Наистина съществуват някои проучвания, свързващи кратката продължителност на съня с невродегенеративни процеси, високо кръвно налягане, някои видове рак и по-висока смъртност.
Но макар и подобни изследвания да изглеждат на пръв поглед достатъчно убедителни (и страшни), за да ни подтикнат мигновено да посегнем към торбата с хапчета, според професора по психиатрия Даниъл Крипке не бива да бързаме. Има вероятност истината да е по-страшна.
Кой смята, че трябва да се страхуваме от недоспиването?
Производителите на сънотворни осигуряват по-голямата част от финансирането на Националната фондация за съня в САЩ, организация, чиято дейност основно се свежда до информирането на обществото за вредите от недоспиването. Наскоро една компания за връзки с обществеността, наета от производителите на лекарството Амбиен, дори се "похвали" в интернет с участието си в кампания на фондацията, посветена на "увеличаване на осведомеността за безсънието като обществена здравна криза".
Кампанията, която е разработена съвместно с представители на Амбиен, успя да увеличи броя на предписанията за сънотворни и съответно в рамките на първата година след нея делът на продажбите на компанията нараства с близо 30%. След известно време се провежда подобна кампания, само че посветена на опасностите при децата, която също води до големи приходи.
В общественото пространство обикновено се дава по-голяма гласност на проучвания, съобщаващи за възможни вредни ефекти от недоспиването, но съществуват ли доказателства в различна посока?
Нов анализ, включващ 25 проучвания от различни части на света, подсказва, че хора, които съобщават за продължителност на съня от 7 часа на нощ, имат най-ниските нива на смъртност в сравнение с всички останали групи. При тези, съобщаващи за продължителност от 4 и 5 часа, увеличението е слабо - между 4% и 7%, докато при лицата, спящи по 6 часа, не е установена значителна разлика в сравнение със спящите по 7. От друга страна, лицата, които съобщават за продължителност от 8 часа, имат със 7% по-висок риск от смъртност от спящите по 7 часа и при тези, които съобщават за 9 или 10 часа, съответно рискът е от 21% до 37% по-висок. Не са установени значителни покачвания на смъртността при хората с кратка продължителност на съня, живеещи в Азия, за разлика от тези в САЩ, което подсказва, че зависимостта може да се дължи по-скоро на социални, отколкото на биологически фактори. Нещо повече - тъй като по-голям брой хора съобщава за продължителност, надвишаваща 7 часа, отколкото по-малка от 6, следва по-дългият сън да се счита за далеч по-голям проблем от недоспиването.
Независим анализ на 27 проучвания, включващи хора на 60 или повече години, открива сходни резултати. Данните подсказват значителна зависимост между смъртни случаи, дължащи се на сърдечносъдови заболявания, и дълга продължителност на съня. Подобна зависимост обаче не е установена при краткия сън.
Вероятно бихте се зачудили защо в продължение на повече от 20 години Националната фондация за съня съветва възрастните да спят по 8 часа, при положение че тези, които спят между 6 и 7, живеят по-дълго и умират по-рядко от сърдечносъдови заболявания.
"Ако се притеснявате от това, че спите малко, не вземайте сънотворни", предупреждава Крипке. В световен план съществуват повече от 40 епидемологични проучвания на рисковете от смъртност, свързани с вземането на сънотворни хапчета. 39 от тях показват, че хората, приемащи сънотворни, умират по-рано. Потвърдено е също така, че сънотворните хапчета предизвикват развиването на депресия и инфекции.
Освен това редица изследвания демонстрират, че пациенти, на които на случаен принцип са дадени сънотворни, се чувстват на следващия ден по-сънени и се справят по-зле с поставени задачи, отколкото получилите плацебо.
До голяма степен продължителността на съня при даден човек се определя от генетични фактори. Не съществуват доказателства, че човек, чийто естествен сън е кратък, ще бъде по-здрав. Има по-добри доказателства за това, че хора, привикнали на по-дълъг сън, могат да съкратят неговата продължителност - без тежки последици, допълва Крипке. При все това са необходими допълнителни проучвания.
Източници:
(1) Kripke DF. Chronic hypnotic use: Deadly risks, doubtful benefit. Sleep Medicine Reviews 2000; 4(1):5-20.
(2) Sateia MJ. Editorial: Increasing Public Awareness. J Clin Sleep Med 2005; 1(2):117-118.
(3) Shen X, Wu Y, Zhang D. Nighttime sleep duration, 24-hour sleep duration and risk of all-cause mortality among adults: a meta-analysis of prospective cohort studies. Sci Rep 2016; 6:21480.
(4) Silva AA, Mello RG, Schaan CW, Fuchs FD, Redline S, Fuchs SC. Sleep duration and mortality in the elderly: a systematic review with meta-analysis. BMJ Open 2016; 6(2):e008119.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари