Менопауза имат само хора, китове и косатки

Самките на хищните косатки, след като минат менопаузата си, могат да станат водачи на стадото и да спасяват със своя опит и знания другите косатки в трудни ситуации.

Тази им роля обяснява защо женските косатки са единствените сред животните, с изключение на хората и някои видове китове, които оцелеват до дълбока старост, достигайки до 80-годишна възраст. Това са заключенията на британския биолог, Дарън Крофт (Darren Croft) автор на изследване, съобщава New Scientist.

Дарън Крофт и колегите му изследвали 750 часа видео на стада от косатки, които са били заснети от 1978 година край тихоокеанското крайбрежие на северозападната част на САЩ. Установило се, че възрастните самки косатки заемат ролята на водач на групата с 32-57 % по-често, отколкото други по-млади женски или мъжки. Нещо повече, в трудни години, например, когато тихоокеанската сьомга, основната храна на хищниците, е в недостиг, "бабите" косатки се оказвали лидери много по-често.

От гледна точка на еволюционната целесъобразност менопаузата при косатките се дължи на нуждата от опитен водач.

Повечето животни се размножават до смъртта си, за да разпространят максимално гените си. Само косатките, хората и някои видове китове престават да произвеждат потомство до 40 години, но доживяват до 80-90 години. Изглежда важна роля има реда у стадото на косатките: младите индивиди не напускат родителите си и живеят по-голямата част от живота си с тях. По този начин, по-възрастните делфини имат стимул да се грижат за тяхното потомство, дори когато вече не са в състояние да раждат свои малки.

Изследването на Крофт дава нов аргумент в полза на "хипотезата на бабите". Смята се, че жените в популациите на първобитните ловци и събирачи са доживявали до постклимактериум, когато възникнала нуждата от техните знания. Бабата предавала своя ценен опит на по-младото поколение на целия род, а не само на своите внуци.

В "Егоистичния ген", Ричард Докинз дава следното обяснение на явлението менопауза:

"...именно разликата между рязкото изменение на живота при жените и постепенното угасване на способността за размножаване при мъжете навежда на мисълта, че в менопаузата има някаква генетична “преднамереност”, че това е някаква “адаптация”.

Когато жената достига възраст, при която средните шансове нейно дете да доживее до зрелост стават повече от два пъти по-ниски, отколкото у всеки неин внук на същата възраст, всеки ген, детерминиращ принос на ресурси във внуци, а не в деца, получава предимство. И макар такъв ген да има само в един от четири внука, а генът-съперник – в едно от две деца, той придобива по-голяма тежест от по-голямата очаквана продължителност на живота на внуците и в генофонда започва да преобладава генът на “алтруизма към внуците”. Жената не би могла да се посвети изцяло на внуците, ако продължаваше да има собствени деца. Следователно, гените детерминиращи загубата на репродуктивна способност в средна възраст, стават все по-многобройни, защото те се намират в телата на внуците, оцеляването на които се осигурява от алтруизма на бабите."

Още по темата

20/02/2015

Животът

Кои са най-големите животни, обитаващи океана?

10/02/2020

Животът

Любов, вярност и изневяра по животински

18/06/2016

Животът

Хомосексуалността в животинския свят

11/01/2015

Животът

Признаха официално, че и животните имат култура