Ново проучване показва, че е възможно членовете на обществото, които се противопоставят на ваксините, да променят позицията си, след като видят последиците от своето колебание.
Много хора по света никога не са виждали железен бял дроб, белези от едра шарка или слепота, предизвикана от морбили. За някои, които не са запознати с тези физически последици, е трудно да оценят ползите и рисковете от ваксинирането.
Учени от Университета Бригам Янг (Brigham Young University) в САЩ изследват почти 600 студенти с различни позиции за ваксинирането и откриват, че личната среща с хора, преживели заболявания, които могат да бъдат предотвратени с помощта на ваксините, дава възможност за преосмисляне на гледната точка.
В момента морбили се завръща в САЩ с невиждана по размер епидемия, докато в началото на осемдесетте години Центровете за контрол и превенция на болестите (CDC) оптимистично смятат, че това заболяване ще е заличено. И наистина тази цел е постигната през 2000, когато властите съобщават, че морбили вече не е ендемична болест, т.е. случаите на заболяване трябва да са донесени от чужбина.
Подобна е и историята на полиомиелита. През петдесетте години хиляди хора са в риск да останат парализирани, заради заболяването. Благодарение на ваксините, това заболяване също е едно от много рядко срещаните днес.
Но докато глобалните усилия за елиминиране на полиомиелита успяват да поддържат честотата на заболяването относително ниска, не можем да кажем същото за други предотвратими чрез ваксинация болести като например морбили или коклюш. Някога стриктно спазваните имунизационни календари все повече се подлагат под въпрос и са обект на съмнения.
"Ваксините са жертва на собствения си успех," смятат микробиолози и вирусолози по целия свят, включително доц. д-р Любомира Николаева - Гломб, завеждащ отдел "Вирусология" на Националния център по заразни и паразитни болести.
"Те са толкова ефективни, че повечето хора никога не са имали лична среща с носители на такива заболявания. Трябва да припомним на хората какви са опасностите от тези болести," според микробиолога Браян Пуул (Brian Poole), водещ автор на новото проучване, публикувано в списание Vaccines.
Според учените емоционално припомняне на опасността по-лесно би предизвикало промяна в нагласите, отколкото сухи цифри, графики и таблици. Но решението на хората да променят или не мнението си по отношение на ваксинациите е комплексно и се влияе от много фактори, както културни, така и лични.
За да проверят до каква степен едно емоционално припомняне на опасностите би повлияло, учените използват помощта на 56 студенти, посочили във въпросник, че имат някакви колебания по отношение на ваксините. За сравнение участват и 369 студенти, изразили убеденост, че ваксините са необходими. И в двете групи са добавени и доброволци, записали се по време на курс, свързан с ваксините.
Тази комбинирана извадка произволно е разделена на две групи. Студентите от първата интервюират хора, диагностицирани с авто-имунно заболяване. Втората се среща с такива, преживели заболяване, което е можело да бъде предотвратено чрез ваксинация.
И двете групи задават едни и същи девет въпроса, търсещи подробности върху вида на заболяването, влиянието върху живота на пациента и неговото семейство, както и върху финансите му. Отговорите оказват сериозно влияние върху някои от студентите.
"Болката е била толкова силна, че тя е стигнала до клиника за лечение на болката, където са й поставяни стероидни инжекции в гръбначния стълб," разказва студент, интервюирал дама, страдаща от Herpes zoster, продължаващ резултат от варицела. "Лекарствата не повлиявали на болката, дори най-силните. С месеци не можела да излиза от вкъщи."
Последващ въпросник прави повторна оценка на отношението на доброволците към ваксините, свързвайки го с опита с интервюирания човек.
От 19 души, които не изучават ваксините като част от обучителната си програма, и които са се срещнали с човек, преживял предотвратимо чрез ваксинация заболяване, 13 са променили мнението си относно имунизациите.
Изглежда обученията, свързани с ваксините също помагат, тъй като петимата скептици, записани в курс, свързан с ваксинациите също са променили мнението си.
Самите резултати не са главозамайващи, но трябва да се има предвид, че проучването е проведено в сравнително ограничени демографски и културен контекст.
Но имайки предвид идеите, че здравното образование трябва да бъде съсредоточено върху личните човешки истории от първо лице, изследването показва, че споделянето на лично преживяване може да играе контролираща роля при разпространението на заболяванията.
"Ако целта е да се повлияе върху решенията на хората по отношение на ваксините, този процес работи много по-добре, отколкото борбата с антивакс информацията," смята Пуул.
А до тогава можем само да се надяваме, че един ден ще е невъзможно да открием човек, който да ни сподели подобна драматична история.
Още по темата
Животът
Случаите на морбили в САЩ от началото на годината са повече, отколкото за цялата 2018.
Човекът
Учени считат, че антиваксърите са моралния еквивалент на пияните шофьори
Човекът
Политик, противник на задължителната имунизация, се разболя от варицела
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари