Мускулите, костите и дори езиците на тези гущери имат светлозелен цвят и това не се дължи на храната им, а заради голямото количество зелена жлъчка, която е в кръвта им. Но как са еволюирали зеленокръвните гущери, за да може цялата тази жлъчка - която обикновено е токсична при такива високи концентрации - да се съдържа в техните кръвоносни системи?
Ново изследване, публикувано онлайн вчера, 16 май, в списание Science Advances, установява, че зеленокръвният сцинк (вид гущер от Нова Гвинея) вероятно в процеса на еволюция е променял цвета на кръвта от малиново червено на зелено четири пъти и независимо един от друг, което предполага, че тази черта е еволюционно благоприятна.
В статията учените от Университета на Луизиана и Американския природонаучен музей, ръководени от Кристофър Остин (Chris Austin), разказват за резултатите от филогенетичния анализ на 51 вида гущери, шест от тях - със зелена кръв, от вида Prasinohaema.
Зеленият цвят на кръвта се дължи на високите нива на биливердин - зелен жлъчен пигмент, който, когато се преобразува в билирубин, причиняващ жълтеница. Жълтеницата не е болест, а само признак, който може да се наблюдава при голям брой болести. Повишената концентрация на биливердин в кръвта се появява при чернодробни заболявания (включително хепатит). Жълтият нюанс на кожата и очните протеини по време на заболяването се придава от биливердина.
Излишъкът от зелен жлъчен пигмент по същество потиска нормалния червеникав оттенък на червените кръвни клетки. Въпреки че животните от рода Prasinohaema имат нива на биливердин, които са 40 пъти по-големи от смъртоносната концентрация при хората, те са изненадващо здрави, твърдят изследователите.
Освен при сцинковете, повишена концентрация на биливердин се среща в кръвта на някои видове риби и жаби, насекоми и в черупката на яйцата на различни птици.
"Освен че имат най-висока концентрация на биливердин, регистрирана в животно, тези гущери по някакъв начин са развили резистентност към токсичността на жлъчните пигменти. Разбирането на основните физиологични промени, които позволяват на тези гущери да останат без жълтеница, може да даде един нетрадиционен подход към специфични здравословни проблеми"", отбелязва за Live Science Захари Родригес (Zachary Rodriguez), докторант в катедрата по биологични науки в Университета на Луизиана.
Друг зелен сцинк (Prasinohaema virens) със зелена кръв, който живее в низините на Нова Гвинея. Това е единственият вид зеленокръвен сцинк, който снася яйца. Другите видове със зелена кръв раждат живи малките си.
Кредит: Chris Austin
За да разберат еволюционната история на зелената кръв, Родригес и колегите му направиха генетичен анализ на 51 вида сцинкове, включително шест вида, които имат зелена кръв (два от които преди това не са били известни на науката).
Техните резултати показват, че Prasinohaema еволюирали към зелената кръв четири различни пъти, независимо един от друг. Фактът, че животните в този род са го развивали толкова много пъти, предполага, че зелената кръв може да бъде полезна за тях, пишат изследователите.
Защо гущерите се адаптират към високата концентрация на биливердин в кръвта - не е известно. Може би, антимикробните свойства на пигмента играят някаква роля. Освен това е силен антиоксидант, той предотвратява появата на мутации. Как влечугите се справят с такава концентрация на токсичното вещество, все още е неясно. Възможно е, както морската риба Clinocottus analis, която също има повишена концентрация на биливердин в кръвта. Пигментът се свързва със серумни албумини и остава под формата на нетоксичен комплекс.
Тази мистерия може скоро да бъде решена. В следващата работа учените се надяват да идентифицират гените, отговорни за зелената кръв. Крис Остин планира да проучи с екипа си потенциалните ефекти на зеления кръвен пигмент върху маларията и други паразити, които заразяват тези гущери.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари