Наскоро са обявени от научноизследователски екип от университета на Куинсланд много насърчаващи резултати за лечение на болестта на Алцхаймер при експерименти върху мишки.
При лечение на мозъка, лекарите неизбежно се сблъскват с проблема на кръвно-мозъчната бариера (КМБ), през която лекарството просто не може да премине. Стените на мозъчните кръвоносни съдове са непреодолимо препятствие за патогени и потенциално токсични вещества, но и за имунните клетки и протеини.
Мозъкът има своя собствена дублираща имунна система и нейните функции са поети от някои невроглиални клетки, чиято основна задача е да обслужват невроните. Благодарение на КМБ, която пропуска само прости хранителни вещества и метаболитни продукти, мозъкът се чувства почти напълно защитен от външната среда. Въпреки това, много опасни заболявания като рак или болестта на Алцхаймер възникват не толкова заради външни патогени, колкото от това, че в мозъка нещо се е объркало.
Преди около десет години Кулерво Хюнюнен (Kullervo Hynynen) от изследователския център Санибрук в Торонто предлага метод, който може за кратко да вдигне кръвно-мозъчната бариера, като по този начин достави до мозъка имунни белтъци и лекарства. Този метод работи като микроскопични мехурчета, въведени в кръвта под въздействието на слаб ултразвук, отварят пролуки между плътните бариерни клетки.
Макар че тези "пролуки" на кръвно-мозъчната бариера се отварят за кратко време, това ще помогне поне частично да се потисне развитието на болестта на Алцхаймер.
Сравнение на нормален (вляво) и засегнат от Алцхаймер мозък (вдясно), "Alzheimer's Disease Education and Referral Center, a service of the National Institute on Aging.", wikipedia
Болестта на Алцхаймер е хронично невродегенеративно заболяване, което най-често се наблюдава при хора над 65 години. Като правило, тя започва да нараства бавно, но с течение на времето и води до загуба на паметта, постепенно изчезват и други функции на тялото и в крайна сметка настъпва смърт.
Предишни изследвания са показали тясна връзка между болестта на Алцхаймер и натрупването на плаки и неврофибрилни възли в мозъчната тъкан, което засяга комуникацията между невроните.
Бета-амилоидни пептиди, състоящи се от 36-43 аминокиселини, се свързват с развитието и прогресирането на болестта на Алцхаймер и отлагането на вредни плаки. Премахване на това токсично вещество от мозъка почти винаги изисква инвазивна фармакологична намеса, която не винаги е ефективна.
Амилоидоза - Лимфни възли на поларизационна светлина, Ed Uthman, MD, wikipedia
Бета-амилоидният пептид, който убива нервните клетки, обикновено се унищожава от микроглиялните клетки, но при синдрома на Алцхаймер, когато бета-амилоидът стане твърде много, микроглиялните клетки престават да се справят с него.
След обработка с ултразвук, както е показват експериментите върху мишки, микроцитите - имунната система на мозъка, започват активно да поглъщат лошите пептиди, а у животни със симптоми на Алцхаймер се подобряват когнитивните способности - например, гризачите започват да се ориентират по-добре в пространството. Това става може би, защото антителата са проникнали през КМБ, са стимулирали работата на глиалните клетки.
Хюнюнен и колегите му са публикували получените резултати през декември миналата година в списание Radiology, а съвсем наскоро в Science Translational Medicine излиза още една статия, в която учени от университета на Куинсланд описват модификация на ултразвуковия метод и успешното му прилагане, но засега само на мишки.
Микро мехурчетата в кръвоносните съдове под въздействието на ултразвук увеличават проницаемостта на кръвно-мозъчната бариера и антителата от кръвта могат да се доберат до патогенните амилоидни отложения в нервната тъкан. Илюстрация: Emmanuel Thevenot, Sunnybrook Research
Този път с ултразвук се третира не някаква определена област на черепа, а почти цялата му повърхност. Няколко седмици по-късно мишките със симптоми на Алцхаймер са проверени на три различни когнитивни тестове и се оказа, че методът напълно е възстановил паметта на животното. Отложенията на бета-амилоид са намалели 2 до 5 пъти, а количеството, абсорбирано от микроглиялните клетки се е увеличило пропорционално.
Изследователите казват, че с помощта на високочестотните звукови вълни са успели да събудят микроглията - клетките, които действат като имунна защита в централната нервна система. Микроглията, от своя страна, започва да унищожава токсичните плаки.
Разбира се, пътят до прилагането на метода върху хора не е кратък - много трудно ще бъде да се стандартизира прилагането на ултразвук за човешката кръвно-мозъчната бариера. Възможни са и евентуални негативни странични ефекти. От друга страна, процедурата може да се адаптира постепенно за експерименти с по-големи животни - зайци, кози, овце и маймуни.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари