В праисторически времена западната част на американския щат Уайоминг е бил земя на смъртоносни крайности. Когато вали, вали месеци наред, а когато спрат мусоните, районът е толкова горещ и сух, че става смъртоносен за животни като земноводните, които се нуждаят от влажна кожа, за да останат живи.
Но според скорошно проучване, публикувано в Proceedings of the Royal Society B, новооткрит вид земноводни, подобни на саламандър, е намерил стратегия за оцеляване преди приблизително 230 милиона години. Съществото се е спасявало от суровия климат на късния триас, заравяйки се дълбоко във влажни речни корита, за да избегне изсъхването между сезоните на мусоните в процес, известен като сезонна анабиоза.
Това откритие става случайно през 2014 г., когато Дейвид Лъвлейс (David Lovelace), изследовател от Университета на Уисконсин-Медисън, взема камък с размерите на футболна топка на връщане към колата си след цял ден ровене през формацията Пухпо Ежа близо до Дюбоа, Уайоминг.
Формацията Пухпо Ежа е пълна с фосили древни крокодили и земноводни, но повечето от вкаменелостите са били изкопани в началото на 20 век, дълго преди Лъвлейс.
Но камъкът, който той прибира обаче, идва от слой пясъчник под Пухпо Ежа и съдържа малка, фосилизирана дупка. В лабораторията си в Мадисън, Лъвлейс решава да разбере какво има в дупката. Лъвлейс разбива с чука си камъка и намира черепа на малко животно. На пръв поглед то изглежда като влечуго с малки зъби. Но след като реконструира костите, Лъвлейс забелязва индикации за наличието на органа странична линия, част от сензорния апарат, който земноводните използват, за да реагират на промените на водната среда.
С помощта на изследователи от Музея "Фийлд" в Чикаго, той създава компютърна томография с висока разделителна способност на друга фосилна дупка от мястото, разкривайки частичен скелет вътре.
"Върнах се, за да събера геоложката история на обекта, а след това намирахме тези дупки навсякъде. Не можехме да не ги намерим, мястото бе невероятно наситено", разказва Лъвлейс в изявление от музея "Фийлд".
Въпреки че неговата изследователска група все още не е открила пълен скелет, те смятат, че древното земноводно е принадлежало към група примитивни същества, известни като Темноспондили (Temnospondyli). Животното е било дълго около 30 см и е използвало главата си, а не крайниците си, за да копае в калта.
Представител на Temnospondyli в палеонтологичния музей в Париж. Кредит: Wikimedia Commons
"Черепите им имат форма на лъжичка, така че смятаме, че са използвали главата си, за да си проправят път под земята в дъното на речното корито и да преминат през период на по-нисък метаболизъм, за да могат да оцелеят през сухия сезон", обяснява водещият автор на изследването Кал Со (Cal So), нов изследовател в Музея "Фийлд".
Древните земноводни се ровели в коритото на реката, търсейки влага, след края на мусоните. Въпреки че стратегията вероятно е помогнала на много от техния вид да издържат през сухия сезон, тези индивиди не са имали късмет - тяхната река вероятно е променила коритото си, когато се е появила отново, така че те са загинали в почвата.
Илюстрация изобразява Нинумбихан, който копае дупка под река, за да се скрие през сухия сезон и изплувайки отново. Кредит: Gabriel N. Ugueto
Откритието може би показва и как съвременните земноводни могат да се адаптират към екстремното време, причинено от изменението на климата.
"Съвременното разнообразие на земноводните е под значителна заплаха и изменението на климата", казва в изявлението Джейсън Пардо (Jason Pardo), изследовател в Музея "Фийлд". "Но начинът, по който Ninumbeehan може да забави метаболизма си, за да изчака сухото време, показва, че някои родословия на съвременни земноводни, които имат подобно сезонно поведение, може да оцеляват по-добре, отколкото предполагат някои от моделите. Това е искрица надежда."
Справка: Fossil amphibian offers insights into the interplay between monsoons and amphibian evolution in palaeoequatorial Late Triassic systems; Calvin So, Aaron M. Kufner, Jason D. Pardo, Caian L. Edwards, Brandon R. Price, Joseph J. Bevitt, Amanda LeClair-Diaz, Lynette St. Clair, Josh Mann, Reba Teran and David M. Lovelace
Proceedings of the Royal Society B 2024 https://doi.org/10.1098/rspb.2024.1041
Източник: A Paleontologist Cracked Open a Rock and Discovered a Prehistoric Amphibian With a Clever Survival Strategy, Eli Wizevich, Smithsonian magazine
Още по темата
Медицина
Хибернация за полети в дълбокия космос може да се постигне само след 10 години
Животът
Как сомовете издържат дълго без вода чрез хибернация
Животът
Човешката хибернация е реална - ето как би могла да се осъществи
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари