Учени доказват, че медоносните пчели запазват в паметта си доминиращите линейни елементи на ландшафта в района на дома им като канали, пътища и граници.
Когато се пренесат в непознат район, те търсят такива местни елементи, сравняват разположението им със спомена и летят покрай тях, за да търсят пътя към дома.
Тази навигационна стратегия е подобна на тази, която са следвали първите човешки пилоти.
В най-ранните дни на човешкия полет, преди изобретяването на първите радиофарове и наземни електронни системи, както и на съвременния GPS, пилотите обикновено са се ориентирали, следвайки пътища и железопътни линии - налучквайки линейни елементи на ландшафта, които ги насочват към интересуващата ги дестинация.
Изследванията в продължение на век показват, че медоносните пчели са отлични навигатори. Те могат да се ориентират по обонянието си, слънцето, схемата на поляризираната светлина в небето, вертикалните забележителности, които се открояват от панорамата, и вероятно по магнитното поле на Земята. Те също така са интелигентни ученици, способни да разпознават асоциации между различни спомени, за да обобщават правила.
Сега учените показват, че медоносните пчели са склонни да търсят пътя към дома си, като се ориентират спрямо доминиращите линейни елементи на ландшафта, точно както първите пилоти. Резултатите са показани в списание Frontiers in Behavioral Neuroscience.
"Тук показваме, че медоносните пчели използват "навигационна памет", един вид мисловна карта на района, който познават, за да направляват полетите си при търсене на кошера, когато започват в нов, неизследван район. Линейните елементи на ландшафта, като водни канали, пътища и граници на полета, изглежда са важни компоненти на тази навигационна памет", обяснява д-р Рандолф Менцел (Randolf Menzel), почетен професор в катедрата по невробиология на Свободния университет в Берлин и водещ автор на изследването
Малък транспондер
В края на лятото на 2010 г. и 2011 г. близо до село Клайн Любен в Бранденбург Менцел и колегите му хващат 50 медоносни пчели "разузнавачи" и залепват на гърба им транспондер с тегло 10,5 милиграма. След това ги пускат на свобода в нова тестова зона, която е твърде отдалечена, за да бъде позната на пчелите. В тестовата зона имало радар, който може да открие транспондерите на разстояние до 900 метра. Най-забележителният ориентир в тестовата зона са два успоредни напоителни канала, които минават от югозапад на североизток.
Когато медоносните пчели се озоват на непозната територия, те летят в изследователски цикли в различни посоки и на различни разстояния, като се съсредоточават върху мястото на освобождаването. С помощта на радара изследователите проследяват точния модел на изследователския полет на всяка пчела в продължение на 20 минути до три часа. По време на експеримента пчелите летят на височина до девет метра над земята.
Изследователите са събрали пчели работнички от пет кошера: районът на дома около кошери А и В е наподобявал тестовия район по отношение на броя, ширината, дължината и ъгъла на линейните ландшафтни елементи, особено напоителните канали. Районът на местообитание около кошерите D и E е бил много различен в това отношение, докато районът на местообитание около кошер C е бил междинен по сходство с тестовия район. В тестовата зона липсват други ориентири, по които медоносните пчели намират пътя си, като структурни хоризонтални или вертикални елементи, които се открояват.
Неслучаен модел на търсене
Менцел и колегите му първо симулират два набора от случайни модели на полета, съсредоточени върху мястото на освобождаване, и генерирани с различни алгоритми. Тъй като наблюдаваните модели на полетите на пчелите силно се различават от тях, изследователите стигат до заключението, че медоносните пчели не провеждат случайни полети за търсене.
След това изследователите използват усъвършенствана статистика, за да анализират ориентацията на полетите и честотата на прелитането им над всеки блок с размери 100 x 100 метра в рамките на тестовата зона. Те показват, че медоносните пчели са прекарвали непропорционално много време в летене покрай напоителните канали. Анализите демонстрират, че пчелите продължават да се ориентират в изследователските си полети дори когато са на разстояние повече от 30 метра - максималното разстояние, от което пчелите са в състояние да видят такива елементи от ландшафта. Това означава, че пчелите са ги запазили в паметта си за по-дълъг период от време.
"Нашите данни показват, че пчелите използват сходствата и различията в разположението на линейните елементи на ландшафта между родния и новия район, за да проучат къде може да се намира кошерът им", заявява Менцел.
Навигационна памет
Важно е да се отбележи, че алгоритмите за машинно обучение показват, че напоителните канали в тестовата зона са били най-информативни за предсказване на изследователските полети на пчелите от кошери А и В, по-малко за пчелите от кошер С и най-малко за пчелите от кошери D и E. Това предполага, че пчелите са запазили навигационна памет за родната си зона, базирана на линейни ландшафтни елементи, и са се опитали да обобщят видяното в тестовата зона в паметта си, за да намерят пътя към дома.
"Летящите животни идентифицират такива линейните наземни структури в подобен на карта изглед от въздуха, което ги прави изключително привлекателни като насочващи структури. Ето защо не е изненадващо, че и прилепите, и птиците използват линейни ориентири за навигация. Въз основа на представените тук данни стигаме до заключението, че линейнитете наземни структури също са значими компоненти на навигационната памет на медоносните пчели", заключават авторите.
Полетът на пчелите отдавна привлича интереса на изследователите. Популярен е митът, че летенето на пчелите противоречи на законите на физиката. Това, разбира се, не е вярно и може да се убедите, че законите на аеродинамиката не са отменени в тази статия: "Как лети пчелата и митът за нейния полет".
Справка: Generalization of Navigation Memory in Honeybees. Frontiers in Behavioral Neuroscience (2023). DOI: 10.3389/fnbeh.2023.1070957. www.frontiersin.org/articles/1 … eh.2023.1070957/full
Източник: Bees follow linear landmarks to find their way home, just like the first pilots
University of Berlin
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари