Затлъстяването засяга все повече хора, което ги поставя в по-висок риск от сърдечни заболявания, инсулт, диабет тип 2 и някои видове рак. Диетичните насоки са, че отслабването изисква да се намалят калориите, които получаваме от храни и напитки, и да увеличим количеството на изразходваните калории чрез физическа активност.
Този подход към контрол на теглото се основава на вековния закон на енергиен баланс, който гласи, че наддаването на тегло се причинява от консумирането на повече енергия, отколкото изразходваме. В днешния свят, заобиколен от изключително вкусни евтини преработени храни, хората лесно могат да погълнат повече калории, отколкото им е необходимо, дисбаланс, който допълнително се влошава от днешния заседнал начин на живот. С това мислене преяждането, съчетано с недостатъчна физическа активност, води до епидемията от затлъстяване. От друга страна, въпреки десетилетията агитация, призоваваща хората да ядат по-малко и да спортуват повече, процентът на затлъстяване и заболявания, свързани със затлъстяването, непрекъснато нараства.
Авторите на „Въглехидратно-инсулинов модел: физиологична перспектива за пандемията от затлъстяване“, статия, публикувана в The American Journal of Clinical Nutrition, посочват основните недостатъци в модела на енергийния баланс, като твърдят, че алтернативен модел, въглехидрат-инсулиновият модел, обяснява по-добре затлъстяването и наддаването на тегло. Освен това въглехидратно-инсулиновият моделн посочва пътя към по-ефективни, дълготрайни стратегии за контролиране на теглото.
Според водещия автор д-р Дейвид Лудвиг (David Ludwig), ендокринолог в Бостънската детска болница и професор в Харвардското медицинско училище, моделът на енергийния баланс не ни помага да разберем биологичните причини за наддаване на тегло: „По време на растежа например, подрастващите могат да увеличат приема на храна с по 1000 калории на ден. Но причинява ли преяждането им ускоряване на растежа или скокът на растежа кара юношата да е гладен и да преяжда?"
За разлика от модела на енергийния баланс, според въглехидратно-инсулиновия модел преяждането не е основната причина за затлъстяването. Вместо това, въглехидратно-инсулиновият модел пренася голяма част от вината за настоящата епидемия от затлъстяване върху съвременния начин на хранене, характеризиращ се с прекомерна консумация на храни с висок гликемичен товар: по-специално, преработени, бързо смилаеми въглехидрати. Тези храни предизвикват хормонални реакции, които коренно променят метаболизма ни, стимулират трупането на мазнини, наддаването на тегло и затлъстяването.
Когато ядем силно преработени въглехидрати, тялото увеличава секрецията на инсулин и потиска секрецията на глюкагон. Това от своя страна сигнализира на мастните клетки да съхраняват повече калории, оставяйки по-малко калории на разположение за зареждане на мускулите и други метаболитно активни тъкани. Мозъкът възприема, че тялото не получава достатъчно енергия, което от своя страна води до чувство на глад. Освен това метаболизмът може да се забави в опитите на организма да спести гориво. По този начин оставаме гладни, дори когато продължаваме да трупаме излишни мазнини.
За да разберем епидемията от затлъстяване, трябва да вземем предвид не само колко ядем, но и как храната, която ядем, влияе на нашите хормони и метаболизма. С твърдението си, че всички калории са еднакви за тялото, моделът на енергийния баланс пропуска това важно парче от пъзела.
Макар въглехидратно-инсулиновият модел да не е нов - неговият произход датира от началото на 20-ти век - новото проучване, публикувано в American Journal of Clinical Nutrition, дава най-изчерпателната формулировка на този модел до момента, създадена от екип от 17 международно признати учени, клинични изследователи и експерти по обществено здраве. Заедно те обобщават нарастващите доказателства в подкрепа на въглехидратно-инсулиновия модел. Освен това, авторите определят поредица от проверими хипотези, които разграничават двата модела, като ръководство за бъдещи изследвания.
Приемането на въглехидратно-инсулиновия модел вместо модела на енергийния баланс има радикални последици за контрола на теглото и лечението на затлъстяването. Вместо да призовава хората да ядат по-малко, стратегия, която обикновено не работи в дългосрочен план, въглехидратно-инсулиновият модел предлага друг начин, който се фокусира повече върху това, което ядем.
Според д-р Лудвиг, "намаляването на консумацията на бързо смилаеми въглехидрати, които наводниха хранителните запаси в епохата на диетите с ниско съдържание на мазнини, снижава лежащото в основата желание за трупане на телесните мазнини. В резултат на това хората могат да отслабнат с по-малко глад и борба".
Авторите признават, че са необходими допълнителни изследвания за окончателно тестване на двата модела и може би за обобщаване на нови модели, които да отговарят по-добре на доказателствата. За тази цел те призовават за конструктивен дискурс и „сътрудничество между учени с различни гледни точки за тестване на прогнозите в строги и безпристрастни изследвания“.
Справка: The carbohydrate-insulin model: a physiological perspective on the obesity pandemic, The American Journal of Clinical Nutrition (2021). DOI: 10.1093/ajcn/nqab270
Източник: Scientists claim that overeating is not the primary cause of obesity
American Society for Nutrition
Още по темата
Животът
FDA одобрява лекарство срещу затлъстяване, което помага на хората да намалят теглото си с 15%
Животът
Затлъстяване и преждевременно остаряване - две страни на една и съща монета (видео)
Животът
Възможно ли е да „се заразим“ със затлъстяване или рак?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари