Черепът на малко дете, принадлежащо към различен древен човешки вид, е намерен дълбоко в пещерна система в Южна Африка. Екипът, който е направил откритието, е кръстил детето Лети и смята, че находката показва, че видът Homo naledi е погребал мъртвите си.
Описвайки черепа и неговия контекст в две отделни статии в списанието с отворен достъп, PaleoAnthropology, екипът от 21 изследователи от Университета Уитуотърсранд (Уитс) и тринадесет други университета обяви откриването на части от черепа и зъбите на дете, починало преди почти 250 000 години, когато е било на около четири до шест години.
Първата статия, на която професор Джулиет Брофи (Juliet Brophy) от Уитс и Щатския университет на Луизиана е водещ автор, описва черепа, докато вторият документ, на който д-р Марина Елиът (Marina Elliott) е водещ автор, описва контекста на областта и обстоятелствата, при които е бил открит черепът.
Останките на детето са намерени в изключително отдалечен проход на пещерната система "Изгряващата звезда" (Rising Star Cave System), на около 12 метра отвъд камерата "Диналеди", мястото където са открити първите останки на Homo naledi и оповестени през 2015 г.
Черепът на Лети е намерен в тясна пукнатина, достъп до която е почти невъзможен. Поради тази причина екипът твърди, че черепът е поставен там умишлено, като форма на погребална практика. Представяйки своите открития на виртуална пресконференция, изследователите заявиха, че това е доказателство, че хоминините са изпълнявали погребални ритуали от стотици хиляди години - дори хоминините с мозък, много по-малък от нашия.
„Не виждаме друга причина черепът на това малко дете да е в изключително трудно за достъп място“, коментира Лий Бергер (Lee Berger) от Университета Уитс в Йоханесбург, Южна Африка.
Бергер и колегите му изследват пещерната система "Изгряващата звезда" в Южна Африка от няколко години. През 2015 г. те описват Homo naledi, нов вид хоминини, открити в пещерата. Повече от хиляда кости са открити, разпръснати по пода на камерата "Диналеди" на системата, достъпна само за опитни пещерняци, способни да преминат през тесни пространства. H. naledi има някои черти, които приличат на съвременните хора, но в други отношения изглежд като по-стар вид - например мозъкът му е бил малък.
Две години по-късно изследователите откриват забележително завършен скелет на H. naledi в друга част на пещерата, камерата "Леседи". Наричат индивида Нео. Най-важното е, че екипът успява да определи кога е живял H. naledi. Останките са само на около 250 000 години, което означава, че H. naledi е съществувал по същото време като нашия вид и други хоминини с голям мозък като неандерталците – но въпреки това са запазили черти от видове, живели милиони години по-рано.
Среща с Лети
През септември 2017 г. екипът изследва по-дълбоки части на пещерата, отвъд камерите Диналеди и Леседи.
Марина Елиът от университета Саймън Фрейзър в Бърнаби, Канада, е един от изследователите, които влизат в пещерата. Елиът трябва първо да мине през камера, наречена Chaos Chamber. „Имаше камъни, паднали от тавана“, разказва Елиът. „И малко място в пространството за обхождане, което буквално води до няколко малки тесни прохода“. Тези профоди са само десетки сантиметри, така че изследователите едва се промъкват настрани и дори отчасти с главата надолу, за да влязат вътре.
В един такъв проход, с ширина около 20 сантиметра и височина 80 сантиметра, изследователите откриват малка издатина. На перваза намират 28 фрагмента от череп и шест зъба.
Коридорът на пещерата, в който е намерен черепът на "детето на мрака". Кредит: Brett Eloff Photography/Wits University
Когато изследователите изваждат останките на повърхността, разбират, че вероятно принадлежат на един човек. Те наричат индивида Лети, от сетсванската дума letimela, което означава „изгубеният“.
"Лети", фрагментите от черепа на дете от Homo naledi са открити в изключително трудно достъпна камера на пещерната система "Изгряващата звезда". Кредит: Brett Eloff Photography/Wits University
Два от зъбите са млечни, а четири са постоянни, като за възрастен. Постоянните зъби не са износени, което предполага, че са излезли от венците наскоро. Въз основа на тези доказателства, „Лети вероятно е бил на възраст между 4 и 6 години“, разказа Джулиет Брофи от Щатския университет на Луизиана в Батън Руж.
Лети вероятно датира от същото време като другите останки от H. naledi, коментира Тебого Махубела (Tebogo Makhubela) от Университета в Йоханесбург в Южна Африка, който също е участвал в проучването. „Ние определяме възрастта въз основа на сходството на геологията в тези камери“, обяснява Махубела.
Примитивно погребение?
Още в началото Бергер предполага, че костите на H. naledi са били поставени в пещерната система "Изгряващата звезда" умишлено от други H. naledi след тяхната смърт. „Мисля, че е справедливо да се каже, че през 2015 г. бе спорно да се каже, че хоминин с малък мозък, примитивно изглеждащ хоминин може да е умишлено да е изхвърлял мъртвите си“, но, Бергер твърди, че „няма достоверни доказателства срещу тази първоначална хипотеза“.
Откритието на Лети, по-дълбоко в пещерната система, допълва доказателствата, твърди Бергер. "Изгряващата звезда е гробницата на H. naledi.
Други потенциални обяснения изглеждат малко вероятни, коментира членът на екипа Дарил де Руйтер (Darryl de Ruiter) от Тексаския университет. „Няма индикация за каквато и да е хищна дейност: без следи от зъби, без гризане, нищо подобно“, допълва изследователят. Това означава, че е малко вероятно други животни да са пренесли костите в пещерите. „Няма индикация, че е имало мащабно движение на водата, което да е отложило тези неща“, добавя Дарил де Руйтер.
Има доказателства, че неандерталците са погребвали мъртвите си още преди 70 000 години. Те обаче са имали по-голям мозък от H. naledi. Има и доказателства, че други животни скърбят – от маймуни до косатки и слонове – но няма доказателства за това, че внимателно поставят тела в пещери или други места за погребение.
Как може H. naledi да е носил останките на своите мъртви толкова дълбоко? „Нашите геолози са сигурни, че тези дълбоки зони на пещерата винаги са били в напълно тъмни“, обяснява членът на екипа Стивън Чърчил (Steven Churchill) от университета Дюк в Дърам, Северна Каролина. Той разказва, че пещерняците понякога се натъкват на живи павиани в пещерата. „Което вероятно е ужасяващо преживяване“, коментира изследователят. Вероятно H. naledi е правил същото.
Като алтернатива, те може да са използвали огън, за да осветят пътя си. „В пещерата има парчета въглен, но нищо, което да сме успели да свържем твърдо с хоминините“, съобщава Чърчил. Но контролираното използване на огън датира преди 400 000 години, поне в Европа. Чърчил смята, че „няма да е изненадващо“, ако H. naledi са използвали пламтящи факли да им осветяват пътя.
Справка: PaleoAnthropology, DOI: 10.48738/2021.iss1.64 ; DOI: 10.48738/2021.iss1.68
Източник: Homo naledi infant skull discovery suggests they buried their dead, NewScientist
Още по темата
Животът
Овладяването на огъня запали пламъка на размяната на знания преди 400 000 години
Човекът
Новооткрит скелет доказва, че неандерталците са погребвали мъртвите си
Животът
Следи от връзката на предците ни с "призрачни" древни хора са скрити в геномите ни
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари