на тези тенденции, както и силите, които движат и формират тази еволюция.
По същество учените прилагат същите показатели, които биолозите използват за изследване на еволюционната скорост. Изненадващо те откриват, че и съвременната култура се развива доста бавно. Всъщност нейната скорост е сравнима с биологичната еволюция на видове като чинките на Дарвин и пъстрите молци.
"Прилагайки показатели за скоростта, разработени от еволюционните биолози, ние показваме, че културните артефакти обикновено не се развиват по-бързо от популациите на животните", пишат изследователите в изследването.
Около една четвърт от всички анализирани културни черти показват средно-възвръщаща се динамика - с други думи - достигат своеобразен застой и повторяемост.
Освен това културната еволюция и органичната еволюция се забавят за дълги интервали от време. Те могат да проявяват кратки изблици на промени, често поради външни влияния, но за по-дълги периоди от време тази еволюция е бавна и като цяло предсказуема.
Културата не се променя на случаен принцип. Променя се така, сякаш се движи от външни сили (което вероятно е така).
Изследователите си задават въпроса:
"Дали променящите се характеристики на поп музиката, романите, клиничната литература и колите - и всички други неща, създадени от човека, които изпълват нашия свят, са само въпрос на случайност или се оформят от различни външни сили?"
Като се има предвид неочакваното сходство с биологичните процеси, изглежда, че културата се оформя по почти дарвинистки начин като могат да се появят случайни неща, но те бързо се селектират под натиска на околната среда - само че в този случай натискът на околната среда са предпочитанията на хората. Когато станем част от определена култура, когато купуваме, използваме и споделяме артефакти от тази култура, ние се превръщаме в двигател за нейната еволюция.
Изследователите обаче отбелязват също, че някои културни аспекти със сигурност се променят по-бързо от други. Законът на Мур, наблюдението, че броят на транзисторите в интегрални схеми се удвоява на всеки две години, може да се разглежда като културно наблюдение - и то се случва много по-бързо от биологичната еволюция. За автомобилите изследователите разглеждат параметри като конски сили, но игнорират аспекти като изчислителна мощност, които без съмнение драстично нарастват през последните години.
Това все пак е пионерно проучване.
То разгледа само някои културни аспекти и авторите признават, че скоростта на промяната може да варира драстично в различните области. Но новото проучване несъмнено ще служи като основа за бъдещи изследвания, които ще документират как се развива културата ни.
И накрая, има още едно интересно откритие на това проучване. Културното равновесие не трае вечно. Точно както в органичните популации, културата може да бъде подложена на радикални иновации и трансформации. Пример за това са електрическите автомобили - те са оформени от фактор, който не е присъствал в развитието на автомобила преди това (необходимостта от намаляване на вредните емисии) и трансформацията ще бъде радикална - вече започваме да виждаме това.
Подобни неща може да се случват и с музиката. Рокендролът съществува отдавна, но след 2010 г. сякаш губи влияние. Рокендролът няма гарантирано безсмъртие. Нито една от нашите култури няма.
Справка:
The pace of modern culture, Ben Lambert, Georgios Kontonatsios, Matthias Mauch, Theodore Kokkoris, Matthew Jockers, Sophia Ananiadou & Armand M. Leroi Nature Human Behaviour (2020)
Източник: Not so fast: Modern culture moves about as fast as our biology, ZMEScience
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари