Учени доказаха връзката между високочестотните звуци на военноморските хидролокатори и самоубийственото поведение на някои видове китове. Оказа се, че животните изпитват симптоми, подобни на кесонна болест, която се наблюдава при бързото издигане от дълбоки води.
Констатациите са публикувани вчера, 30 януари, в списание Proceedings of the Royal Society B.
Това, че сонарите са свързани с масовите самоубийства на иначе здрави китове, е известно в продължение на почти две десетилетия, но точните механизми за това как звуците влияят на китовете е убягвало на учените.
Сега изследователите обясниха ключовите подробности за това, как сигналите на локаторите предизвикват това смъртоносно поведение при някои китове, съобщава Live Science.
Преди това при аутопсии на клюномуцунести китове (Ziphiidae) от инциденти с многобройни самоубийства бяха намерени азотни мехурчета в тъканите им, отличителен белег на декомпресионна или "кесонна" болест. Това опасно състояние засяга и водолазите, когато се издигат твърде бързо от дълбоки води и може да причини болки, парализа и дори смърт.
Китовете са адаптирани за дълбоководно гмуркане, а клюномуцунестите китове са рекордьори за най-продължително и най-дълбо гмуркане.
Новото изследване обяснява как сонарите при определени честоти дезориентират и ужасяват толкова много клюномуцунестите китове, че преживяването надделява над адаптацията за дълбоко гмуркане - забавеното сърцебиене. Екстремният страх ускорява сърдечния ритъм на кита, което може да доведе до декомпресионна болест. Интензивната болка при това състояние затруднява китовете, така че те излизат на плажове и в крайна сметка умират, съобщават учените в ново проучване.
Д-р Джон Хилдебранд, професор в Института по океанография Скрипс, обсъжда ефектите, които човешките звуци оказват върху клюномуцунестите китове. Доказателствата сочат, че звуците с висок интензитет, като например на морските хидролокатори със средна честота, са свързани с масовите самоубийства на клюномуцунестите китове.
Масовите самоубийства на клюномуцунестите китове на Кювие (Ziphius cavirostris) бяха рядкост преди 1960 г., но ситуацията рязко се промени с въвеждането на активен сонар (midfrequency active sonar - MFAS) в морските учения в открития океан. Този тип сонари, разработени през 50-те години на миналия век, предназначени за откриване на подводници, работят в диапазона от 4,5 до 5,5 kHz, според проучването. След появата на този вид сонар, масовите излизания на брега рязко зачестиха за клюномуцунестите китове, като в периода между 1960 и 2004 г. се случиха 121 такива самоубийства, пишат изследователите.
"Учените за първи път забелязаха връзката между масовите самоубийства на клюномуцунестите китове на Кювие и военноморските учения с използване на сонар в края на 80-те години", разказва водещият автор на изследването Яра Берналдо де Кирос (Yara Bernaldo de Quirós), изследовател от Университета на Лас Палмас де Гран Канария в Испания.
Изводите за тази връзка бяха подкрепени след подобни събития в Гърция през 1996 г. и на Бахамите през 2000 г., добавя де Кирос. А през септември 2002 г., когато 14 клюномуцунести кита заседнаха на плажовете на Канарските острови по време на военноморско учение на НАТО, ветеринарните патолози откриха поражения в животните, които са „в съответствие с декомпресионна болест“, пояснява де Кирос.
Масово самоубийство на пилотните китове, които излизат на бреговете на Северна Каролина, през януари 2005 г. Кредит: NMFS Southeast Fisheries Science Center.
През 2017 г. биолози, изучаващи клюномуцунестите китове, се събират на семинар, за да анализират констатациите за засядания в плитки води на животните от последните десетилетия, като разглеждат връзката на масовите излизания на брега с близките военноморски учения, използващи сонари.
Между 2002 и 2014 г. в Югоизточна Испания и в Гърция, Канарските острови и Алмерия се случват шест масови самоубийства, а мъртвите китове не изглеждат недохранени или болни. Но аутопсиите показват „изобилие на газови мехурчета“ във вените им, кръвни съсиреци в множество органи и микроскопични кръвоизливи „с различна тежест“ в телесните тъкани.
Клюномуцунестите китове може да са претърпели "реакция борба или бягство" (fight-or-flight response), която преодолява ключовата адаптация за гмуркане - понижаването на сърдечната честота, което намалява консумацията на кислород и предотвратява натрупването на азот. Резултатът е кръвоизлив и "масивно образуване на мехурчета в тъканите им", обяснява де Кирос.
Тези симптоми на декомпресионна болест вероятно са засегнали китовете, след като са били изплашени от звукови взривове, според проучването.
"Времевата и пространствената връзка с военноморските учения, използващи сонари, е много ясна", заяви де Кирос за Live Science. Нещо повече, поведенческите проучвания показват, че китовете, които никога не са срещали сонар (или които са били изложени рядко), обикновено показват по-силна реакция, отколкото животните, живеещи близо до военни бази, добавя изследователят.
През 2004 г. Испания забрани използването на сонари във водите на Канарските острови. Не е имало никакви масови самоубийствени излизания на бреговете след влизането в сила на забраната, "доказвайки ефективността на тази мярка", отбеляза де Кирос.
Въз основа на своите констатации авторите на изследването препоръчват забрана за военни учения, използващи сонари, в Средиземно море, където все още се срещат нетипични масови самоубиства на клюномуцунести китове.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари