Растение, смятано за изчезнало последните 50-100 г., е открито отново от български учени

Какво е усещането да държиш в ръката си растение, което е изчезнало и съществува само като хербарий? Или фосил, остатък от запечатан преди 30 милиона години живот? Или да разбереш, че и растенията също се възпроизвеждат чрез in vitro култивиране?

Отговорите, както и интересна информацията за тези и още много видове растения може да получите в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ).

Хербариумът съдържа колекция от 18 000 вида растения от страната и Балканския полуостров. От тях 4000 вида са от България. В колекцията има и видове, които са обявени за изчезнали, обяснява проф. Светлана Банчева, от сектор „Приложна ботаника“, и вади грижливо подредени и описани папки с растения. От нея разбираме, че видът широколистна метличина се е смятал за изчезнал през последните 50-100г. Открит е отново, благодарение на усилията на българските учени. Химичният състав на растението е изследван и е установено, че съдържа биоактивно съединение, от което се повлияват туморните образувания.

^{Широколистната метличина е смятана за изчезнала през последните 50-100г. Открита е отново, благодарение на усилията на българските учени от ИБЕИ.} 

Доц. Владимир Бозуков от секция „Палеоботаника и поленов анализ“ показва колекцията от фосили, част от 16 000 експонати от неозоя. От тях 800 експоната са намерени у нас. Показвани ни фосил на палма на милиони години, който днес има аналог.

^{Находки от с. Сатовча.}

Най-редкият фосил сред експонатите е на водно конче, открит край с. Сатовча. Показва ни и фосил на череп на попова лъжичка. Разказва с много тъга в гласа. Оказва се, че неговата професия и сфера на научни занимания е рядка, няма кадри в тази област, и след него няма да има приемственост. После показва нови и нови фосили, говорейки за нуждата от финансиране на науката и в частност на „неговата“ наука.

^{Фосил на водно конче, открит край с. Сатовча.}

^{Фосили на древни попови лъжички.}

Зад врата с надпис „in vitro култивиране“ се намират бебетата-растения. Те се развъждат тук, защото в природата рядко се срещат или са застрашени от изчезване и не трябва да се нарушава екобаланса.

^{Зад врата с надпис „in vitro култивиране“ се намират бебетата-растения.}

За тях с особена привързаност ни говори доц. Марина Станилова. Лечебната билка дилянка е едно от растенията, които се култивират тук. Използва се за производство на валериан. Билката женско биле, която има общоукрепващо действие за организма, дихателната система. Използва се при лечение на астма и за регулиране на хормонния баланс. „Култивира се тук, защото е включено в Червената книга“, разказва още доц. Станилова и се радва се на първите покълнали растения. 

Припомня, че първото култивирано растения тук е било блатното кокиче, основна съставка на лекарството нивалин, който се ползва и за борба с болестта на Алцхаймер.
Сега от лабораторията кандидатстват за средства от фонд „Научни изследвания“ за култивиране на метличини и лопени.

Така се работи в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания /ИБЕИ/, с много желание и много професионализъм, а докато тях ги има, ще я има и българската наука.

Още по темата

12/01/2017

Земята

БАН: Въздухът и водата са чисти