Хората на работни места, които изискват по-малко физическа активност като работа на бюро, е по-вероятно да се справят по-добре с когнитивни задачи по-късно в живота си.
Авторите обясняват, че това се свежда до по-големи когнитивни предизвикателства на подобни работни места в сравнение със свързаните с повече физическа активност, но отбелязват, че са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере напълно този ефект.
„Често използваната мантра „това, което е добро за сърцето, е добро за мозъка“ има основание, но данните за това, какво трябва да направим като хора, могат да бъдат объркващи“, коментира Шабина Хаят (Shabina Hayat) от Департамента за обществено здравеопазване и първична помощ в Университета в Кеймбридж. „С помощта на голяма група доброволци успяхме да проучим връзката между различните видове физическа активност в различни условия.“
Известно е, че липсата на физическа активност и физически упражнения допринасят за основните здравословни състояния. Те включват сърдечни заболявания, както и ментални ефекти като отслабване на когнитивните функции. Авторите обаче отбелязват, че все още няма надеждни доказателства, че физическата активност всъщност предпазва от когнитивен упадък.
Изследователите работят с данни от приблизително 8 500 възрастни на възраст 40-79 години, събрани като част от кохортното проучване на Европейското проспективно проучване на рака в Норфолк (European Prospective Investigation of Cancer in Norfolk или EPIC-Norfolk). Всеки от участниците получава базова обща оценка между 1993-1997 г. и когнитивна оценка между 2004 г. и 2011 г. Проверяват се способностите им в области като памет, внимание, визуална обработка, скорост на четене и когнитивен капацитет. Като част от този тест участниците описват своето здравословно състояние и начин на живот и преминават медицински преглед.
Структурата на данните позволава на екипа да категоризира нивата на физическа активност по време на почивка и на работа и да разбере дали те имат различни ефекти върху когнитивните функции по-късно в живота. Дългият период на изследването даде възможност да станат ясни и други дългосрочни предубеждения например, че отслабването на когнитивните функции е по-скоро причина за физическо бездействие (като ранната деменция), а не е следствие.
Като цяло екипът съобщава, че физически неактивните работни места са свързани с по-малък риск от лошо когнитивно здраве независимо от нивото на образование. Хората, които са работили подобна работа през целия период на проучването, най-вероятно са в топ 10% от сред участниците. Хората без квалификация са по-склонни да работят физически интензивна работа, но са по-малко активни в свободното си време и почти три пъти е по-вероятно да имат лоши когнитивни функции в сравнение с първата група.
„Нашият анализ показва, че връзката между физическата и когнитивната активност не е ясна“, обяснява Хаят. „Докато редовната физическа активност има значителни ползи за защита срещу много хронични заболявания, други фактори могат да имат ефект на нейното влияние за лошото когнитивно здраве в бъдеще.
„Хората, които имат не толкова активна работа - обикновено в офис, на бюро - се справят по-добре на когнитивните тестове независимо от образованието си. Това предполага, че тъй като работните места на бюро са по-трудни за психиката от професиите, които изискват ръчен труд, те могат да предоставят защита срещу когнитивен упадък“.
Въпреки това, засега екипът не може окончателно да каже дали работата на бюро и физическа активност в свободното ни време предпазват от когнитивен упадък. Освен това съществува и въпросът как социално-икономическият опит влияе върху когнитивните резултати и възможностите за заетост. Изглежда обаче, че насочването на ума ни към работа и поддържането на телата ни да се движат по време на игра е най-добрата комбинация за нашето здраве.
Справка: Cross-sectional and prospective relationship between occupational and leisure-time inactivity and cognitive function in an ageing population: the European Prospective Investigation into Cancer and Nutrition in Norfolk (EPIC-Norfolk) study
Shabina A Hayat, Robert Luben, Nick Wareham, Kay-Tee Khaw, Carol Brayne
International Journal of Epidemiology, dyaa067, DOI: https://doi.org/10.1093/ije/dyaa067, Published: 06 July 2020
Изтoчник: Working a desk job could keep your mind agile later on in life, ZMEScience
Още по темата
Животът
Запознайте се със Сюзън: Ето как работата вкъщи ще ни промени в бъдеще (видео)
Животът
Защо не ставаме от стола в офиса. Психология на седенето
Животът
COVID-19: Как да свалим килограми, докато сме вкъщи?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари