Нова форма на тайна светлинна комуникация между богомолките-скариди са открили наскоро изследователи от Университета на Куинсланд.
Изследването е публикувано в списание Current Biology.
Морската богомолка (Gonodactylaceus falcatus) е морско хищно ракообразно с дължина 20 см и тегло 200 грама. То се среща в западната част на Тихия океан край островите Тайван и Рюкю. Обитават плитки води на дълбочина от 5 до 37 метра. Прекарват голяма част от живота си в дупки, които понякога изравят сами.
Клещите на животното са опасно оръжие, което може да троши мидени черупки и стъклото на аквариума. Ударният участък на клещите е съставен от кристали хидроксиапатит, а останалата част от аморфен хидроксиапатит и хитин. Тази структура позволява на ракообразното да нанася мощни удари на враговете и жертвите си със силата на 22-калибров куршум.
Морската богомолка има 16 различни типа фоторецептори, 12 от които отговарят за цветното зрение в червения и ултравиолетовия диапазон. За сравнение човекът има само 3 типа светочувствителни клетки.
Но морските богомолки имат и друга интересна способност - някои части от тялото им са покрити с светлоотразяващ материал, който може да пречупва светлината, като я поляризира по специален начин. Ракообразното е способно да възприема този тип излъчване и да го използва, за да общува с другите представители на вида си, съобщава Science Daily.
Според ново проучване, отразената светлина с кръгова поляризацията се използва от морската богомолка като демонстрация пред конкурентите си.
"За птиците цветовата сигнализация е нещо обичайно, в океана също има много ярко оцветени животни. Всички те в една или друга степен използват тази своя характеристика за общуване. Това е форма на комуникация, която разбираме. Но в случая открихме един напълно нов начин за комуникация в животинския свят," - заяви проф. Джъстин Маршал (Justin Marshall), водещ автор на изследването.
Морската богомолка има кръгови поляризационни структури по тялото си, особено по крайниците, главата и опашката. Тази части са най-забележими за конкуренти в случай на среща.
Това изображение показва морска богомолка в отбранителна позиция, по гърб, като силно бронираната опашка е затворена над главата. Червеният цвят показва областите на отразена кръгово поляризирана светлина.
Източник: Yakir Gagnon / QBI
"Тези ракообразни обитават екологични ниши в рифовете. Те предпочитат да се крият и не обичат да са на открити места" - разказва Маршал.
За да проверят хипотезата си, че морските богомолки комуникират с помощта поляризирана светлина, учените слажили животните в аквариум, където в дупката, където се крият, поставили източник на поляризирана светлина. В 68% от случаите ракообразните избягвали това място.
"Ако маркирате дупката с поляризирана светлина с кръгова поляризация, ракообразните не искат да отидат там. Те знаят или предполагат, че там има друга богомолка" - коментира откритието професор Маршал.
Случаят с морските богомолки е рядък, но все пак не е единствен. Поляризирана светлина се използва и от раците от вида Uca stenodactylus. Тези ракообразни могат да открият и идентифицират обекти на дъното в зависимост от количеството на отразената поляризирана светлина.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари