Намериха следи от най-старото вино в света на поне 8000 години

В керамика, намерена при археологички разкопки в днешна Грузия са открити при анализ следи от вино. Това е най-старото познато доказателство за правене на вино в света, от 6000 г. пр.н.е. в периода на неолита. Преди това откритие, най-старите химически доказателства за вино са от 5400 - 5000 г. пр.н.е. в Иран.

Глинените съдове са били направени преди 7890 - 8020 години. Тези находки показват, че производството на вино е започнало 600-1000 години по-рано, отколкото се смяташе.

Резултатите от анализа и констатациите са публикувани в PNAS.

Мястото на разкопките в Грузия е на около 50 км южно от столицата Тбилиси и се състои от две древни селища. Късчета от глинени съдове от осем големи делви са открити и анализирани химически от изследователи от Университета на Пенсилвания. Учените откриват следи от винена киселина, която е химически подпис за грозде и вино. 

^{Фрагментите от керамиката са намерени при разкопките на селищата Гадачрили-гора и Шулавери-гора.}

Находките се отнасят към археологичната култура Шулавери-Шому, която е възникнала скоро след глобалното застудяване 6200 г. до н. е. Това е времето, когато хората са започнали да водят по-заседнал начин и да развиват земеделие и занаяти. Един от най-важните занаяти е било грънчарството, което дава възможност на ферментация и съхранение на вино.

Представителите на тази култура са строили кръгли къщи от глина, отглеждали са говеда и свине, произвеждали са инструменти от обсидиан и са отглеждали култивирани растения, включително пшеница, ечемик и грозде. Керамиката си са украсявали с обемни елементи. На един от съдовете са намерени орнаменти под формата на малки топчета - може би са изобразили грозде.

^{Неолитни делви, използвани за вино. Снимка: Judyta Olszewski}

Изследователите анализират фрагменти от 19 глинени съда и почвени проби, взети в близост до намерената керамика. Учените използват няколко метода за анализ, по-специално инфрачервена спектроскопия и метода GC-MS (газова хроматография-мас спектрометрия). Учените откриват в осем проби от керамика следи от винена киселина и нейни соли - гроздовият сок съдържа значително количество от тази киселина. В съответните почвени проби съдържанието на винена киселина е много по-ниско. Намерени са също следи от други органични киселини - ябълчна, янтарна и лимонена. В глината са намерени и частици нишесте, останки от плодови мушици и следи от гроздов прашец, каквито на повърхността на почвата липсват.

"Ние смятаме, че това е най-старият пример за култивиране на диворастящи лози в Евразия с цел единствено за производство на вино", заяви Стивън Батуик (Stephen Batiuk), от катедрата Циливилизации на Близкия и Средния изток в Университета на Торонто. "Култивираният вариант на плода има повече от 10 000 сорта десертно и винено грозде в световен мащаб. Грузия е дом на повече от 500 уникални сорта за вино, което предполага, че гроздето е било култивирано и селектирано в региона за много отдавна".

Още по темата

10/08/2017

Животът

Ако бирата е течен хляб, защо не се напиваме от хляба?

08/04/2017

Медицина

Дегустирането на вино ангажира мозъка повече от решаването на математическа задача?

14/09/2015

Животът

Може ли червеното вино и шоколадът да помогнат при болестта на Алцхаймер?