Противно на схващанията езикът не е ограничен само до речта. Сайтът sciencedaily.com ни позволява да надникнем по-подробно в изследване на проф. Айрис Берънт (Prof. Iris Berent) от Northeastern University, Бостън, САЩ.
Изследването на проф. Берънт показва, че хората прилагат правилата на езика, на който говорят върху жестомимичния език.
Езикът не е просто това какво чуваш, когато си отваряш устата. Нашият мозък създава една абстрактна структура, когато трябва да „създаде езика“. Начинът на възприемане на информацията (чрез реч или знаци) е второстепенна. „Съществува погрешно схващане сред широката общественост, че жестомимичният език, не е език“, казва Берънт. „Част от нашата работа, с подкрепата на National Science Foundation (NSF) е да разкрием сложната структура на жестомимичния език и по този начин да променим тази погрешна представа на обществото.“
Експериментът
За да стигне до това заключение Берънт изучвава думи (и знаци) които споделят обща структура. Тя открива, че хората реагират на тази структура по един и същ начин, независимо дали им е представена като разговорна реч или знаци.
Към момента изследването е фокусирано върху иврит и английски език, като се изследват особеностите на двата езика. Изследвайки данните, които получава Берент казва още: „Резултатите показват, че нашите познания за езика са абстрактни и амодални. Човешкият мозък може да схване структурата на езика, независимо дали тя е представена чрез говор или знаци“.
Жестомимичният език е език
В момента съществува дебат каква е ролята на жестомимичния език в езиковата еволюция и дали структурата на жестомимичния език е близка с тази на разговорната реч. В лабораторията на Берънт са открити дълбоки връзки мрежду речта и жестомимичния език.
„Жестомимичният език има структура и дори да го разгледаме на фонологично ниво, където очакваме да бъде напълно различен от разговорната реч пак може да откием прилики.
Още по-забележителното е, че мозъкът ни може да извлече някои от тези структури даже и да нямаме понятие от жестомимичен език. Можем да приложим някои от правилата на разговорната реч върху жестомимичния език“, казва Берънт.
Берънт казва също, че тези открития показват, че нашите мозъци са създадени да се справят с различните начини на езиково възпроизвеждане. Резултатите от изследването, публикувано тук потвърждават, това което някои учени от отдавна смятат, но не е било разбрано от широката общественост – езикът е език, независимо под каква форма е поднесен.
„ Това е значимо откритие за обществото на глухите, защото за тях жестомимичният език е наследството, което имат. Той определя тяхната идентичност и ни трябва да признаем неговата стойност. Откритието е значимо и за нашата човешка идентичност, защото езикът е това, което ни определя като вид.“, казва в заключение Берънт. И за да потвърди изводите си Берънт планира да види как тези правила действат върху другите езици.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари