Вече има начин да се узнае дали даден човек е склонен към изневяра. Ново проучване върху привлекателността и връзките показва, че има причина да се търси партньор, който не е толкова красив на външен вид, съобщава авторитетното издание Psychology today.
В серия от четири изследвания Кристин Ма-Келамс (Christine Ma-Kellams) от Харвардския университет и нейният екип използват пълен набор от методи - от отдавна практикувани, до експериментални, за да определят дали привлекателността на индивида определя продължителността на връзката. Учените отбелязват, че макар физическата атрактивност да има своите предимства що се отнася до това да прави човек по-желан като потенциален партньор, то онези, които са по-красиви, са по-малко склонни към дългосрочна вярност на партньорите си.
Причината е проста - красивите хора са по-желани не само от партньорите си, но и от всички останали. Да имате красив партньор в ръцете си е като да размахвате бисквитка пред куче - почти също толкова неустоимо, за да бъде пропуснато. Както е написано в проучването на Ма-Келамс, "колкото по-привлекателни са физически партньорите, толкова по-често са обект на опити за отмъкване".
Има и други причини, поради които красивите вероятно са по-лоши партньори, отделно от техния магнетизъм. Тъй като отрупваме атрактивните хора с толкова много положителни качества и им предлагаме толкова много възможности само заради външния им вид, те започват да очакват специално отношение от всички, с които са в контакт.
Ако тяхната привлекателност идва отчасти от времето и вниманието, което отделят на своята външност, това означава, че е възможно да имат и голяма доза нарцисизъм. Бидейки силно популярни заради вида си, красивите хора може да вярват и че могат да имат такова поведение в една връзка, което по-малко привлекателен човек не би дори опитал. Те взимат за даденост това, че греховете им ще бъдат простени.
Да се избере привлекателен партньор, тоест, не е много добра стратегия за осигуряване на дълготрайно щастие в любовта. Как доказват това учените.
Креативният подход на Ма-Келамс и нейните сътрудници включва като начало архивни материали, за да се види дали има естествено появила се връзка, която могат да наблюдават. Те събират стари училищни албуми и появилите се след това бракове между съученици в период от 30 години.
По скалата от 1 до 10 разведените мъже са оценени на около 1 пункт по-атрактивни от все още женените. Продължителността на брака и привлекателността също са показали негативна корелация. Като взимат предвид и други фактори (като възрастта на сключване на брака), се оказва, че външният вид, поне при мъжете, не се съотнася добре с продължителността на връзката.
Следващото проучване на Ма-Келамс в серията е за привлекателността на лицето и тялото и свързаността им с продължителността на връзката при мъжете и жените знаменитости. Обяснението на тази фаза в разследването е, че знаменитостите са по-привлекателни от средното при мъжете от предходното проучване, а също така историята на техните връзки е добре известна. Нивото на физическата им атрактивност е 6-7 пъти по-високо.
Сред този елит се наблюдава дори още по-силна зависимост между физическата красота и продължителността на връзката, отколкото при средностатистически изглеждащите мъже в първото проучване.
След това екипът от Харвард прехвърля вниманието си върху причината защо продължителността на връзката е свързана с привлекателността, като изтъкват, че това вероятно има нещо общо с големия избор на партньори, който има атрактивния човек. Онези, които са много привлекателни, не само са по-желани, но и вярват, че са по-привлекателни от останалите.
Това предположение е тествано и подкрепено от симулационно проучване, в което участниците са определяни спрямо атрактивността им за техните партньори. Както отбелязват авторите, колкото по-атрактивни са физически, толкова "по-вероятно е да се замесят в поведение, което заплашва връзката" като бъдат отворени към изкушения, когато видят друг потенциален партньор.
Възможно е единствено недоволните да са изкушавани от потенциалните партньори. Защо един щастлив човек, без значение колко е привлекателен, би се оглеждал за изневяра? Всъщност, хората имат склонността да гледат на възлюбените си през розови очила, все пак са ги избрали за дългосрочни партньори.
За да тестват ролята на щастието във връзките като възможен фактор за влияние, Ма-Келамс и колегите й проучват удовлетворението от връзката. Вместо да използват привлекателността за измерване, те използват нов начин да манипулират експериментално в каква степен участниците сами се чувстват привлекателни.
Резултатите показват следното: Ако се сравнявате с някой неустоимо красив, без значение вие самите колко привлекателни сте, вие ще се чувствате по-малко атрактивни. Ако се сравнявате с не толкова красив човек, вие ще възприемате вашата привлекателност като много по-голяма. Като манипулира възприеманата привлекателност, екипът от Харвард успява да отстрани истинската атрактивност като фактор, влияещ върху потенциалното желание за измама.
Оказва се, че действително когато се чувстват привлекателни, хора, които не са задоволени в своите връзки, стават по-привлечени към други алтернативи извън връзката. Ако подпомогнете своята удовлетвореност чрез външния си вид и когато я комбинирате с недоволство спрямо партньора си, то вие ще започнете да гледате на изневярата в нова светлина, коментират учените.
Поддържането на удовлетворяваща връзка изисква огромни усилия. Когато партньорът е, или се чувства, по-привлекателен, това означава още повече действия в поддържане на продължителни и задоволителни отношения.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари