Какво в действителност се случва когато съхраняваме спомени установиха учени, като резултатите изненадаха дори самите тях. Екип американски и японски учени откри, че мозъкът едновременно прави по два спомена от едно събитие. Единият е за "тук и сега", а другият е за цял живот.
Досега се смяташе, че всички спомени започват като краткосрочна памет и след това постепенно преминават в дългосрочната. Учените описват откритието си като изненадващо, но също така и красиво и убедително. То е публикувано в списание Science.
Двете части на мозъка участват активно в запаметяването на личните преживявания. Хипокампът е мястото, където се образува краткосрочната памет, докато кортексът е дом на дългосрочните спомени. Тази идея придобива популярност след случая с Хенри Молисън (Henry Molaison) от 50-те години на миналия век, известен като Пациент Х.М. Той е страдал от разстройство на паметта след като в опит да излекуват епилепсията му лекарите хирургически разделят мозъка му на няколко части и така увреждат хипокампа.
Събитията след операцията Молисън не е могъл да запамети, но онези от педи това все още си били там. Той е изучаван от 1957 г. до смъртта си през 2008 г. Случаят му изиграва важна роля в разработването на теорията, обясняваща взаимовръзката между паметта и работата на мозъка, а също и в развитието на когнитивната невропсихология като дисциплина.
Теорията е, че спомените се създават в хипокампа, а след това се преместват в кортекса, където се "натрупват". Екипът от Riken-MIT Center for Neural Circuit Genetics, Япония, обаче показва, че това всъщност не е така.
Експериментите са изпълнени върху мишки, но според учените важат с пълна сила и за човешкия мозък. Те включват наблюдение на специфични спомени, които се създават като група свързани мозъчни клетки при шокова реакция. Учените след това използват светлина, насочена към мозъка, за контролиране на активността на отделни неврони - те буквално са могли да изключат или да включат спомените.
Резултатите показват, че спомените се създават едновременно в хипокампа и в кортекса. Проф. Сусуми Тонегава (Susumu Tonegawa), директор на изследователския център, коментира: "Това беше изненадващо!". Пред ВВС той споделя: "Това е обратно на популярната хипотеза, която се поддържа от десетилетия. Това е значителен напредък в сравнение с досегашните знания, това е голяма промяна".
Мишките в експеримента не са използвали краткосрочната си памет през първите няколко дни след като е била създадена. Те са забравили шоковото събитие когато учените са "изключили" краткосрочната памет в хипокампа. Те обаче са могли да направят така, че мишките да си спомнят събитието като ръчно "включат" дългосрочната памет.
"Тя е незряла или тиха в първите няколко дни от създаването си", обяснява проф. Тонегава.
Учените също така показват, че дългосрочната памет никога не съзрява, ако връзката между хипокампа и кортекса е блокирана. Затова съществува връзка между двете части на мозъка, като балансът на силата се мести от хипокампа към кортекса и обратно.
Д-р Ейми Милтън (Amy Milton), която изследва паметта в Университета в Кеймбридж, описва проучването като "красиво, елегантно и изключително впечатляващо". "Аз съм изненадана. С идеята, че се нуждаеш от кортекс за паметта съм съгласна, но това, че се извършва толкова рано е изненада. Това е само едно изследване, но смятам, че имат силни доказателства. Мисля, че е убедително и че това ще ни покаже как се съхраняват спомените в хората", коментира още Милтън.
Според проф. Тонегава изследването ще хвърли светлина върху това как е развиват някои заболявания на паметта като деменцията. В едно от неговите предишни изследвания мишка с Алцхаймер все още е създавала спомени, но не е можела да ги възпроизведе. "Смятам, че разбирането как се случва това ще бъде важно за пациентите с мозъчни болести", коментира ученият.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари