Springer Nature, един от гигантите на академичните научни издания, обяви наскоро плановете си да позволи на изследователите да направят своите статии безплатни и с отворен достъп за всички, но срещу солидна такса. Ходът беше приветстван като преход към публикуване с отворен достъп от някои, но високата такса за авторите породи загриженост сред много учени.
От януари 2021 г. авторите, публикуващи своите изследвания в списание Nature и 32-те първични изследователски списания на Nature, могат да направят труда си безплатен за четене от всеки, стига да заплатят такса от 9 500 евро.
Като част от този нов ход, Springer Nature също ще въведе система, която ще даде на изследователите възможност да публикуват статии с отворен достъп в шест от техните списания под т. нар. „ръководен отворен достъп“. След като заплатят невъзвръщаема такса от 5 000 евро, авторите могат да изпратят своите статии на издателите и редактори ще оценят работата, преценявайки дали е подходяща за публикуване. Ако все пак бъдат одобрени, те ще платят допълнителна такса за публикуването на работата в списанието.
В момента много от списанията на Nature стоят зад платена стена и изискват абонамент за четене. Този ход на теория ще помогне повече от техните статии да станат достъпни за повече хора, като се премахне плащането за преглед на публикации.
Много изследователи обаче възразиха срещу високата такса, необходима за да стане статията със свободен достъп. Много реномирани списания вече начисляват такса, за да направят статиите със свободен достъп, въпреки че тези такси обикновено са значително по-ниски от новата такса, въведена от Nature.
No thanks. Most UK funders now require open access publishing. I’m not going to spend £9k of tax payers’ money on getting a paper published. And I’d rather give the £2k for peer review directly to a colleague. Maybe we should create a co-op!
— Petra Meier (@pmeiersheffield) November 24, 2020
Появиха се коментари в социалните медии, че тази такса може да увеличи съществуващото социално-икономическо неравенство в науката, като по-бедните институции няма да могат да платят таксите.
Тази нова такса ще окаже допълнителен натиск върху авторите, спонсорите и изследователските институции. Средствата, заделени за извършване на изследвания, може да се наложи да бъдат пренасочени към публикуване на изследването. Освен това много финансиращи организации и фондации за научни изследвания, особено в Европа, изискват техните изследвания да бъдат публикувани във формат със свободен достъп, така че може да се наложи наистина да бъде заплащана тази такса. Като алтернатива, това може да подтикне изследователите да публикуват статии в други списания.
Nothing, absolutely nothing, justifies such a price. That's absurdly high even for scientists from rich, central countries. In Brazil, this APC represents 7 times the monthly wage of an assistant professor with tenure, working 40 hours/week, with an exclusivity contract.
— Marco Mello (@marcoarmello) November 24, 2020
Трябва да се подчертае, че академичното издаване функционира по съвсем различен начин от другите форми на публикуване, като списания или вестници. Повечето медии трябва да плащат на автори, писатели, изследователи и редактори, за да създават своето съдържание и лиценза да го споделят. В света на научното издаване работата на изследователите се заплаща от други (обикновено публично финансиране, благотворителни организации или корпорации) извън издателството. Голяма част от редактирането се извършва чрез процес, наречен партньорска проверка, при който независими изследователи в същата област преглеждат и критикуват научната достоверност на работата (това е неплатена работа, нещо друго, за което съществува спор сред учените). След това изследователите плащат на списанието такса за публикуване когато ръкописът е приет за отпечатване. Ако изследването не е със свободен достъп, тогава всеки, който иска да го прочете, включително научната общност и по-широките медии, които съобщават за него, също ще трябва да платят на списанието, за да го прочетат.
Следователно разходите за публикуване в голяма степен са за авторите и техните спонсори, а не за списанията.
As a publisher, you only exist because the work scientists do. @nature journals have the responsibility to make science accessible to the science community. Only rich countries can afford such costs; this is only magnifying inequality in science. Big business benefiting a few.
— P Sanchez-Baracaldo (@sanchez_baracal) November 24, 2020
Светът на науката и академичните среди обаче настоява за по-отворен достъп. Новото съобщение на Springer Nature е частично стимулирано от движението cOAlition S and Plan S, разпространено в Европа, с цел да направи всички изследвания свободно достъпни за всички. cOAlition S заяви, че „приветства“ хода на Springer Nature.
„Независимо от това, спонсорите, авторите и институциите ще преценят дали добавената стойност в [преминаването към свободен достъп] оправдава цената. Рамката за прозрачност на цените, разработена от cOAlition S, ще помогне на купувачите на издателски услуги да определят дали начислената цена е справедлива, разумна и съизмерима с предоставяните услуги “, заявиха от организацията.
Източник: IFLScience - Nature Journals To Charge Authors Hefty Fee To Make Scientific Papers Open Access
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари