Всичко започва на 4 ноември 1922 г., когато разкопките, водени от археолога Хауърд Картър, откриват стъпало, издълбано в в една до голяма степен непроучена част от Долината на царете в Египет. До 23 ноември екипът открива стълби, водещи надолу към врата. Йероглифен печат на вратата показва какво се крие отвъд нея: Гробницата на древноегипетския фараон Тутанкамон.
Вестниците по целия свят веднага публикуват истории за открития от Картър отдавна изгубен гроб на фараон и за чудесата, които може да съдържа. Момчето фараон, за което почти нищо не се е знаело, се превръща в най-известния от фараоните.
Век след откриването на гробницата на Тутанкамон компютърните томографи, 3D принтерите и виртуалната реалност правят света на фараоните - и на обикновените древни египтяни - по-ясен.
Тутанкамон поема властта около 1334 г. пр.н.е., когато е на около 10 години. Управлението му продължава близо десетилетие до преждевременната му кончина. Въпреки че е незначителна фигура сред египетските фараони, Тутанкамон е един от малкото, чието богато обзаведено погребение е намерено почти непокътнато.
Необичайно педантичен за времето си археолог, Картър организира 10-годишен проект за документиране, опазване и изваждане на повече от 6000 предмета от четирикамерната гробница на Тутанкамон. Някои предмети, като златната погребална маска на Тут, вече са емблематични, но много от тях са били складирани и не са били виждани в продължение на десетилетия. Но това скоро ще се промени. Около 5400 от добре запазеното обзавеждане на гробницата на Тутанкамон скоро ще бъде изложено на показ, когато бъде открит новият Голям египетски музей в близост до пирамидите в Гиза.
Наред с други предмети изложбата ще включва златната погребална маска, музикални инструменти, ловно оборудване, бижута и шест колесници. В тази статия може да видите повече от съкровищата на гробницата на Тутанкамон: "30 невероятни съкровища, открити в гробницата на Тутанкамон".
Въпреки че все повече елементи от историята на Тутанкамон са на път да излязат наяве, ето 5 неща, които трябва да знаете (и все още не са напълно ясни) по случай 100-годишнината от откриването на гробницата му.
1. Тутанкамон може и да не е бил слаб и болнав фараон
Тутанкамон има репутацията на крехък млад мъж, който куца. Някои изследователи подозират, че отслабената му имунна система го е подготвила за ранна смърт.
Но "последните изследвания показват, че е погрешно да се представя Тутанкамон като болнав фараон", разказва египтологът и изследовател на мумии Боб Бриер (Bob Brier), който е експерт по фараона Тутанкамон. Новата му книга "Тутанкамон и гробницата, която промени света" (Tutankhamun and the Tomb That Changed the World) разказва как 100 години изследвания са оформили както историята на Тутанкамон, така и самата археология.
Сведенията от мумията и предметите от гробницата на Тутанкамон потвърждават физическото му състояние, разказва Бриер от Университета на Лонг Айлънд в Бруквил, Ню Йорк. "Младият фараон може дори да е участвал във военни действия".
Позлатена фигура на Тутанкамон върху тръстикова лодка. Кредит: Mary Harrsch Flickr (CC BY-NC-SA 2.0)
Ловът е служил като тренировка за война. Шест колесници, 14 прави лъка, пет композитни лъка, два кожени колчана и стотици стрели, открити в гробницата, са били екипировка на фараона за битка. Той е имал и 23 пръчки за хвърляне или бумеранги, използвани за лов на птици.
Един от най-сложно украсените предмети в гробницата е този дървен сандък, открит в преддверието. От двете страни на сандъка са показани ожесточени битки. На снимката тук е фараонът в неговата колесница, който се бие срещу азиатците. От другата страна фараонът се бие срещу нубийците.
Рисуваната дървена кутия, намерена в гробницата на Тутанкамон. Кредит: Wikimedia Commons
Военните колесници, кожените доспехи и екипировката за стрелба с лък, погребани заедно с Тутанкамон, показват, че той е искал да бъде възприеман като ловец и воин, обяснява Бриер. Надписани блокове от храма на Тутанкамон, които са били използвани повторно в по-късни строителни проекти, преди изследователите да ги идентифицират, изобразяват фараона, водещ колесничари в недатирани битки.
Ако се появят още блокове, изобразяващи бойни сцени, отбелязани с дати, това би означавало, че Тутанкамон вероятно е участвал в тези конфликти, обяснява Бриер. Фараоните обикновено са записвали датите на действителните битки, изобразени в храмовете им, въпреки че изписаните сцени може да са преувеличавали техния героизъм.
Историята на болнавия човек е изградена отчасти върху потенциалното откриване на деформация на левия крак на Тут, както и върху 130 бастуна, намерени в гробницата му. Но древните египетски чиновници често са били изобразявани с бастуни като знак за власт, а не за немощ, подчертава Бриер. Мненията на изследователите се разминават и по въпроса дали изследванията на костите на Тутанкамон разкриват сериозни деформации.
Рентгеновите снимки на намерената мумия от 60-те години на ХХ век не показват признаци на деформиран глезен, който би предизвикал куцане. Нито пък компютърната томография, проведена през 2005 г. от проекта "Египетска мумия", ръководен от египтолога и бивш египетски министър на антиките Захи Хавас (Zahi Hawass).
След това повторното разглеждане на компютърните томографични изображения от 2009 г. от същите изследователи показва, че Тутанкамон е имал деформация на левия крак, която обикновено се свързва с изкривена походка, съобщава екипът. Рентгенологът на екипа, Сахар Салим от египетския университет в Кайро, смята, че компютърната томография показва, че Тутанкамон е имал леко ляво косо стъпало, отмиране на костна тъкан в краищата на две дълги кости, които се свързват с втория и третия пръст на лявата ръка, и липсваща кост на втория пръст на лявия крак.
Тези проблеми със стъпалата "са причинявали болка на фараона, докато е ходил, а косото стъпване трябва да е причинявало куцане", обяснява Салим. Така че по-скоро затруднената походка, отколкото символ на царската власт, може да обясни многото бастуни, поставени в гробницата на Тутанкамон, смята Сахар Салим.
Бриер обаче се съмнява в този сценарий. Краката на Тутанкамон изглеждат симетрични на снимките от компютърната томография, посочва Бриер, което показва, че евентуална деформация на лявото стъпало е била твърде лека, за да накара фараона редовно да натоварва дясната си страна при ходене.
Независимо дали момчето цар е куцало през целия си живот, откриването и изследването на мумията му изяснява, че той е починал на около 19-годишна възраст, на прага на зрелостта. И все пак причината за смъртта на Тутанкамон все още остава неясна.
В анализ от 2010 г. на ДНК, извлечена от мумията на фараона, Хавас и колегите му твърдят, че маларията, както и костното заболяване, разрушаващо тъканите, посочено от Салим от компютърните снимки, са ускорили смъртта на Тутанкамон. Но други изследователи, включително Бриер, не са съгласни с това заключение. По-нататъшните изследвания на древната ДНК с помощта на нови мощни инструменти за извличане и изследване на генетичен материал от мумията биха могли да помогнат за разрешаването на тази загадка.
2. Първоначалната неизвестност на Тутанкамон води до неговата слава днес
След смъртта на Тутанкамон древните египетски служители правят всичко възможно да заличат историческите сведения за него. Управлението му било заличено, защото баща му Ахенатон бил "фараон еретик", който отчуждил собствения си народ, като забранил почитането на всички египетски богове с изключение на един.
"Ахенатон е първият монотеист, записан в историята", отбелязва Бриер. Обикновените египтяни, които са се молили на стотици богове, изведнъж могат да се покланят само на Атон - бог на слънцето, който преди това е смятан за второстепенно божество.
Срещайки силна съпротива срещу забраната на заветните религиозни практики, Ахенатон - който се кръщава на името на Атон - се премества в изолирания град Амарна, където живее със съпругата си Нефертити, шест момичета, едно момче и около 20 000 последователи. След смъртта на Ахенатон жителите на пустинния аванпост се завърнали в предишните си домове. Египтяните възстановили старата си религия. Синът на Ахенатон, Тутанкатон - също първоначално кръстен на Атон - станал фараон, а името му било променено на Тутанкамон в чест на Амон, най-могъщия от египетските богове по онова време.
По-късните фараони не споменават в писмените документи нищо за Ахенатон и Тутанкамон. Към гробницата на Тутанкамон се отнасят също толкова пренебрежително. Къщичките на занаятчиите, работещи по гробницата на Рамзес VI близо 200 години след смъртта на Тутанкамон, били построени над стълбището, водещо към близката, далеч по-малка гробница на Тутанкамон. Варовиковите отломки от строежа са били разхвърляни на мястото.
Детайл от "Златният трон" на Тутанкамон, на който е изобразен слънчевият диск Атон, който грее надолу към Тутанкамон и неговата царица Анкхесенамун. Кредит: Mary Harrsch Flickr (CC BY-NC-SA 2.0)
Къщичките остават на мястото си, докато не се появява Картър. Макар че Картър открива доказателства, че в гробницата на момчето цар е влизано два пъти, след като е била запечатана, този, който е проникнал, не е взел никакви важни предмети.
"Опозоряването и незначителността на Тутанкамон са го спасили" от крадците на гробници", разказва египтологът от Калифорнийския университет Кара Куни (Kara Cooney).
3. Гробницата на Тутанкамон е построена набързо
Обикновено фараоните подготвяли гробниците си в продължение на десетилетия, изграждайки много стаи за съхранение на съкровища и екстравагантни ковчези. Египетските традиции изисквали мумифицираното тяло да бъде поставено в гробницата около 70 дни след смъртта. Това време може да е позволило на мумията да изсъхне достатъчно, като същевременно е запазила достатъчно влага, за да сгъне ръцете по тялото в ковчега, подозира Бриер.
Тъй като Тутанкамон е починал преждевременно, той не е имал време за продължителна подготовка на гробницата. А 70-дневната традиция за погребение е дала на занаятчиите малко време за завършване на важните елементи от гробницата, за изработката на много от които е била необходима година или повече. Тези предмети включват издълбан каменен саркофаг, в който са разположени три вложени ковчега, четири светилища, стотици статуи на слуги, златна маска, колесници, бижута, легла, столове и алабастрово сандъче, което съдържало четири миниатюрни златни ковчежета за вътрешните органи на Тутанкамон, извадени по време на мумифицирането.
Канопичните делви от алабастър (кварцит), открити в гробницата на Тутанкамон, музей в Кайро. В подобни делви се съхранявали останките от вътрешни органи - като черен и бял дроб - които били отстранени по време на процеса на мумифициране. Кредит: Wikimedia Commons
Доказателствата сочат, че работниците са използвали много предмети от чужди гробници за Тутанкамон. Дори и тогава времето не им е стигнало.
Например саркофагът. На две от четирите богини върху каменния контейнер липсват напълно издълбани бижута. Работниците са изрисували липсващите части от бижутата. Издълбаните колони на саркофага също не са завършени.
Гранитният капак на саркофага на Тутанкамон, несъответстващ на кварцитното дъно (вижте заглавната снимка), е друга улика за трескавите усилия на работниците. Нещо трябва да се е случило с оригиналния кварцитен капак, затова работниците са издълбали нов капак от наличния гранит и са го боядисали, за да прилича на кварцит, разказва Бриер.
Поправките на новия капак показват, че той се е счупил наполовина по време на издълбаването.
"Тутанкамон е бил погребан с напукан, несъответстващ капак на саркофага", отбелязва Бриер.
Първият вътрешен ковчег на Тутанкамон. Кредит: Mary Harrsch Flickr (CC BY-NC-SA 2.0)
Възможно е саркофагът на Тутанкамон първоначално да е бил направен за Сменкаре - мистериозно лице, което някои изследователи определят като полубрат на краля. Малко се знае за Сменкаре, който вероятно е управлявал около година след смъртта на Ахенатон, точно преди Тутанкамон, разказва Бриер. Но гробницата на Сменкаре не е открита, което оставя загадката със саркофага неразрешена.
Предметите, сред които тронът на младия цар, трите вложени ковчега, светилището и малките канопични буркани за вътрешните му органи, също съдържат доказателства, че първоначално са принадлежали на някой друг, преди да бъдат модифицирани за повторна употреба, коментира археологът от Харвардския университет Питър Дер Мануелян (Peter Der Manuelian).
Дори гробницата на Тутанкамон може да не е това, което изглежда. Египтологът Никълъс Рийвс (Nicholas Reeves) от египетската експедиция на Аризонския университет в Тусон от 2015 г. насам твърди, че гробницата на момчето цар е била предназначена за Нефертити. Той твърди, че Нефертити е наследила за кратко Ахенатон като владетел на Египет и именно тя е получила титлата Сменкаре.
Все още никой не е открил гробницата на Нефертити. Но Рийвс прогнозира, че една от стените на погребалната камера на Тутанкамон блокира достъпа до по-голяма гробница, в която лежи Нефертити. Изрисуваните сцени и надписи на тази стена изобразяват Тутанкамон, който извършва ритуал върху мумията на Нефертити, твърди Рийвс. А решетъчната структура на тези рисунки е използвана от египетските художници години преди погребението на Тутанкамон, но не и по време на погребението му.
Но четири от петте проучвания с дистанционно наблюдение, проведени в гробницата на Тутанкамон, не са открили доказателства за скрита гробница. Нефертити, както и Сменкаре, остава загадка.
4. Извънземният кинжал на Тутанкамон
През 1925 г. археологът Хауърд Картър намира две ками, едната с острие от желязо и една със златно острие по време на разкопките на гробницата на детето-фараон, живяло преди повече от 3300 години. Желязното острие със златна дръжка, украсена с планински кристал, озадачаваше учените в продължение на десетилетия след откриието на Картър - железните предмети са рядкост в древен Египет, а металът на камата няма следи от ръжда.
Желязото е метал, който египтяните се научили да топят векове след смъртта на Тутанкамон. Картър имал просто обяснение. Предположил е, че кинжалът е бил внесен, може би от древната Хетска империя в Анадола, където е имало ранно производство на желязо. Едва през 2016 г. се потвърждава, че желязото произхожда от много по-далечни места, тъй като се открива, че то съдържа високи нива на никел, свързвани с желязо от метеорити. За египтяните, които увивили кинжала близо до тялото на своя фараон, той бил дар от боговете.
Двата кинжала на Тутанкамон, единият с острие от злато (горе), а другият от желязо, които са открити в гробницата му. Кредит: ancient-origins.net
Значимостта на това откритие се дължи на начина, по който то е направено - чрез рентгенов анализ, извършен без да се поврежда кинжалът. То е показателно за един нов подход в египтологията, който поставя акцент върху съхранението, а не върху разрушаването. Независимо дали става дума за изучаване на мумии, без да се разопаковат или за генериране на виртуални пейзажи, каквито са съществували преди хилядолетия, сега можем да направим открития, за които Картър едва ли е мечтал, като същевременно се оставят артефактите непокътнати за бъдещите поколения.
5. Гробницата на Тутанкамон променя археологията и търговията с антики
Зашеметяващото откритие на Картър се случва в момент, когато египтяните протестират срещу британското колониално управление, и спомага за подхранването на това движение. Сред действията, които разгневяват египетските служители: Картър и неговият финансов спонсор, богат британски аристократ на име лорд Карнарвън, продават ексклузивно вестникарско отразяване на разкопките на лондонския вестник "Таймс". Нещата стигат дотам, че египетското правителство блокира достъпа на Картър до гробницата за близо година, считано от началото на 1924 г.
Египетските националисти искат политическа независимост и прекратяване на традицията чуждестранни авантюристи да пренасят древни египетски находки в родните си страни. Възкръсналата гробница на Тутанкамон подтиква египетските власти към приемането на закони и политики, които спомагат за края на британската колонизация и намаляват потока на антики от Египет, разказва Бриер, въпреки че за това са нужни десетилетия. През 1953 г. Египет става напълно независима от Англия държава. Със закон от 1983 г. се постановява, че антиките вече не могат да бъдат изнасяни от Египет (въпреки че тези, изнесени преди 1983 г., все още са законно притежавани и могат да бъдат продавани чрез аукционни къщи).
През 1922 г. обаче Картър и лорд Карнарвън смятат, че много предмети в гробницата на Тутанкамон са техни, отбелязва Бриер. Това е бил начинът, по който разкопките в Долината на царете са работили през предходните 50 години, в рамките на система, която е разпределяла находките по равно между Египетския музей в Кайро и институцията, в която членува експедицията. Вземането на лични сувенири също е било обичайно.
Хауърд Картър изследва мумията на Тутанкамон. Снимка от фотоархива на The New York Times. Кредит: Wikimedia Commons (CC BY 2.0)
Продължават да се появяват доказателства за това, че Картър случайно е прибрал различни артефакти, докато старателно е разчиствал гробницата на момчето цар.
"Картър не е продавал това, което е взел", разказва Бриер. "Но е смятал, че има право да вземе някои предмети като изследовател на гробницата."
Наскоро възстановените писма на английския египтолог Алън Гардинър от 30-те години на ХХ век, описани от Бриер в книгата му, разказват как Картър дава на Гардинър няколко предмета от гробницата на Тутанкамон, включително накит, използван като дар за мъртвите. Френският египтолог Марк Габолд (Marc Gabolde) от Университета "Пол Валери" в Монпелие издирва мъниста, бижута, фрагмент от накит за глава и други предмети, взети от гробницата на Тутанкамон от Картър и Карнарвън.
И все пак не може да се отрече, че едно от най-големите наследства на Тутанкамон, благодарение на Картър, е еталонът, който изследването му на гробницата поставя за бъдещите разкопки, подчертава Бриер.
Картър започва кариерата си като художник, който копира рисуваните изображения по стените на египетските гробници за разкопките. По-късно усвоява техниките на разкопките на терен, работейки с видния английски египтолог Флиндърс Петри. Картър издига документацията на гробниците на ново ниво, като сформира екип от фотограф, консерватор, двама чертожници, инженер и специалист по древноегипетска писменост.
Десетилетните им усилия дават възможност да се направи и новата изложба на Тутанкамон в Големия египетски музей. Сега не само посетителите на музея, но и ново поколение изследователи ще имат безпрецедентен достъп до гробницата на фараона.
"Повечето от предметите от гробницата на Тутанкамон са били изследвани много малко, ако изобщо са били изследвани, освен това, което Картър е успял да направи", отбелязва Куни от Калифорнийския университет.
Това няма да е вярно скоро, тъй като най-известната гробница в Долината на царете навлиза в следващия етап от своя обществен и научен живот.
Източник: King Tut’s tomb still has secrets to reveal 100 years after its discovery, Science News
Още по темата
Човекът
30 невероятни съкровища, открити в гробницата на Тутанкамон
Човекът
National Geographic разкрива още древноегипетски тайни в четвъртия сезон на „Изгубените съкровища на Египет“
Човекът
Ще бъде ли открита Нефертити? Скрити йероглифи и безименни мумии вдъхват надежда (видео)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари