
Какво е общото между слушането на музика, удрянето на бухалка за бейзбол и решаването на трудна математическа задача? Всички те активират по-малко сиво вещество, отколкото дегустирането на вино.
В интервю за NPR невроученият Гордън Шепърд (Gordon Shepherd) от Университета Йейл и бивш главен редактор на Journal of Neuroscience, разкрива, че вкусът на виното "ангажира повече нашия мозък от което и да било друго човешко поведение". Едно просто действие като сръбване на мерло включва сложно взаимодействие между въздух и течност, контролирано от координирани движения на езика, челюстта, диафрагмата и гърлото.
Вътре в устата молекулите на виното стимулират хиляди вкусови и обонятелни рецептори, като изпращат сигнал към мозъка, който задейства огромно познавателно изчисление, включващо разпознаване на образа, памет, оценка на стойността, емоция и разбира се удоволствие, обяснява Шепърд.
В книгата си Neuroenology: How the Brain Creates the Taste of Wine, Шепърд говори за ролята на мозъка в дегустацията на вино. И макар изследването му да сочи, че виното наистина ангажира нашия мозък, авторът признава, че сравнението с математически проблем не е напълно точно.
"Аналогията е преувеличена с цел да се наблегне върху контекста. Трябва да прочетете книгата, за да разберете контекста, където ще откриете, че Невроенологията е първият обширен преглед на всички системи в мозъка и тялото, които са замесени в цялата последователност на консумирането на вино", коментира Шепърд.
Това включва първият поглед върху бутилката и многото мускули, които след това биват ангажирани в манипулирането на виното в устата. Шепърд отбелязва, че има "огромен кръг от сензори, опорно-двигателната и централна мозъчна системи, които са включени в дегустирането на вино".
Тошал Пател (Toshal Patel), невроучен и независим консултант в Tagus Scientific Consulting, коментира за изданието IFLSience, че има известни основания за тези твърдения. "По подобие на очите, които взимат информация, която поразява ретината, и изграждат оптичен образ във визуалния кортекс, а носът и езикът имат сензорни рецептори, които проектират възприятия към мозъка, така и усещането за вкус и миризма се изгражда там", коментира Пател.
"По мое мнение, доказателствата показват, че наблюденията на Шепърд вероятно са истина относно това, че консумирането на вино предизвиква невронна активност в много области на мозъка. Но това също така може да е резултат и от включването на множество сензорни системи, обонятелна или визуална, или вкусова, за разлика от при математически проблем".
Пател отбелязва, че данните на Шепърд не са публикувани в рецензирано издание, така че вероятно ще са необходими допълнителни проучвания.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
18427
1
08.04 2017 в 12:05
Истината Не е в математиката - мно-о-о-го абстракции, ... без аромат и вкус..., фантасмагориите са кастрирани ... от аксиоми.
Но пък е голям кеф, след решаване на задача, да си пийнеш чаша вино... Комбинаторика, значи!..-:)
Последни коментари
YKoshev
Доколко съвместими са минерално-суровинният отрасъл и чистата околна среда?
Козон
Мистериозен череп на гръцки хоминин е датиран на поне 286 000 години
Peter Petrov
След многократни експлозии нов тест за мегаракетата на Мъск
поп Дръвчо
Гледайте за първи път на живо как новооткритият "междузвезден посетител" 3I/ATLAS се устремява към нас
Bai Tanas
Как е миришел Древният Рим? Честно казано - ужасно!