На 10 април 2019 г. нашето семейство стана малко по-голямо. Статия в Nature съобщи за откриването на нов вид хоминин, наречен Homo luzonensis, от Филипините. 

Изминаха пет години, откакто беше разкрит на света, това е добър повод да се прегледа отново H. luzonensis, да  се види какво още се е появило за него през тези години и как може да се впише в човешката история.

Останките от H. luzonensis са намерени в пещерата Калао на Лусон, най-големият остров във Филипините, в северната част на архипелага.

Първият фосил, кост от крак, е открит през 2007 г. от екип, ръководен от Флоран Детроа (Florent Détroit) от Френския национален музей по естествена история и Арман Салвадор Михарес (Armand Salvador Mijares) от Университета на Филипините. По онова време не е било ясно към кой вид принадлежи. Но за 12 години и екипът е намерил още 12 кости: седем зъба, две кости на пръстите, две кости на пръстите на краката и част от бедрена кост. Проучванията за датиране показват, че някои от останките са на 50 000 години.

Това е достатъчно за Детроа, Михарес и техните колеги да обявят това за нов вид. Костите не съвпадат с нашия вид, Хомо сапиенс, нито се вписват към друг известен хоминин.

Това е преди пет години. Оттогава още малко неща се изясниха за H. luzonensis.

Кредит: © OpenStreetMap contributors

Човекът от Лусон

Нека започнем с по-пълното локализиране на H. luzonensis. Ако вашата азиатска география е мъглива,  Индонезия се намира на юг.

Най-очевидният факт тук е, че Лусон е далече от Африка, където произхождат хоминините. Въпреки това H. luzonensis е стигнал до Филипините, югоизточно от Китай, в най-западната част на Тихия океан.

Тази миграция почти сигурно включва прекосяване на морета. По време на ледниковите периоди морските нива са били по-ниски, защото много вода е била заключена в ледените шапки. В резултат на това много места, които сега са острови, като Борнео и Суматра, са били свързани с континентална Азия – образувайки огромна земя, наречена Сунда. Изглежда обаче Лусон винаги е бил остров.

Изводът е, че някаква популация от хоминини, скитаща неясно на изток, е стигнала до Лусон – случайно или нарочно. Изолирани на острова, те са еволюирали с тела, различни от тези на други хоминини, превръщайки се в крайна сметка в отделен вид, който наричаме H. luzonensis.

Кои хоминини са били прародителите на H. luzonensis? Този въпрос е труден по две основни причини.

Неизвестни предци

Първо, Лузон има тропически климат, така че е малко вероятно да е запазена древна ДНК – и наистина, опитите да бъде извлечена от останките на H. luzonensis са неуспешни. Това прекъсва ключова линия от доказателства.

Второ, учените разполагат със само един набор от останки от H. luzonensis. Това означава, че не знаем колко дълго са живели на Лусон. Проучване от 2018 г. установява най-ранната известна активност на хоминини във Филипините на остров Лусон под формата на каменни инструменти и кости от транжирани носорози. Тези артефакти са на 709 000 години. Вероятно участващите хоминини са били H. luzonensis или техни преки предшественици, но не са открити кости на хоминини, така че няма как да знаем. Двете открития може да са напълно несвързани.

Това означава, че в рамката има голямо разнообразие от хоминини. Един кандидат е Homo erectus, който е живял извън Африка преди най-малко 1,8 милиона години и е оцелял в Нгандонг на Ява до преди 108 000 години. Изглежда напълно възможно някой H. erectus да е стигнал до Лусон.

Друга възможност са "хобитите", Homo floresiensis, обитавали остров Флорес в Индонезия. Възможно е някои от тях да са стигнали до Лусон и след това да са се изолирали там. Въпреки това, няма следа от хобитите извън Флорес. Времената също може да не работят: хобитите вероятно са живели на Флорес преди между 190 000 и 50 000 години, така че ако H. luzonensis се окаже по-стар от това, хобитите не могат да бъдат техни предци.

Третата възможност е денисовците, чиито останки са намерени в континентална Азия в Алтайските планини и Тибетското плато. Днес много хора в островна Югоизточна Азия носят денисовска ДНК, което предполага, че денисовците са бродили в Сунда, както и в сегашния континент Азия.

Интригуващо е, че проучване от 2021 г. установи, че групите, наречени Айта, живеещи на Лусон, имат най-високото ниво на денисовско потекло в света, намеквайки, че денисовците са посещавали острова. Въпреки това налице са малко потвърдени останки от денисовци, така че не се знае колко време са били там.

И накрая, остава най-драматичната възможност: че H. luzonensis е пряк потомък на австралопитеците (Australopithecus). Тези по-ранни хоминини са открити само в Африка, но е възможно някои от тях да са мигрирали извън континента. В първоначалното проучване от 2019 г. изследователите описват редица атрибути на останките на H. luzonensis, които не се срещат в други видове Homo, но се срещат при австралопитеците.

Скорошни проучвания на H. luzonensis може да хвърлят малко светлина.

Последните данни

Две проучвания сочат връзка с H. erectus.

През 2022 г. Детроа, Михарес и техните колеги публикуват проучване на зъбите на H. luzonensis. Те сравняват зъбите с тези на няколко други хоминини. Короните на зъбите са най-подобни на тези на H. erectus по външната си форма, докато вътрешните структури са най-подобни на тези на H. erectus и хобитите. Екипът тълкува това, че както H. luzonensis, така и H. floresiensis са произлезли от H. erectus .

С този извод се съгласува проучване от 2023 г. от независима група, което твърди, че H. luzonensis и H. floresiensis са достатъчно сходни с известните вкаменелости на H. erectus и достатъчно разделени във времето, така че това не е много изненадаващо тяхното съществуване. Казано по друг начин, имало е достатъчно време за популациите на H. erectus да еволюират в тези различни форми.

От друга страна, Детроа, Михарес и техните колеги публикуваха проучване през февруари 2023 г., което все още не е рецензирано, което също се фокусира върху зъбите. Те измерват слоевете цимент върху зъбите, които се отлагат всяка година малко като растежните пръстени на дърво. Това предполага, че един от индивидите от H. luzonensis е починал на 31 години или може би малко повече. Изследването показва, че те вероятно са имали по-кратко детство от съвременните хора, по-скоро като това на шимпанзетата.

Това може да съответства на факта, че някои от останките на H. luzonensis са доста малки, така че, подобно на хобитите, те може да са били дребни – заради което не им трябва много време, за да достигнат максималния си размер. Това също може да е доказателство за връзката им с австралопитека, който е бил по-подобен на маймуна от всеки вид Homo.

Идеята за австралопитека очевидно е най-радикалната и затова най-много вълнува учените. Въпреки това са предпазливи и не твърдят, че H. luzonensis е пряк потомък на австралопитека. Да, приликите са налице, но еволюцията често извежда едно и също нещо многократно при различни видове: това се нарича конвергентна еволюция. Трябва да се намерят много повече части от скелета и много повече прилики с австралопитека.

Другият очевиден проблем е, че са налице много доказателства за H. erectus в Югоизточна Азия и никакви физически доказателства за австралопитеци извън Африка. Поради тази причина H. erectus остава най-вероятният предшественик на H. luzonensis (макар и вероятно чрез посредничеството на денисовците, ако приемем, че денисовците произлизат от H. erectus).

Но може би още не е намерен неафрикански австралопитек. Разбира се, изглежда странно да се каже, че те не можели да напуснат Африка, след като толкова много други животни са го направили (например във Великобритания някога е имало слонове). Неафрикански австралопитек би бил голяма находка, но не и толкова изненадващо.

В края на краищата, никой през 20-ти век не е предполагал съществуването на H. luzonensis или хобитите. Единственото, което трябва да ни изненада сега, е да няма повече изненади.

Източник: Untangling the enigmatic origins of the human family’s newest species, New Scientist

Още по темата

22/12/2023

Човекът

Нов анализ на фосили пренаписва хронологията на човешката еволюция

17/08/2021

Животът

Филипинска група хора има най-силната родословна линия на Денисов човек

11/04/2019

Човекът

Нов човешки вид, Homo luzonensis, е идентифициран във Филипините

10/02/2023

Човекът

Защо Homo sapiens е единственият оцелял член на човешкото семейство?