Нови изследвания описват възможното съществуване на шеста ДНК база, метил-аденин (МA), освен класическите четири A, C, G и Т (аденин, цитозин, гуанин и тимин) и откритата в последно време пета - метил-цитозин (МС).
Новата шеста база ще помогне да се определи епигенетиката на организмите, която представлява промените в гените в резултат на влиянието на външни фактори от околната среда, но които не изменят основното ДНК, разказва Science Daily.
ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) е основният компонент на нашия генетичен материал. Тя се формира чрез комбиниране на четири елемента: A, C, G и Т (аденин, цитозин, гуанин и тимин), наречени бази на ДНК , които се комбинират в хиляди възможни последователности, осигуряващи генетичното разнообразие.
Още две бази: метил-цитозин и метил-аденин
В началото на 80-те години, към тези четири "класически" бази на ДНК се добавя пета: метил-цитозин (МС), получена от цитозина. В края на 90-те, тя е призната за главната причина за епигенетичните механизми: тя е в състояние да включва или изключва гените в зависимост от физиологичните нужди на всяка тъкан.
В последните години, интересът към тази пета ДНК база се увеличава, след като се е оказало, че промените в метил-цитозина допринасят за развитието на много човешки заболявания, включително рака.
Наскоро една статия, публикувана в Cell от Манел Естейер (Manel Esteller), директор на IDIBELL- Bellvitge Biomedical Research Institute и професор по генетика в Университета на Барселона, описва възможното съществуване на една шеста ДНК база, метил-аденин (МA), която също ще бъде от ключово значение за живота на клетките.
В бактерии и по-сложни организми
"Известно е отдавна, че бактериите, много отдалечени еволюционно от нас живи организми, имат МA в своя геном със защитна функция срещу нахлуването на генетичен материал от други организми. Но се е смятало, че това е явление, характерно за примитивните клетки и че то се държи много статично" - разказва Манел Естейер.
"Но по този въпрос списание Cell публикува три статии, според които и по-сложни клетки, наречени еукариоти, като например клетките на човешкото тяло, също имат шеста ДНК база. Тези проучвания показват, че водораслите, червеите и мухите притежават МA, който действа за регулирането на експресията на някои гени (генна експресия е процесът, при който се унаследява информация от един ген), като по този начин, се съставя нов епигенетичен знак. Този научен труд стана възможен благодарение на развитието на аналитичните методи с висока чувствителност, защото нивата на МA при описаните геноми са ниски. Освен това изглежда, че МA ще играе специална роля при стволовите клетки и ранните етапи на развитие", обяснява изследователят.
"Сега предизвикателството, пред което сме изправени, е да се потвърди тази информация и да разберем дали бозайниците, включително и хората, също имат тази шеста ДНК база, както и да се прецени каква е нейната роля." , - казва Манел Естейер.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари