Микробиолози обясниха защо вирусът Зика, за разлика от родствените вируси на тропическата треска Денга и нилска треска, поразява не само възрастни, но и ембриони.
Оказва се, че вирусът използва ефективно своите рецепторни протеини, за да проникне през плацентната бариера.
Механизмът за проникване до момента не беше известен.
Статия за изследването е публикувана в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Вирусът Зика се отнася към флавивирусите - РНК-съдържащи вируси, които се пренасят от насекоми и причиняват различни заболявания при човека и животните. Сред тях са кърлежов енцифалит, треска Денга, жълта треска. Много флавивируси поразяват нервната тъкан. Те проникват през хематоенцефалната бариера, която защитава централната нервна система, като използват неврологичните клетъчни сигнални рецептори.
Вирусът Зика също използва за поражение сигналния рецептор на нервната тъкан, а именно тирозин киназа АХL, също както действа и родственият вирус Денга. За разлика от Денга и другите флавивируси обаче, Зика преодолява не само кръвно-мозъчната бариера, но и плацентната бариера. Поради тази способност вирусът поразява мозъка на ембриона и води до микроцефалия.
В новото изследване, проведено от Вашингтонския университет, се установява най-вероятният път за проникване на вируса през плацентната бариера. За тази цел учените са проследили развитието на вируса в ендотелните клетки от човешката пъпна връв (HUVEC) - единият от двата важни защитни слоя в плацентната бариера.
Първоначално изследователите са оценили възприемчивостта на HUVEC клетките към вируса Зика и още два подобни флавивируса - треските Денга и Западен Нил. За да симулират инфекция на майката, учените са използвали вирус, размножен в клетъчна линия на млекопитаещо, вместо на насекомо, както се извършва обикновено. От трите вируса само Зика е заразил HUVEC клетките.
След последователно премахване на всички възможни съпътстващи фактори на заразяване, учените са определили, че за проникване в клетките Зика използва белтъка AXL, същият като в кръвно-мозъчната бариера. Размножаването му се е установило с помощта на антитела към този протеин в HUVEC клетките и няколко други контролни клетъчни линии. При този опит останалите два флавивируса са заразили контролните клетки.
източници: Science Photo Library
Интересното в случая е, че вирусите треските Денга и Западен Нил, когато биват получени от клетъчна линия на насекоми, също успявали да използват рецептора AXL. Оказва се, че при размножение в клетки на млекопитаещи те губели тази способност, но вирусът Зика я е запазвал. Именно това му дава възможност да прониква през плацентната бариера.
HUVEC клетките не са единственият защитен слой в плацентната бариера. Но клетките на другия слой, трофобласта (външният слой на зародишевия мехур, от който в началото зародишът получава храна), могат да бъдат заразени и от други флавивируси, не само Зика. Затова ендотелните клетки остават последна бариера за вирусите по пътя им към заразяване на ембриона.
Откритието на механизма на заразяване на тези клетки може да бъде в помощ в търсенето на лечение, което да предотврати развитието на микроцефалия в новородените - най-тежкото последствие от вируса Зика.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари