Нови археологически находки в Китай свидетелстват, че праисторическите земеделци в района са открили как да превръщат просо и други зърнени култури в алкохолни напитки по два различни начина, което подсказва за мястото на алкохола в културата по онова време.
Ли Лин от Университета Станфорд и колегите й анализират утайки от 8000 до 7000 годишни парчета керамика, открити в две ранни земеделски селища в Северен Китай. И на двете места утайките съдържат нишестени гранули от зърнени култури, претърпели физично нараняване, подобно на онова, по време на ферментация, съобщават учените в публикация в списанието PNAS.
Особено важен момент при производството на бира от зърнени култури, е разграждането на нишестето до ферментируеми захари. Според Лиу и колегите й, древните пивовари от двете селища изглежда са използвали различни техники, за да го постигнат.
В селището Линкоу, малки минерални частици от растенията, фитолити, открити в утайките, предполагат, че пивоварите просто са оставяли зърната да покълват, което освобождава захарите. Но в селището Гуантаоюен, 300 километра на запад, сместа от фитолити и плесенни гъби предполага алтернативен подход. Там, според археолозите, пивоварите започват разкъсването на нишестените молекули, използвайки "ферментационна стартерна култура", позната като qū (цю), направена от зърна, оставени да мухлясат. Тази култура се използва и до днес за производството на зърнени алкохолни напитки.
Лиу смята, че тези доказателства заедно предполагат, че историята на двете различни ферментационни техники се простира назад до ранните дни на земеделието в Източна Азия.
Според Патрик МакГавърн (Patrick McGovern) от Музея по археология и антропология към Университета на Пенсилвания, произходът на qū е спорен. Традиционно, корените му се проследяват до династията Шан в Китай, която започва преди около 3700 годни. Но дори за този период не е сигурно, че тогава започва употребата на стартерната култура.
Въпреки това, МакГавърн смята, че са нужни по-сериозни доказателства, че пивоварите в Гуантаоюен наистина са използвали qū. През 2004 той и екипът му описват дори по-ранни доказателства за ферментирали напитки в този регион, в селище на 9000 години в централен Китай. Тези пивовари използвали мед, плодове и ориз. Това е важна разлика, смята МакГавърн. Не само медът и плодовете са богати на ферментируеми захари, но и внасят естествени дрожди за ферментацията, различни от тези на зърнените култури. Затова и ако ранните пивовари в Гуантаоюен са използвали мед и плодове, не биха имали нужда от стартерна култура, за да започнат ферментацията.
Но учените са единодушни, че новото изследване акцентира върху важността на алкохолните напитки в ранните земеделски култури. Лиу подозира, че разпространението на култивирания ориз, може да е било донякъде подсилено и заради употребата му в такива напитки.
"Алкохолът вероятно е бил използван за празненства, което помага някои от индивидите да заемат висок социален статус и да формират съюзи", смята Лиу.
Според МакГавърн, алкохолните напитки може да са подтикнали на хората да започнат да се занимават със земеделие. Големите количества отгледани зърнени култури са съхранявани и превръщани в бира или хляб целогодишно. Възможно е бирата да е била по-желаният продукт.
"Хлябът няма опияняващия ефект на алкохола, който според мен е бил особено важен по социални и религиозни причини", смята ученият.
Източник: New scientist - Early farmers liked alcohol so much they invented two ways to brew it
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари