Изключителният стрес от изтезанията уврежда паметта и създава фалшиви спомени. Освен това може да предизвика психоза. За това алармираха две научни общества в САЩ след като тези дни новият президент на страната Доналд Тръмп се обяви в подкрепа на изтезанията над затворници, съобщават от Science news.
Доналд Тръмп даде сигнал, че неговият кабинет може да вдигне забраната за насилствени техники на разпити като уотърбординга (симулиране на давене), което повечето експерти описват като изтезание. В американските вестници, начело с New York Times, изтече и проектозаповед към ЦРУ да обмисли откриване на тайните задгранични центрове за задържане, които администрацията на Барак Обама обяви за незаконни през 2009 г. Всички тези потенциални стъпки отново поставят въпроса на масата, който повечето учени смятаха за приключен, а именно има ли ефект мъчението.
„Целта на съвременните техники за разпити е да се получи надеждна и проверима информация. Професионалистите в тази област заявяват, че мъченията са най-лошият възможен способ за това”, заявява Шейн О`Мара (Shane O'Mara), професор по невронаука от Тринити Колидж, Дъблин (Trinity College), в статия за Newscientist. О`Мара е автор на книгата „Защо изтезанията нямат резултат: невронауката на разпитите”.
„Невронауката е категорична. Излагането на крайна болка, страх, глад, липса на сън и заплахата от удавяне не подпомага разпита. Напротив, проваля го. И не бива да бъдем изненадани. Зад волана дори малка степен на липса на сън е също толкова опасна колкото е шофирането в нетрезво състояние. Реакциите се забавят, преценката е нарушена, а паметта е увредена”, обяснява О`Мара пред Newscientist. „Мъчителят се надява, че ще остане достатъчно незасегната остатъчна функция, за да може да получи информация. Вместо това обаче, трябва да се стори всичко възможно мъчението да спре”, добавя професорът.
Каква е алтернативата според него? Разговорът. „Човешките същества обичат да говорят. Може би 40 процента от това, което казваме на другите хора, съдържа себеразкриване”, обяснява О`Мара. Забележителни експерименти на човешкия мозък показват, че по време на себеразкриване се активира системата за възнаграждение на мозъка, посочва ученият, или с други думи ние обичаме да говорим за себе си.
Легендарният германски следовател Ханс-Йоахим Шарф (Hanns-Joachim Scharff) е знаел това, разпитвайки над 500 съюзнически авиатори по време на Втората световна война. Шарф никога не е прибягвал до принуда, но е бил изключително добре подготвен, внимателно събирал кръстосана информация. Той никога не задавал директен въпрос и не показвал какъвто и да било интерес към получените отговори. Извършвал е активно слушане и е бил вещ във възприемането на чуждата гледна точка. Тези умения могат да бъдат научавани и не са по-различни от уменията на един висококвалифициран лекар, обяснява още О`Мара.
Аргументите на Тръмп са, че мъченията принуждават затворниците да разкриват информация, която професионалните техники на разпит се провалят да добият.
„Загрижени сме, че тази заповед, ако бъде подписана от президента Тръмп, ще отвори вратата на техниките за разпити, които в момента са незаконни и които бяха определени като жестоки, нечовешки и унизителни за задържаните”, заяви Антонио Пуенте (Antonio Puente), председател на Американската психологична асоциация (American Psychological Association (APA) във Вашингтон. Алис Уотърстън (Alisse Waterston), председател на Американската антропологична асоциация (American Anthropological Association) в Арлингтън, Вирджиния, излезе с подобно изявление: „Имаме етичната отговорност да протестираме срещу изтезанията, който и да ги извършва, особено ако се провеждат от Съединените щати”.
Подобен дебат се разрази и по време на администрацията на Джордж Уокър Буш след като стана ясно, че американските власти системно са изтезавали затворници за получаване на информация, свързана с т.нар. от тях Война срещу терора. Оправданието по онова време беше, че чрез изтезания се получават ключови данни. Стратегията по време на администрацията на Буш беше да се изкривяват определения и по този начин уотърбординга не беше окачествен като мъчение.
„Нашите проучвания показват, че това е една от най-мъчителните форми на изтезание. Научно погледнато по този въпрос няма две мнения..., така че никой не може да провежда тези техники и в същото време действията му да бъдат в рамките на закона”, коментира Метин Башоглу (Metin Basoglu) от Института по психиатрия в Кингс Колидж, Лондон (Institute of Psychiatry of King’s College London).
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари