Видео, постнато от Weather Channel в социалните мрежи, на заравяща се в пясъка мида моментално стана популярно сред потребителите. Видеото има вече 16 милиона преглеждания и продължават да растат. Коментаторите се питат какъв вид мида е това, като се разделят предимно на два лагера - гуидак (Panopea generosa) или Siliqua patula.
Това действително е Siliqua patula, обяснява Анет Хосои (Annette Hosoi), професор по механоинженерство в Масачузетския технологичен институт пред Washington Post. "Ако имате единствено черупка, която можете да отваряте в една посока, как ще копаете", пита Хосои.
Механоинженерите намират този вид миди за изключително привлекателни обекти за изучаване, защото, въпреки липсата на ръце или щипки, те успяват да се заровят в пясъка на дълбочина от 0,6 м. Като разчитат изцяло на своята мускулна сила, тези миди би трябвало да изминават само няколко сантиметра под пясъка.
Хосои и ученият Еймъс Уинтър (Amos Winter) демонстрират, че мидите могат да превърнат твърдия пясък в нещо като подвижен пясък - процес, който изследователите описват като флуидизиране.
За да наблюдава начина, по който мидата копае, Уинтър създава хабитат в стъклена мравчена ферма. Изследователите напълват фермата с малки прозрачни зрънца и наблюдават прокопаването на мидата, което те съобщават в Journal of Experimental Biology.
"Стратегията им е наистина интересна", отбелязва Хосои. Първо мидата отпуска мускулите си, което води до отваряне на черупката. Влизайки в пясъка, мидата разчита на мекия си крак отдолу. След това изтисква водата към дъното на крака си, което го издува. Тогава мидата се свива. Джобът от пясък около нея се флуидизира, отпуска се и намалява съпротивлението на мидата, така че черупката да се плъзне надолу към крака.
Мидите повтарят процеса. Те също така го и ускоряват. Уинтър нарича Siliqua patula "ферари на мидите".
Това, което се наблюдава накрая, не е част от цикъла на копаене. "Просто мидата изхвърля боклуците от системата си", обяснява Хосои.
На базата на това поведение учените създават устройство, наречено RoboClam. Компаниите с подводни автономни апарати се нуждаят от олекотяване на начина на закотвяне в пясъчната почва, особено около корали (където тежките котви могат да причинят щети). RoboClam имитира способностите за копаене на мидите, като позволява на обектите да се захванат за морското дъно.
Хосои вижда технологията в употреба и при поставянето на подводни кабели. Близо до брега не е възможно кораби да правят това по обичайния начин, като използват дълбоководни шейни. Вместо това водолази се наемат с тежката и трудна задача физически да положат кабелите.
Роботизираните копачи могат да се прикрепят към кабелите и да вършат работата на хората по-добре и по-евтино, отбелязва Хосои. "Това е приложение, което плаче за тази технология", допълва тя.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
9026
1
17.05 2017 в 10:49
Последни коментари