Може тези скърцания да звучат странно за нас, но ето така някои от нашите братовчеди маймуните си казват един на друг „махай се“ или „дай това“.
Ново проучване, ръководено от Университета в Ексетер, Великобритания и Природната фондация Борнео (Borneo Nature Foundation), започна да дешифрира гласовите съобщения и жестове на дивите орангутани.
Резултатите, публикувани в International Journal of Primatology, по същество представляват орангутанско-човешки речник.
В горите на Борнео екипът документира комуникацията на дивите орангутани (Pongo pygmaeus wurmbii), особено между майките и техните деца. За период от две години общо 681 часа видео кадри отразяват почти 1300 различни видове комуникационни сигнали.
Изследователите идентифицират 11 гласови сигнала и 21 физически жеста, които имат осем конкретни мотива, включително „придобиване на обект“ (издаващият звуците иска нещо), „качи се на мен“, „искам да се кача върху теб“, „качи се“, „отмести се“, „промяна на играта: да се намали интензивността й“, „да се възобнови играта“ и „спри“.
Това се съобщава с различни звуци, включително мрънкане, викове, грачене и подсвиркване. Някои от съобщенията са изненадващо сложни, като например да направят „целувка“ като закрият с ръка устата си или поставят листо пред устните си.
Наблюденията на изследователите показват, че младите орангутани са склонни да общуват, използвайки най-вече жестове, докато възрастните еднакво често използват жестове и физическо докосване. Всички обаче обикновено използват гласово общуване, ако другият орангутан излезе извън полезрението. Според проучването около 90% от съобщенията получават отговор или реакция.
"Наблюдавахме орангутани, използващи звуци и жестове, за да постигнат осем различни "цели" - неща, които искат да направи другият орангутан", разказва в прессъобщение на Университета Ексетер д-р Хелън Морог-Бърнард (Helen Morrogh-Bernard) от същия университет и основател на Природната фондация Борнео.
„Орангутаните живеят най-изолирано от всички маймуни, поради което повечето проучвания са направени за африканските маймуни и не се знае много за жестовете на дивите орангутани".
"Макар че някои от нашите открития подкрепят това, което веч е установено от проучвания в зоопарковете, други аспекти са нови - и те подчертават важността на изучаването на комуникацията в естествения й контекст".
Ако предишните изследвания започнаха да разкриват тайните на общуването на орангутаните, това проучване е едно от най-изчерпателните прегледи на сложната комуникация на тези същества. Повечето изследователи твърдят, че животните не притежават способността да общуват чрез истински „език“, въпреки че много видове проявяват сложна гласова комуникация, която може да се сравни с език, най-вече човекоподобните маймуни и папагалите. Това е особено интересно за учените, които се опитват да разберат еволюционния произход на сложната човешка реч.
Справка: Gesture Use in Communication between Mothers and Offspring in Wild Orang-Utans (Pongo pygmaeus wurmbii) from the Sabangau Peat-Swamp Forest, Borneo, Andrea Knox et al., International Journal of Primatology
Източник: New Research Unravels The "Language" Of Orangutans, IFLScience
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари