Според Чарлз Дарвин еволюцията - инструментът на природата за промяна - винаги тиктака, фино оформяйки видовете, за да им помогне да оцелеят по-добре.

Но ако промяната е постоянна, тогава защо някои същества остават едни и същи толкова дълго?

На този озадачаващ въпрос се опитва да намери отговор Джеймс Страуд (James Stroud) от Технологичния институт на Джорджия.

Това е голяма загадка в областта на еволюционната биология, наречена парадокса на стазиса.

Това е като пъзел, в който частите постоянно променят формата си, но когато погледнете снимката на кутията, тя остава една и съща.

В Тропическите ботанически градини Феърчайлд, Джеймс и екипът му решават да изследват четири вида гущери Anolis (или накратко "анолиси"), за да разгадаят този еволюционен пъзел.

В продължение на три години учените проследяват всеки гущер, живеещ на малък остров в градината. Те ги претеглят, измерват краката, главите им и дори проверяват колко са лепкави пръстите им, за да видят какви физически черти са им помогнали да оцелеят и да ги наблюдават няколко поколения в профдфължение на три години.

Чрез документиране кои гущери са оцелели и кои не, кои са имали потомство и кои не, те са успели да съставят моментна снимка на еволюцията в действие.

Променят ли се гущерите? Дали физическите им характеристики – като дължината на краката или размера на главите им – се променят, за да им помогнат да оцелеят по-добре?

За учудване на Джеймс, природата не благоприятства само един или друг външен вид на гущерите. Няколко години дългокраките гущери оцеляват по-добре. Друг път процъфтяват по-късокраките гущери. Факторите на оцеляването се изместват, без да се придържат към една единствена черта.

Но когато се намали мащаба и изследователите обхващат по-голямата картина, всички тези малки промени се компенсират взаимно в дългосрочен план. Гущерите, въпреки всички малки еволюционни промени, случващи се година след година, остават по същество едни и същи.

Джеймс смята, че това е ключ към разрешаването на нашата древна мистерия. Въпреки че еволюцията непрекъснато работи, тествайки нови дизайни, цялостният вид на даден вид може да не се промени много, защото всички тези промени се балансират взаимно с течение на времето.

Това обяснява защо, когато учените изкопаят стари вкаменелости, същества отпреди милиони години понякога изглеждат удивително като съвременните.

За Джеймс и неговия екип това е огромно откритие! Той предоставя кратък поглед в скрития, привидно неподвижен, но динамично балансиран свят на еволюцията.

Това напомня, че въпреки че може да не видим драстични промени в животните около нас, колелото на еволюцията винаги се върти, безшумно оформяйки живота в деликатен, балансиран танц във времето.

Джеймс вярва, че разбирането на този танц е не само от ключово значение за разбирането на историята на живота на нашата планета, но и от решаващо значение за разбирането как животът може да продължи да се върти грациозно, дори в свят, силно повлиян от хората.

Парадоксът на стазиса може да не е парадокс в крайна сметка, а красиво балансирано уравнение на живота, където промяната е постоянна, но фино балансирана, за да запази същността на всяко същество през пясъците на времето.

Тайният живот на гущерите показа как действа вечното, тихо динамично равновесие на живота на Земята.

Справка: Fluctuating selection maintains distinct species phenotypes in an ecological community in the wild
James T. Stroud, Michael P. Moore, R. Brian Langerhans and Jonathan B. Losos; PNAS; October 9, 2023
120 (42) e2222071120 https://doi.org/10.1073/pnas.2222071120 

Източник: How evolution keeps animals looking the same for millions of years, knowridge