Внезапната смяна на магнитните полюси на Земята преди около 540 милиона години е унищожила напълно озоновия слой и е отавила безпрепятствено да прониква смъртоносната ултравиолетова радиация. Това събитие може да е подействало опустошително върху необичайните създания на т.нар. период едиакарий и е задействало еволюционния взрив от разнообразни организми през периода камбрий.
Приключила ерата на простите организми и настъпила ерата на сложните многоклетъчни същества - един ключов момент в еволюцията на живота, разказва онлайн изданието на списание Science.
Кризата преди 540 милиона години преобръща глобално продължилият милиарди години монотонен и скучен живот - плитки басейни, осеяни бактериални общности, синьо-зелени водорасли и мешести, далечни роднини на съвременните полипи и медузи.
Камбрийският взрив измени всичко - за нищожно от геоложка гледна точка време на Земята се появяват сложни организми със скелети и сложни органи и структура на тялото - предците на съвременните бодлокожи и мекотели, членестоноги и хордови. Възникват хищни видове и животните започват да се преследват едно друго. Разпада се суперконтинентът Родиния, създават се нови екологични ниши и изолирани популации, след като континента се разделя. Животът в някаква степен придобива съвременен вид.
Учените все още спорят какво точно е причинило тази криза, поставила края на протерозойската ера. Някои смятат, че виновникът е излишъкът на кислород, натрупан в атмосферата в резултат на фотосинтезата. Други изтъкват значението на новите отношения "хищник - жертва", които биха могли да стимулират конкуренцията между видовете. Други пък посочват за причина разпадането на суперконтинента Родиния, обединявал цялата суша на Земята.
В новото си проучване геологът Джоузеф Мирт (Joseph Meert) и екипа му от Университета на Флорида в Гейнсвил предлагат различна хипотеза: че тези еволюционни промени са свързани с бързата смяна на полюсите на промяна на геомагнитното поле на Земята. Подобна смяна на магнитните полюси север и юг и досега се случва веднъж на всеки милион години.
Древните скали са оставили красноречиви свидетелства за тези процеси. След изучаване на такива проби, намерени в Урал, Мирт и колегите му стигнали до заключението, че преди около 550 милиона година смяните на полюсите са се случвали по-често и много повече - 20 пъти по-бързо, отколкото в нашата ера - на всеки около 7-10 хиляди години.
"Магнитното поле на Земята се е намирало в период на хиперактивни полюсни смени" - отбелязва Мирт.
Предишни изследвания предполагат, че защитата на магнитното поле на Земята е била по-слаба през такива периоди на честа смяна. Отслабнала е и способността му да защити живота от вредната слънчева ултравиолетова радиация и космическите лъчи.
Според изчисленията на Мирт и екипа му, публикувани в Gondwana Research, нивото на озона в края на Протерозойската ера е паднало до 20-40%. Оцелели са само тези, които са успели да избягат от вредните лъчи или да разработят ефективни механизми за защита.
Тези процеси може да са предизвикали камбрийския взрив от разнообразни организми, според авторите. Появата на зрение давала възможност да реагират на светлина и да търсят умерено осветени места или убежища. Животните е трябвало да се зариват в пясъка, а твърдите екзоскелети или черупки са им осигурявали допълнителна защита. Тези нововъведения са намерили още много други полезни приложения и са направили достъпни нови територии за обитаване.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
18.02 2016 в 18:50
Забавянето на смяната на полюсите значи само едно - че относително скоро (в геологичен мащаб, това) ще изгубим механизма по който възниква магнитното поле.
А без магнитно поле няма да има и други работи.
Последни коментари