Преди десетки милиони години, още преди ерата на динозаврите, над суперконтинента Пангея вали дъжд в продължение на повече от един милион години.
Този епичен дъжд, познат като Карнийски дъждовен епизод (Carnian Pluvial Episode (CPE)) се случва преди около 233 милиона години и е момент на преход от сухия климат в края на триас. Бурите обаче не са единствената промяна на Земята по онова време.
Според изследване, публикувано в Science Advances, нови фосилни доказателства предполагат, че CPE всъщност е било масово измиране, предизвикано от вулканични изригвания и климатични промени, в резултат на което около една трета от всички морски видове изчезват, както и голяма част от сухоземните растения и животни.
Това „изгубено“ изчезване не може да се сравнява с петте основни масови измирания, които обикновено се обсъждат от научната общност (например масовото измиране перм-триас, настъпило само 20 милиона години по-рано, което може да е унищожило 90% от живите видове). Авторите на изследването обаче твърдят, че CPE е важен не само заради загубеното, но и заради спечеленото. Далеч не само период на смърт, CPE е период на обрат, пишат изследователите, ефективно подготвил средата за господството на динозаврите и еволюцията на много сухоземни животински групи, които все още бродят по Земята и днес.
"Ключова характеристика на CPE е, че изчезването е последвано много бързо от голямо разпространение [на нови видове]", заявява водещият автор на изследването Якопо Дал Корсо (Jacopo Dal Corso), професор по геология в Китайския университет по геология в Ухан. „Редица групи, които играят централна роля в днешните екосистеми, се появяват или разнообразяват за първи път през карний [епоха в триас, продължила от 237 до преди 227 милиона години].“
Тези групи включват съвременни коралови рифове и планктон в океаните, обяснява Дал Корсо, както и появата на сухоземна фауна като жаби, гущери, крокодили, костенурки и разнообразни нови динозаври (които процъфтяват на Земята през следващите 150 милиона години). Иглолистните дървета също се появяват за първи път по време на карний, като допълнително засаждат корените на много съвременни екосистеми, предшествайки „зората на съвременния свят“, пишат авторите в новия си доклад.
Но какво на първо място двежда до дъжда, променил света? Трудно е да се каже със сигурност, но авторите на изследването смятат, че отговорите може да се крият в полето от лава, обхващащо континента, известно като провинция Врангелия, което обхваща хиляди километри от западното крайбрежие на днешна Канада. Тази огромна магмена област е била засипана от големи вулканични изригвания през карний, които се припокриват (поне частично) с CPE.
Предишни проучвания предполагат, че тези мощни изригвания са отделили най-малко 5 000 гигатона въглерод в атмосферата (стотици пъти повече от годишните глобални емисии днес), което вероятно предизвиква екстремните климатични промени, последвали след това. Светът става значително по-влажен, обилните дъждове се превръщат в норма, океаните се подкисляват и цели видове измират, давайки път за развитие на странни нови растения и животни.
Това е и историята представена в новото проучване. Изследователите признават обаче, че е необходима много повече работа, за да се разбере пълният обхват на CPE и възможните причини за него. Може да е имало и други вулканични събития отвъд Врангелия, пише екипът, но определянето им би било предизвикателство, тъй като огромни количества вулканични базалти от периода триас вече покриват Земята. Нашата постоянно променяща се планета се храни със собствената си история, оставяйки камъни и кости като единствените доказателства.
Още по темата
Животът
Как някои водорасли са успели да преживеят катаклизма, погубил динозаврите?
Животът
Масовото измиране в края на девона може да е причинено от близка свръхнова
Животът
На цъфтящите растения им е отнело милиони години да завладеят Земята
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари