Животните разбират кога се държим несправедливо с тях (и това не им харесва)

Чувството за справедливост е заложено в хората. Това е странно от еволюционна гледна точка, тъй като ние сме предразположени да търсим предимство за себе си и семейството си по всички възможни начини. Но всъщност чувството за справедливост е важно за хората, за да могат да си помагат един на друг. Сътрудничеството е основано на реципрочен алтруизъм - помагаме на другите, защото или са ни помогнали в миналото, или може да ни помогнат в бъдеще.

Тази форма на сътрудничество е възможна единствено когато индивидите следят усилията и резултатите на другите индивиди, като за това помага и чувството за справедливост. Но как стои въпросът с животните, пита Клодия Уошър (Claudia Wascher) от Anglia Ruskin University в Кеймбридж, която е експерт по зоология и еволюционна биология. Пред Conversation тя пита дали чувството за справедливост е уникално и разграничава хората от останалите животни или се е появило и при други животни, различни от човека.

Има начин за проверка на животните по този въпрос и това е чрез метода несправедливост-отвращение (inequity aversion). Единият от обектите в експеримента получава награда при приключване на дадена задача, докато партньорът му в теста получава нещо, към което не харесва. Животни със силно чувство на справедливост или спират да участват в експеримента, или отказват наградата. (подробности около психологическия тест несправедливост-отвращение)

Един от първите видове, върху който Клодия Уошър експериментира, са маймуните капуцини. В задачата те е трябвало да си разменят жетон в замяна на лакомство. На единия участник е давано парче краставица в замяна на жетона, докато другият получавал грозде за същото действие. Капуцините предпочитат грозде пред краставици, затова и онзи, получил краставица скоро започвал да "протестира" като хвърлял омразния зеленчук обратно. 

Маймуните капуцини проявяват и чувство на несправедливост и относно количеството усилия, които трябва да положат за получаване на награда. Когато трябва да "работят" за лакомсвото и виждат, че другият партньор го получава като "подарък", те спират да участват в експеримента. Редица други примати, като шимпанзета, макаци резус и дългоопашати макаци, също показват форми на поведенчески отговор на несправедливостта. Отделно от приматите, висока чувствителност към некоректността проявяват и още два силно социални вида бозайници - кучетата и плъховете. 

Но как стои въпросът при другите видове извън бозайниците се пита Клодия Уошър. През последните години видовете от Вранови се превръщат в един от основните модели когато става дума за проучване на познавателните способности на птиците. Врановите са голямо семейство от над 120 вида, между които гарвани, гарги, врани, свраки и сойки. Вранови са силно социални и имат гъвкави социални системи. Възрастните гарвани, например, живеят в териториални двойки, докато чавките живеят на големи групи. При някои видове, като черната врана, общителността зависи от околната среда - могат да се размножават и по двойки, а могат и да живеят в групи с други. 

^{източник: Claudia Wascher}

При различните видове Вранови могат да бъдат наблюдавани различни форми на сътрудничество, възникнало по естествен път. Те си помагат при поява на агресивен противник и споделят ресурси като храна или информация за хищници. Предвид размера, по който Вранови са наблюдавани да си сътрудничат в диво състояние, учените очакват да имат и усещане за несправедливост и честност. 

Клодия Уошър решава и тях да включи в своя експеримент. Обект на теста са четири обикновени гарвани и шест черни врани. Птиците са получавали парче сирене като награда (те обичат сирене) и парче грозде като фалшива награда. При един от експериментите и двамата партньори са получавали едно и също лакомство в замяна на това да дадат жетон на експериментатора. Докато при друг тест едната от птиците получавала само грозде, а другата сирене. Приложен е и експеримент "контрол на усилието", при който обектът е трябвало да замени жетона си или за парче сирене, или за парче грозде, докато на партньора му е давана една и съща награда, но като подарък, без да трябва да даде жетон.

При състояние на "несправедливост" птицата, която е нечестно третирана, спира да взима по-малката награда. При "контрол на усилието" те спират да разменят жетоните си за лакомство когато видят, че другата птица получава даром своето. И в двата случая виждат, че към тях се отнасят нечестно и решават да не сътрудничат.

От тази гледна точка Вранови са също като някои бозайници. Фактът, че несправедливостта-отвращението се проявява не само при конретни видове примати, но и при Вранови, предполага, че идеята за честност и сътрудничество е нещо, което кооперативните видове имат като обща черта и тя им е позволила да развият своето общуване. 

Още по темата

14/01/2017

Животът

10 очарователни факта за животните

26/11/2019

Животът

Науката за животните, които предусещат земетресенията (видео)

03/07/2016

Животът

10 наскоро изчезнали животни, от които ще останат само снимки

15/06/2015

Животът

Какво е по-изгодно: да си "скромна" или "развратница" / "верен" или "кръшкач"?