Ново проучване на еколози от Университета на Нов Южен Уелс показва, че ако уязвими видове като голямото билби попаднат в среда с хищници, преди да бъдат пуснати на свобода, това може да помогне в общото оцеляване на вида.
В изследването, публикувано в списанието Journal of Applied Ecology, учените сравняват поведението и последващото оцеляване на две групи голямо билби (обикновен торбест бандикут Macrotis lagotis), поставени в различни условия. Едната група нарочно е изложена на диви котки, а другата остава без контакт с хищници.
Проучването е първият експериментален тест, показващ как съдбата на животните в среда, в която има много хищници, може да се подобри, ако предварително са живели в тяхно присъствие.
"Умишлената среща на защитени видове с диви котки в естествена среда е рискова, но учените предполагат, че води до значително подобрение в поведението им към хищниците и оцеляването," разказва д-р Кейтрин Мосби (Katherine Moseby), която е започнала проекта.
Екипът от експерти провежда експеримент в резервата Arid Recovery - 123 км2 оградена зона в сухите части на Южна Австралия. Някои изчезнали местни видове наскоро са заселени отново в резервата, включително и уязвимото голямо билби. През 2016, в резервата популацията им е около 500 индивида.
"Резерватът е разделен на оградени части и проведохме експеримента в три от тях - без хищници, с хищници и там, където ги пускаме на свобода накрая," обяснява водещият автор Али Рос (Aly Ross).
Билбитата от района с хищниците живеят с пет диви котки в продължение на 2 години, докато онези от свободната зона никога не са срещали с хищници.
"Първо сравнихме поведението на билбитата от свободната зона и онези, живели с хищници, в малка оградена зона от малко над 50 м2 , за да се види първоначално как ще реагират на новата среда," обяснява Рос.
Екипът открива разлики в поведението на двете групи животни.
"Тези, които са споделяли средата си с хищници се движеха по-малко и се прикриваха по-бързо," разказва Рос. "Това показва, че те са по-притеснени от потенциални заплахи, докато другите, които не са имали контакт с хищници не показваха да осъзнават, че може да ги дебне заплаха."
Фактът, че поведението на животните може да се промени чрез обучение с хищници е доказвано и преди, но групата открива нещо друго, особено интересно.
"При втория експеримент пуснахме от двете групи билби (живели с и без хищници), в трета зона, където имаше няколко диви котки," разказва Рос. "За съжаление, открихме, че 71% от неживелите с хищници билбита са загинали в рамките на една седмица срещу само 33% от "тренираните", което показва, че вторите са извлекли полза от това, че са били изложени на истинска опасност."
Тези открития имат важни приложения при опазването на местните животни и програми, които целят да върнат в природата видове, както билбито.
"Нашите местни видове не са еволюирали с донесените после котки и лисици," пояснява д-р Мосби. "Изолирането на застрашени животни от донесените на островите хищници или в заградени територии повдига въпроса за наивността на плячката. Затова търсим начин защитените видове да се срещат с хищници в дивата среда, но при контролирани условия."
Учените доказват, че излагането в среда с хищници повишава оцеляването през първите 40 дни след преместването и вероятно привикването към тях на място може да даде жизненоважно предимство, което повишава шансовете за оцеляване и създаване на устойчива популация.
"Нашето изследване показва, че е възможно да "подобрим" видовете, защото ако местните видове трябва да оцеляват в живата природа, те трябва да могат да понесат заплахите, идващи от хищниците," съобщава съавторът професор Майк Летник (Mike Letnic).
Кейтрин Мосби се съгласява с него: "Дори и да отнеме десетилетия или дори векове, докато местните видове развият уменията, които ще са им необходими да се борят с диви котки и лисици, трябва да работим по посока на това съвместно съществуване сега."
Голямото билби е нощно двуутробно животно, някога разпространено на повече от 70% от територията на Австралия. Днес билбито е включено в списъка със застрашени животни, на местно и световно ниво, като основно дивите котки и лисиците са отговорни за неговото изчезване. С напредъка на консервационната биология, може да се възстановят популациите, включително и с "приучването" към хищници.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари