Колко опасна може да стане епидемия от морбили за България

Морбили: какво трябва да знаем за последната епидемия в България (2009-2011 г.)

Йордан Стефанов Последна промяна на 14 февруари 2019 в 09:53 11308 0

Напоследък отново се говори за морбили. Вече има 5 потвърдени случаи на морбили у нас, а пациентите не са били имунизирани.

Статистиката на СЗО за Европа показва отчайващи числа: 5 пъти повече са случаите на морбили през 2017 г. в сравнение с 2016 г., а случаите за 2018 г. са 3 пъти повече, отколкото през 2017 г. 72 души загинаха през 2018 г. (Благодарим ви антиваксъри)

На някои тези цифри могат да им се сторят нищожни, и едва ли ще повярват, че е възможна епидемия в нашата модерна страна.

Но реалността е друга.

Не много отдавна, преди около 8 години, епидемията в България добива "гигантски размери, защото инфектирани с вируса са били 24 364 индивида. Страховит размер. Макар това събитие да е част от скорошната история на страната, все още се разпространява мантрата, че е по-добре ваксините да се избягват", пише в статия в сайта "Наука и критично мислене" микробиологъта Йордан Стефанов.

Какво толкова може да стане?

Новинарските емисии вече съобщават за броя инфектирани в България, а скоро може да сме изправени пред поредна епидемия.

Последната епидемия в България е толкова мащабна, че се описва, като една от най-големите в европейския регион за последните години. Тя се наблюдава в периода 2009 -2011 година, като основно са засегнати деца под 15 годишна възраст и ромските съобщества поради социални и икономически причини (нисък икономически и социален статус; липса на превенция на заболяването). Предишната епидемия възниква през 2001 година (Източник 1), а преди нея възниква друга в периода 1991-1992 година с над 20 000 човека инфектирани (източник 20). Епидемиите са наблюдават през 10-8 годишни периоди, като продължителността на затишие може би постепенно намалява.

В периода април 2009 г. – декември 2011 г. са регистрирани 24 364 случая на инфектирани с морбили или 326 за 100 000 жители на страната за три годишен период. Епидемията стига своя пик през месец май 2010 година със 73 заразени за 100 000 жители. През въпросния три годишен период най-много случаи на морбили са регистрирани в областите: Сливен, Монтана, Ямбол, Хасково, Пазарджик и София. Този факт корелира и с концентрацията на ромското малцинство в страната: Монтана (12.7%), Сливен (11,8%), Добрич (8.8%) и Ямбол (8,5%) (Източник 3).

От всички засегнати, 12 472 (51%) са мъже/момчета.  Най-голямата група на инфектирани е тази на децата на възраст между 0-4 години (9749) с общо 16 смъртни случая в тази група. Инфектираните на възраст над 25 години са само 2023 (от над 24 000 случая), което означава, че най-застрашени са децата.

Трябва да се отбележи, че само 0.6% от децата под една година са получили поне една доза от ваксината. 58.7% от децата между 1 и 4 години са получили поне една доза от ваксината; 81,6% от децата между 5-9 години; 76.2% от децата между 10-14 години.

Общо 21 821 случая (89.6%) са от ромското малцинство, като индекс пациентът (този, който инциира епидемията) е ром на възраст между 20-30 години, който се е разболял през март 2009 година, а самата инфекция е с произход Германия (5). В последствие три от членовете на семейството му се заразяват с вируса.

Untitled-3

Смъртните случаи са 24 или 0.1 за всеки 100 случая. Смъртта е в резултат на настъпили усложнения: 19 са развили остра пневмония, 5 са развили остър енцефалит. Починалите са на възраст между 32 дни и 54 години. Смъртността е по-висока при бебетата и хората над 25 години.

Макар смъртните случаи да са малко, то почти 1/3 от инфектираните са развили тежки усложнения.

Разпространение на инфекцията в болнични заведения

Разпространението на подобна инфекция е изключително опасно, тъй като това е сборен пункт на здрави и болни индивиди – идеална пресечна точка между инфектирани и неинфектирани. Медицинският персонал е най-застрашен от подобни инфекциозни заболявания.

По време на последната епидемия от морбили (2009-2011 г.) са били инфектирани 326 индивида в болнични заведения, от които 286 не са били здравни работници. Инфектираните са били на възраст между 24-48 години, а 28 от тях са били жени. Най-голяма група инфектирани от медицинския персонал са били лекари (19), лабораторни специалисти (8), медицински сестри (7), санитари (4) и фармацевти (2). Трябва да се отбележи, че само 1 от медицинските специалисти е бил с 2 поставени ваксини. Ваксините намаляват шанса от инфекция и правят протичането на заболяването по-меко.

Следните изводи са от изключителна важност:

  • Морбилите са инфекциозно заболяване, което подлежи на превенция, а смъртните случаи могат да бъдат избегнати.
  • Епидемиите в България са сред едни от най-масовите в Европа.
  • За да се постигне ефективна превенция, минимум 95% от населението трябва да е ваксинирано с две дози от препарата.
  • Морбилите не са расово и етнически специфично заболяване. То се наблюдава по-често сред ромското население поради нисък социален статус, липса на финанси, не достатъчно добра информационна кампания.
  • Сред застрашените групи са “модерните” семейства, които умишлено избягват ваксините, но поради отчайваща некомпетентност, която се представя за висока информираност и проява на богати познания.

A каква е била ситуацията преди въвеждането на задължителните ваксини? Сами можете да видите – двойно по-висок брой на заболели. Ефективността на ваксините едва ли би могла да се постави под въпрос в тази ситуация.

Оригиналната статия, публикувана под заглавие "Морбили: какво трябва да знаем за последната епидемия в България (2009-2011 г.)", препечатваме с любезното съдействие на нейния автор Йордан Стефанов - микробиолог, автор на "Наука и критично мислене".

Използвана литература:

1)      Gacheva N, Kojouharova M, Vladimirova N, Novkirishki V, Kurchativa A, Voynova V, et al. [Acute infectious diseases in Bulgaria in 2001. Analysis of the main epidemiological indicators]. Information Journal NCIPD. 2002;40(5). Bulgarian.

2)      Gatcheva N, Chakov B, Kamenova P, Vladimirova N, Popova ST, Todorova M, et al. [Acute infectious diseases in Bulgaria in 1992. Analysis of main epidemiological indicators]. Information Journal NCIPD. 1993;5-29(5). Bulgarian.

3)      National Statistical Institute (NSI). Census 2011. Sofia: NSI; 2012. [Accessed 24 Aug 2012]. Available from: www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011final_en.pdf

4)  Muscat M, Marinova L, Mankertz A, Gatcheva N, Mihneva Z, Santibanez S, Kunchev A, Filipova R, Kojouharova M. The measles outbreak in Bulgaria, 2009–2011: An epidemiological assessment and lessons learnt. Euro Surveill. 2016;21(9):pii=30152. DOI: http://dx.doi.org/10.2807/1560-7917.ES.2016.21.9.30152

5) Marinova L, Kojouharova M, Mihneva Z. An ongoing measles outbreak in Bulgaria, 2009. Euro Surveill. 2009;14(26):pii=19259. Available from: http://www.eurosurveillance.org/ViewArticle.aspx?ArticleId=19259

6) Komitova R, Kunchev A, Mihneva Z, Marinova L. Nosocomial transmission of measles among healthcare workers, Bulgaria, 2010. Euro Surveill. 2011;16(15):pii=19842. Available online: http://www.eurosurveillance.org/ViewArticle.aspx?ArticleId=19842

 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !