Смъртоносните африкански бързеи са оформили нови видове риби

Едни от най-големите и смъртоносни бързеи в света се оказват и естествени лаборатории, в които се създават нови видове живот.

Ново изследване на ДНК на риби е събрало доказателства, че група странно изглеждащи видове, живеещи в устието на река Конго, са еволюирали поради интензивната хидравлика на речните бързеи и дълбоки каньони. Това е изключително впечатляващо, тъй като бързите води обикновено не са смятани за места за поява на нови видове, коментира Science.

За да открият колко различни са рибите в бързеите Инга в Долно Конго, еволюционни биолози са заловили 53 риби Цихлиди от рода Teleogramma, живеещи по камъните на дъното. Те са ги проучили за морфологични разлики и са секвенирани около 2% от тяхната ДНК.

Откритието е изненада за самите учени - води, които са смъртоносни за хората (нито един човек до преди шест години не е успявал да премине успешно тези бързеи), могат да бъдат също толкова смъртоносни и за риби, които се опитват да преминат през тях.

Това е така защото буйните бързеи разделят рибите от един пасаж една от друга. Разделени те еволюират самостоятелно и евентуално се превръщат в нови видове. Според новото проучване (проведено от Американския музей по естествена история, Сити Юнивърсити в Ню Йорк и Университета Фордам), публикувано в списание Molecular Ecology, всички познати и потенциално нови видове са били разделени или от бързеите, или от хидрологични причини. Два от видовете живеят буквално един до друг в реката на разстояние 1,5 километра, като в "квартали". 

Учените използват ДНК разликите и до момента потвърдждават наличието на четири нови вида (между които и един, наречен на бившия американски президент Барак Обама). Но според тях в бързеите има поне още два други вида.

"В този много къс участък на Конго отрихме невероятно разнообразие от риби", коментира Мелани Стиасни (Melanie Stiassny) от Американския музей по естествена история, отдел Ихтиология, която е автор на проучването.

"Известно ни е, че тази част на реката е относително млада, на възрат около 3-5 милиона години. Затова кое е уникалното на тази система, което я превръща в такава лаборатория на видове?", пита Стиасни, която заедно с колегите си, между които хидролози и геолози, са проучвали 10 години последните 300 километра на Долно Конго преди да се влее в Атлантическия океан.

Тяхното изследване подкрепя теорията, че динамичните сили на самата река, действат като бариера, създавайки биоразнообразие чрез изолирането на някои видове риба от други за толкова дълъг период от време, че техните популации са поели по различни еволюционни пътеки.

Авторите също така отбелязват и няколко важни аспекта в своята работа, що се отнася до опазването на околната среда. Около 25% от рибите в Долно Конго се оказват ендемични видове или такива, които могат да бъдат открити единствено по тези места. Районът обаче подлежи на мащабно разрастване на язовирите. "Подобна активност ще наруши в голяма степен еволюционния потенциал на тази система", предупреждава Стиасни.