Способността да усвояват алкохола може би е спасила предците на човечеството от изчезване, предполага ново изследване.
Книгата - „Хората и алкохолът: дълго и социално общуване“ (Humans and alcohol: a long and social affair) - на учени от Университета на Ексетер, Великобритания, д-р Ким Хокингс (Kim Hockings) и Робин Дънбар (Robin Dunbar) разглежда историята на връзката ни с алкохола, от нашето еволюционно минало до настояще.
Преди около десет милиона години нашите африкански маймуноподобни предци са се хранели с паднали на земята плодове - често ферментирали и които могат да причинят тежко отравяне заради етиловия алкохол, който съдържат. Именно способността да усвояват значителни дози спирт може да се е превърнало в решаващо еволюционно предимство на някои групи примати пред други.
По онова време популациите маймуни се сблъскват с конкуренцията на онези маймунски видове, които могат да ядат неузрели плодове - които човекоподобните маймуни, а също и хората, трудно храносмилат.
Книгата твърди, че това, което е спасило поне една линия човекоподобни маймуни, е адаптация - мутация в гените, която им позволява да преработват алкохола, което означава, че могат да започнат да се хранят с презрели плодове.
Другите маймуни не могат да понасят етанола в такива плодове и този нов източник на калории може би е върнал в играта човекоподобните маймуни с тази специална генетична адаптация.
Младо шимпанзе използва гъба от листа, за да пие палмово вино в Босу, Гвинея. Кредит: Gaku Ohashi/Chubu University, Japan, and Wildlife Research Center, Kyoto University, Japan
„Дори днес виждаме големи човекоподобни маймуни да ядат ферментирали плодове и дори да пият палмово вино, направено от хората“, разказва съавторът д-р Ким Хокингс от Центъра за екология и опазване на природата към Университета на Ексетер. "Трудно е да се каже защо го правят, но това отразява сложната история на нашите отношения с алкохола."
„Един интересен момент е, че нивото на алкохол в падналите плодове обикновено е около 1-4% - нещо като слаба бира - въпреки това голяма част от алкохола, консумиран от хората днес, е много по-силен.
"Както и при други вещества като сол и захар, проблемът може да не е самото вещество, а концентрациите, до които сега имаме достъп."
В книгата се казва, че алкохолът често се разглежда само като „социален проблем“ или като средство за напиване - но това пренебрегва неговото значение в социалната тъкан на много човешки общества както в миналото, така и в настоящето.
„Алкохолът е изиграл важна роля за това как хората са използвали пиршествата, за да създадат и поддържат взаимоотношенията си“, разказва Робин Дънбар, професор по еволюционна психология в Оксфордския университет.
„В различните култури и в различни периоди от време той постоянно е основна част от начина, по който хората се социализират помежду си".
"Все по-често алкохолът се разглежда като медицински проблем, но злоупотребата с алкохол е само малка част от много по-широкия социален модел на употребата на алкохол от хората."
За много други видове е известно, че консумират и преработват алкохол, а следващата цел на изследователите е да тестват нивата на етанол в дивите плодове.
Книгата, в съавторство и съвместно редактирана от д-р Хокингс и професор Дънбар, засяга много области, включително антропология, археология, история, психология и биология.
Източник:
Alcohol tolerance may have saved our ancestors from extinction, phys.org
Възрастно мъжко шимпанзе на име Foaf използва своеобразна гъба от листа, за да пие сок от рафия от контейнер. Foaf потапя ръка с приспособлението си в контейнера с ферментирал палмов сок и изважда напоеното листо. След това го слага в устата си, за да изпие ферментиралия палмов сок. Кредит: Gaku Ohashi/Chubu University, Japan, and Wildlife Research Center, Kyoto University, Japan
