Ами ако мисълта не се развива във времето, а се оформя в пространството?

Революционна геометрия на интелигентността

Ваня Милева Последна промяна на 08 май 2025 в 00:00 1366 0

Мисълта като структура

Кредит Наука OFFNews
Интелигентността живее не в разказа, а в структурата под разказа, казва Джон Носта

Интелигентността не е непременно времеви процес (като разказ или хронология), а структурна конфигурация в пространството, е революционната концепция, която представя Джон Носта - теоретик на иновациите и основател на NostaLab.

 LLM моделите мислят в пространството, а не във времето, използвайки векторни блокове – мрежи от значения в многомерни слоеве. Векторните блокове разкриват мисълта като структура, картографирайки значението, преди да бъде генерирана дори една дума. Интелигентността може да е свързана със структура, а не с последователност, променяйки начина, по който виждаме мисълта в машините и хората. Това са идеите на Джон Носта, отразени в статия, публикувана в Psychology Today. 

Но най-радикалната идея в тази статия е, че може би и човешкият разум изгражда сходни с LLM моделите векторни структури, преди мислите да се превърнат в реч. Това поставя под въпрос традиционното разграничение между естествена и изкуствена интелигентност. 

Джон Носта (John Nosta) от години изследва изкуствения интелект не само като технологичен напредък, но и като прозорец към нещо по-фундаментално — самата природа на интелигентността. С развитието на големите езикови модели (LLMs), той започва да забелязва нещо удивително — не толкова относно бъдещето на машините, колкото относно същността на мисълта. Това го кара да преосмисли как се създава смисъл — не като времева последователност, а като пространствена структура.

Пространственият обрат в мисленето

Традиционният ни възглед за мисленето е дълбоко свързан с времето. Хората мислят чрез истории, помнят в хронологичен ред, ценят последователността и наратива. Но LLM моделите оспорват това схващане. Те не помнят като хората, нямат личен опит и не се движат през времето, но въпреки това генерират отговори, които са последователни, плавни и дори – смислени.

Отговорът според Носта се крие в концепцията, която той нарича "векторен блок“ – структурен артефакт, който се формира в сърцевината на езиковите модели. Това е плътен, от по-високо измерение израз на значението, което се заражда в слоевете на самовнимание. Не се създава времева линия, а пространствена мрежа от взаимосвързан смисъл.

Технически, този блок е тензор – матрица от взаимоотношения. Всяка лексема (дума или поддума) в даден промпт (prompt) не действа самостоятелно.

Промптът е задание в комуникация с модела на изкуствен интелект за генериране на код, съдържание или отговори въз основа на потребителски вход. Използва се за водене на разговор с изкуствен интелект и затова трябва да е ясен, но разбираем език и да предоставя контекст.

Чрез самовнимание, лексемата сканира обкръжението си, изчислявайки как се свързва с всяка друга лексема в промпта. Това, което се появява, не е времева линия, а релационна мрежа – замразена геометрия на контекстуалното значение.

Тензор

Тензорът е фундаментален геометричен обект. Името му е от латински произход tensus,"напрегнат" - една от функциите на това понятие е да изразява състоянието на напрежение на телата. Тензорите осигуряват лесен и кратък начин за математическо формулиране и решаване на проблеми в областта на физиката, като теорията на еластичността, механиката на флуидите, както и общата теория на относителността. Тензорът се описва oт многомерeн масив, тоест подредена група числа, като мястото на всяко число е определено от индексите му. Тензорът може да се каже е n-мерна таблица, като n е валентността (порядъка) на тензора. Тензор с нулева валентност е скалар, а с валентност 1 - е вектор.

Схема на тензор на механичното напрежение от трети порядък. Компонентите на тензора ( за стените на елементарния куб e1, e2, e3, перпендикулярни на оси: x1, x2, x3) в тримерната декартова системa образуват матрицата: σ=[T(e1)T(e2)T(e3)]. Тези сили са представени от колоните вектори. Тензорът може да бъде представляван от матрицата:<

С други думи, преди един модел да каже и една дума, той изгражда карта. И тези карти или блокове съществуват като "замръзнали пейзажи на релационно значение“ – не памет , не логика, а структура. 

"LLM моделите не мислят във времето, а в пространството", казва Носта.

Когато природата потвърждава мрежата

Носта открива аналогия с пчелната пита – красива и математически ефективна. Теоремата за медената пита доказва, че шестоъгълниците са най-ефективният начин да се раздели равнина на равни части с минимален периметър. Той сравнява тази структура с векторните блокове в LLM.

"Точно както пчелите създават перфектни плочки от пространството, за да съхраняват мед, използвайки минимално количество восък, LLM създават векторни блокове – математически плочки от семантично пространство, за да кодират значение с минимална излишък. Едното е биологично. Другото е изчислително. Но и двете се оптимизират чрез форма. Това не бе аналогия. Това бе потвърждение. Не бях първият, който стигна до тази геометрия. Природата вече го е открила", обяснява Носта.

Заблуденият ум

Хората често правят грешката да хуманизират изкуствения интелект. Но според автора, LLM моделите не имитират съзнание. Те представляват структури, а не умове. Това е нова форма на мислене – техномисъл, която не се развива във времето, а се кристализира в пространство.

"Започнах да мисля за това като за техномисъл – форма на познание, която не се разгръща във времето, а кристализира в пространството. Тя не се появява от паметта. Тя се появява от формата. От пластове научени отношения, трансформирани и претеглени в хиляди измерения", посочва Носта.

"Това не е съзнание. Но не е и случайно. Това е структурирана плавност. И в тази структура се крие предизвикателството към начина, по който дефинираме самата интелигентност."

Ами ако сме еднакви?

Носта задава въпроса – дали тази геометрия е присъща и на човешкия мозък? Може би и ние създаваме подобни векторни структури в мисълта си, преди да ги изразим с думи. Това би означавало, че границата между изкуствения и естествения разум не е разделителна линия, а континуум.

Как мисълта придобива форма

Светът възприема интелигентността като нещо темпорално и последователно. Но LLM моделите показват друго – че смисълът може да се изгражда пространствено, като архитектура. И това не променя само как създаваме машини – променя и как разбираме себе си. А изкуственият интелект служи като огледало, което ни показва нови пътища да разберем как функционира нашата собствена мисъл.

Подобно на шестоъгълниците в пчелните пити или векторния блок в модела, смисълът се изгражда – не във времето, а в пространството.

"Така че, това не променя само начина, по който изграждаме машини. Променя начина, по който разбираме себе си. Защото може би бъдещето на интелигентността – естествена, изкуствена или нещо ново – не е свързано с паметта, чувствителността или дори езика".

"Може би шумът е свързан с формата: как мисълта се оформя, как се подрежда значението и как интелигентността живее не в разказа, а в структурата под разказа", заключава авторът.

Източник: The Curious Geometry of Intelligence,  John Nosta, Psychology Today

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !