Мухълът в нашия дом. Какво означава цветът му?

Ваня Милева Последна промяна на 10 юли 2023 в 00:01 5844 0

Какво означават многобройните цветове мухъл, които се появяват върху храната ни?

Кредит Wikimedia Commons

Какво означават многобройните цветове мухъл, които се появяват върху храната ни?

Във въздуха и повърхностите около нас има множество бактерии, гъбички, вируси, акари, водорасли и протозои. Кожата ни е с не по-малко сложна екосистема от организми, наречени коменсали, които не са непременно добри или лоши, но променят състава си в зависимост от това къде живеем, продуктите, които използваме, и домашните любимци около нас.

Повечето от тези същества обикновено са неоткриваеми поради техния микроскопичен размер и ниски концентрации. Но когато намерят ниша, която могат да използват, може да ги забележите по миризмата им или по появата на различно оцветяване. Често ги наричаме просто мухъл.

Но какво означават безбройните цветове, които се появяват върху стените и храната ни?

Черно

Черните петна по стените са доста обезпокоително явление. Под  въздействието на наводненията често се появява токсична черна плесен.

Но не всяко черно обезцветяване се дължи на едни и същи организми и почти нито едно от тях няма директно да ни навреди.

Stachybotrys е известна като токсична черна плесен. Често се появява върху стени, които са били мокри дълго време.

Токсичната черна плесен може да се развие в жилището вследствие на наводнение или хронична влага.

Когато обаче фугиращата смес в душа ни стане черна, това е различна гъба, наречена Aureobasidium. Тя е лигава, лепкава и нещо средно между нишковидна плесен, която пуска нишковидни корени през всичко, и дрожди, които предпочитат свободно плаващ, едноклетъчен начин на живот.

Белината може да убие Aureobasidium, но тъмната пигментация вероятно ще остане – вече безвредна, но упорита.

Мухълът, колонизиращ фугите в банята, е малко вероятно да е токсичен. Всъщност може да го убиете с белина, но безвредният пигмент може да остане.

Синьо

Портокалът на снимката по-долу е посинял заради хлебния мухъл, т.е. плесента Penicillium. Благодарение на този организъм имаме синьо сирене и антибиотика пеницилин, но и засягайки един плод разпространява милиони спори като дим върху останалата част от купата с плодове.

Penicillium е голяма група със стотици видове, вариращи от признати патогени до видове, които все още не са назовани. Въпреки това, тези, които се появяват в домовете ни, обикновено са същите видове, които причиняват разваляне на храната или растат в почвата.

Мухълът върху този портокал е свързан с този, който ни даде пеницилина. "Прахът" са спорите, които ше се разпространят по другите плодове.

Жълто и оранжево

Макар често да се смята, че гъбичките обичат тъмнината, това не винаги е вярно. Всъщност някои се нуждаят от излагане на светлина – и по-специално ултравиолетова (UV) светлина – за да завършат жизнения си цикъл.

Много растителни патогени използват излагането на ултравиолетова светлина като стимул, за да произведат своите спори и след това защитават своята ДНК, скривайки я под обвивки, съдържащи меланин.

Stemphylium и Epicoccum се появяват в домовете ни от време на време, като често се крият на естествени влакна като юта и коноп. Те произвеждат спектър от петна, които често могат да превърнат влажните предмети в жълто, кафяво или оранжево.

Зелено

Всички познаваме зелените петна, които се появяват върху мухлясал хляб, торта и други хранителни продукти. Често се опитваме да се убедим, че ако просто отрежем лошото, все още можем да спасим нещо. (вж "Безопасно ли е да се махне мухъла и да се изяде останалото?")

За съжаление това не е така, тъй като корените на гъбичките – общо наричани мицел – се разпространяват дълбоко в храната, усвояват и събират достатъчно хранителни вещества, преди да покажат на повърхността малките си плодни тела, които произвеждат оцветените спори, които виждаме.

Кредит: Wikimedia Commons, CC BY-SA

Зелената туфа често е от група гъби, наречени Aspergillus. Под микроскоп изглеждат по-скоро като подпухналия връх на глухарче.

Подобно на Penicillium, Aspergillus е друга голяма гъбична група с много видове, които се срещат практически във всяка среда. Някои са устойчиви на топлина, други обичат киселина, а други с удоволствие произвеждат спори, които остават във въздуха дни до месеци.

В зелената банда е и гъба, наречена Trichoderma, което на латински означава „космата кожа“. Trichoderma произвежда маси от горскозелени, сферични спори, които могат да пораснат дори върху мокър картон или мръсен килим.

Trichoderma присъства във всички почви и ще расте бързо, ако условията са подходящи. Кредит: Wikimedia Commons, CC BY-SA

Розово, лилаво и червено

Neurospora, известна още като плесен по червения хляб, е една от най-изследваните гъби в научната литература. Тя е често срещана, безопасна и се използва като моделен организъм за наблюдение на генетиката, еволюцията и растежа на гъбичките.

Red oncom, традиционна основна храна в Западна Ява, Индонезия, се прави с Neurospora. Кредит: Wikimedia Commons, CC BY-SA

Fusarium е по-рядко срещан на закрито, тъй като е важен патоген за земеделските култури, но понякога оцветява разваления ориз в лилаво. Освен това понякога се появява върху мокър циментов лист, причинявайки петнисти виолетови петна. Fusarium прави големи, лепкави спори с форма на луна, които са еволюирали да се разпространяват от дъждовни пръски по растенията, но не се разпространява много далеч от мястото, където расте.

Fusarium е по-рядко срещан на закрито, но е опасен патоген за земеделските култури. Кредит: Wikimedia Commons, CC BY-SA

В тази категория е и тази розова напаст, която се появява около крановете в банята и под душа. Това всъщност е бактерия, наречена Serratia. Тя може да покрие и остатъците от сапун в баните, и е доказано, че оцелява в течни сапуни и след ръчно пране.

Някои от розовите неща във вашата баня дори не са мухъл – това са бактерии. 

Бяло

Когато гъбите са били класифицирани за първи път и в крайна сметка им е дадено собствено филогенетично царство, е имало много прекрасни и не строго категорични начини, по които учените са се опитвали да ги разделят. Един от критериите е бил дали имат или нямат хиалин, което означава дали ще са прозрачни или оцветени, съответно.

Една от интересните непигментирани плесени е Isaria farinosa ("farinosa" на латински означава "брашнен"). Тази гъба е паразит на някои молци и цикади и се вижда като блестящо бели, дървовидни израстъци върху техните нещастни гостоприемници.

Пример за Isaria farinosa, израстващ от своя гостоприемник. Кредит: Wikimedia Commons, CC BY-SA

Така че, ако забележите, че нещо около вас променя необичайно цвета си, тогава може би е добре да го почистите или да го ихвърлите и да измивте купата с плодове.The Conversation

Авторът Майкъл Тейлър (Michael Taylor) е преподавател по микробиология и контрол на инфекциите в Университета Флиндърс

Тази статия е публикувана за първи път в The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !