Паразитите изчезват масово и това е голям проблем

Някога хората са смятали големите хищници например вълците и мечките за вредни и безмилостно са ги унищожавали. Днес се знае, че те имат важна роля в екосистемите. Сега може би е време да преосмислим отношението си към паразитите преди да е станало късно.

През последните 140 години, от 1880 до 2019 г., броят на паразитите в Пюджет Саунд - втория по големина естуар в САЩ - е намалял с 38% за всеки градус по Целзий затопляне на температурата на морската повърхност, установят изследователи от Вашингтонския университет.

Проучването, публикувано през седмицата на 9 януари в Proceedings of the National Academy of Sciences, е най-големият и обхващащ най-дълъг период набор от данни за наличието на паразити в дивата природа. То показва, че паразитите могат да бъдат особено уязвими към променящия се климат и по същество това е масово измиране на морски организми, които разчитат на свободно живеещи гостоприемници, за да оцелеят.

Паразитите са невидимите нишки, спомагащи за свързването на хранителните вериги. Не е ясно как екосистемите ще се справят без тяхното влияние.

"Резултатите са истинско разочарование, ако ви е грижа за биоразнообразието или знаете нещо за паразитите", коментира пред ScienceAlert паразитологът Челси Ууд (Chelsea Wood) от Университета на Вашингтон.

"Спадът, който наблюдавахме, шокира дори мен."

Ако същата степен на загуба се наблюдава сред бозайниците или птиците според Ууд това би предизвикало незабавни действия за опазване на природата.

Птиците в Северна Америка например са намалели с малко над 6% на десетилетие от 1970 до 2017 г. и вече са включени в плановете за опазване на околната среда.

За сравнение, никой не се интересува от паразитите. Намаляването на броя на съществата, които живеят използвайки други животни, обикновено се смята за нещо добро. Но това е остарял възглед, който не отчита по-общата картина.

_{Заливът Пюджет Саунд. Кредит: Wikimedia Commons}

Днес много учени са единодушни, че поради изменението на климата Земята се е устремила към масово измиране, но сценарият изглежда още по-лош, когато се вземе предвид, че не сме взели предвид колко силно формите на живот на Земята зависят от паразитите, огромното мнозинство от които дори не са описани.

Понастоящем много малко екологични проучвания разглеждат паразитите, а усилията за опазване на околната среда почти винаги пренебрегват тяхната свързваща роля в местообитанията, въпреки широко разпространената им и съществена роля за поддържане на екологичното равновесие.

Едва когато паразитите се размножат и се превърнат в проблем, започваме да им обръщаме внимание.

През 2020 г. например лабораторията на Ууд става известна в медиите, когато установява, че специфичен паразитен червей в суровите морски дарове се е увеличил 280 пъти от 70-те години на миналия век.

Но не всички паразити се развиват толкова добре. Всъщност много от тях вероятно страдат от настоящата климатична криза - те изчезват по-бързо, отколкото можем да ги преброим.

Броят на паразитите, които задължително изискват три или повече гостоприемника, намалява с времето, докато този на паразитите с два и един гостоприемник остава стабилен. Кредит: Chelsea L. Wood et al

В последните открития от местообитанието Пюджет Саунд паразитите с три или повече гостоприемници (малко над половината от всички паразити, от които са взети проби) изглежда са особено уязвими към затоплянето на водите.

Що се отнася до причините за това, възможно е по-високите температури да излагат паразитите на пряк физиологичен риск или пък затоплянето на водите да оказва влияние върху наличността и жизнеспособността на техния гостоприемник или гостоприемници.

Така или иначе, колкото повече гостоприемници трябва да сменя един паразит, толкова по-застрашен става от промените в климата.

От десетте паразита, които Ууд идентифицира и които са изчезнали до 1980 г. в залива Пюджет Саунд, девет от тях имат жизнени цикли, които разчитат на три или повече гостоприемници.

Ако положението на други екосистеми по света е подобно, Ууд смята, че тенденцията за изчезване на паразитите може да се равнява или дори да надхвърля масовия темп на изчезване на свободно живеещите видове.

Но никой не може да каже със сигурност дали това е така, ако други изследователи не тръгнат по стъпките на Ууд.

Ууд смята, че сегашната представа за паразитите е подобна на тази, с която хората някога са разглеждали хищници, като вълците или мечките, през 60-те и 70-те години на миналия век. В продължение на векове големите хищници са били преследвани от хората до степен, близка до изчезване, от страх и неразбиране.

Едва в средата на 20-ти век учените разбират какво се е случило. Светът систематично е премахвал някои от най-значимите двигатели на екосистемите в ущърб на местообитанията по целия свят.

Оказва се, че големите хищници не винаги са били вредни същества - те са били основни стабилизатори на местообитанията. Повторното им въвеждане в местообитанията помогна на екосистемите да се балансират отново.

"Ето къде се намираме по отношение на паразитите", заявява Ууд, "Намираме се в момент, когато започват да се натрупват изследвания, които показват колко изключително силно влияние имат паразитите в една екосистема. Но тази информация все още не е достигнала до обществеността."

През 2017 г. проучване върху 457 вида паразити прогнозира, че до 10% от тях могат да изчезнат до 2070 г., включително 30% от паразитните червеи. Подтикнати от резултатите, авторите създават първата "червена книга" на застрашените паразити.

През 2020 г. Ууд обединява усилията си със съмишленици от цял свят, за да изработи подробен план за опазване на паразитите в бъдеще с 12 цели.

През 2015 г. Колин Карлсон (Colin Carlson), съавтор на статията, заявява пред The Atlantic, че отправната точка е да спрем да унищожаваме паразитите в момента, в който ги открием.

"Най-фундаменталната идея, и е малко глупаво, че сме я пропуснали, е да не унищожаваш нещо, ако то се справя добре", коментира Карлсон пред The Atlantic.

Следващата стъпка е събирането и обобщаването на данни и в тази подобласт Ууд е водещ. Нейната лаборатория във Вашингтонския университет е първата, която използва музейни проби от риби, за да пресъздаде историческа хронология на количеството на морските паразити.

„Никой не е забелязвал нещо подобно", коментира Ууд. „И отчасти това е така, защото никой не го е и търсил."

„Това проучване показва, че в Пюджет Саунд е настъпило значително намаление на паразитите. Ако това може да се случи незабелязано в една толкова добре проучена екосистема като тази, къде другаде може да се случи?“, коментира Ууд. „Надявам се, че нашата работа ще вдъхнови други еколози да помислят за собствените си проучвани екосистеми, да идентифицират правилните музейни образци и да видят дали тези тенденции са уникални за Пюджет Саунд или нещо, което се случва и на други места.

„Нашият резултат привлича вниманието към факта, че паразитните видове може да са в реална опасност“, добавя Ууд. „И това може да означава лоши неща за нас – не само по-малко червеи, но и по-малко от управляваните от паразити екосистемни взаимодействия, от които сме започнали да зависим.“

Справка: A reconstruction of parasite burden reveals one century of climate-associated parasite decline
Chelsea L. Wood, Rachel L. Welicky, Whitney C. Preisser and Timothy E. Essington
Proceedings of the National Academy of Sciences, January 9, 2023 120 (3) e2211903120
https://doi.org/10.1073/pnas.2211903120 

Източник:

The World's Biggest Study on Parasites Has Found Something Terrible. They're Dying. Sciencealert

Warming oceans have decimated marine parasites — but that’s not a good thing, University of Washington