Ацтеките са използвали слънцето и планината, за да се нахранят милиони

Ново изследване показва как древните цивилизации в Централно Мексико някога са използвали специфични характеристики на своя пресечен ландшафт, за да отбелязват ключови моменти в сезоните, което им е позволявало да планират засаждането на култури, необходими за поддържането на процъфтяващото милионно население живо и здраво.

Под ръководството на експерта по растителна екология от Калифорнийския университет в Ривърсайд Ексекиел Ескура (Exequiel Ezcurra) изследването потвърждава предположенията, че назъбените хоризонтални върхове на планината Тлалок са служили като начин за наблюдение на земеделския календар, за да се съгласуват сезоните съобразно с протичането на всяка слънчева година.

През пролетта долината на Мексико е гореща и суха. През лятото и ранната есен настъпва сезонът на мусоните. Годишният цикъл на мокро и сухо означава, че културите трябва да се засаждат в точно определено време. В противен случай цялата реколта може да бъде провалена.

"Твърде ранното засаждане, следвайки сигнала на първия случаен ранен дъжд, може да бъде катастрофално, ако не продължи истинският дъждовен сезон", обясняват Ескура и колегите му изследователи.

"Изчакването да се засади късно, след като сезонът на мусоните явно е започнал, може да изложи полето с царевица или милпа на прекалено кратък вегетационен период, а също така ще постави културата под конкуренцията на вече покълналите плевели."

Множество цивилизации са използвали знаци на хоризонта, за да отбележат как Слънцето се движи по небето. Така например най-старата слънчева обсерватория в света се състои от редица от 13 каменни кули, които са построени от неизвестна цивилизация в Перу преди повече от 2300 години.

Когато Слънцето изгрява или залязва в пространството между всяка кула, това означава, че е изминало определено време. Огромният "часовник" е толкова точен, че може да предскаже точното време на годината с плюс-минус два-три дни.

Подобна конструкция вероятно е била използвана в Мексиканския басейн, предполагат Ескура и екипът му. Само че в този случай слънчевите маркери не са били изграждани. Те просто са били избрани измежду характеристиките на естествения ландшафт.

"За да нагласят календара си, мексиканците е трябвало да знаят положението на Слънцето на определени дати от слънчевата година - нещо, което е можело да бъде постигнато само чрез отбелязване на изгрева (или залеза) на Слънцето спрямо географска забележителност", твърдят изследователите.

Ориентацията на определени сгради в долината, като свещения храм Темпло Майор в Мексико Сити, е била специално проектирана така, че Слънцето да може да се наблюдава от определена точка, когато пресича хоризонта. Други върхове, като планината Тепеяк, може да са предоставяли алтернативни наблюдателни площадки.

Застанал на върха на Темпло Майор по време на зимното слънцестоене, наблюдателят вижда как Слънцето изгрява точно зад върха на планината Техуикокон. По време на лятното слънцестоене от същата гледна точка наблюдателят вижда Слънцето да изгрява точно зад днешния археологически обект Тепетлаокток, който се намира на 2300 метра над морското равнище в подножието на планинската верига, наречена Сиера де Патлачике.

Слънцестоенето също така се отбелязва с пауза в движението на Слънцето по хоризонтала, като то изгрява и залязва зад едни и същи забележителности за период от около 10 дни.

Равноденствията вероятно също са били наблюдавани от върха на Templo Mayor. Мартенското и септемврийското равноденствие например се отбелязва с изгрева на Слънцето зад върха на планината Тлалок.

Ескура и екипът му изчислили, че има само един ден през пролетта и един ден през есента, когато Слънцето изгрява директно зад тази планина, което го прави изключително точна форма на измерване на времето.

Взети заедно, подрежданията - заедно с илюстрациите и текстовете, открити в древните мексикански кодекси - предполагат, че планината Тлалок е служила като основен инструмент за отбелязване на важни моменти от годината и за календарни корекции. При този подход Слънцето изгрява точно зад планината Тлалок на всеки 365 дни, а на всеки четири години трябва да се отчита допълнителен ден, за да се запази календарът в правилната посока.

_{Три фиксирани гледни точки към Слънцето при изгрева му в Мексиканския басейн. Гледани от: (А) планината Тепеяк, ( B) Темпло Майор и (C) пирамидата Куикуилко. Тламакас (Tm), планината Тлалок (Tl), Телапон (Te), Папайо (Pa), Изтачихуатл (Iz) и Попокатепетл (Po). Кредит: Ezcurra et al., PNAS, 2022}

Изследователите от UCR са показали, че това естествено устройство за измерване на времето е математически възможно, но не е сигурно дали древните хора в долината на Мексико действително са разчитали на тази техника.

Някои исторически записи от колонисти намекват, че календарът на ацтеките започвал през февруари, но също така предполагат, че важни ритуали и свещени церемонии се случвали по същото време, когато Слънцето изгрява зад ключови забележителности в долината.

През най-сухата част от пролетното равноденствие например Слънцето изгрява зад планината Тлалок, наречена на името на бога на водата и дъжда.

Лятното слънцестоене пък е празник на солта и лятната царевица и настъпва, когато Слънцето изгрява зад солените брегове на езерото Текскоко.

И накрая, зимното равноденствие настъпва, когато Слънцето изгрява на ръба на ландшафтния елемент, известен като Изтачихуатл, който прилича на спяща жена. Това време на годината също се свързва с женствеността и женските богове.

Ако положението на Слънцето спрямо планината Тлалок е толкова значимо, колкото изглежда, как е могло да се използва като маркер за началото на годината?

Отговорът може би се крие в останките от издигнат път, водещ нагоре по склона на планината. Любопитното при този път е, че е изграден под малък ъгъл и води от правоъгълно оградено място, както може да се види на изображението по-долу.

_{Останки от древния път и сграда на склона на планината Тлалок. Кредит: Ben Fiscella Meissner}

Изследователите смятат, че тя може да е умишлено неправилно разположена, така че Слънцето да залязва точно между стените, граничещи с пътя, както се вижда, когато се гледа нагоре по склона.

Денят, в който Слънцето е обрамчено по този красив начин, настъпва на 23 или 24 февруари, в началото на мексиканската слънчева година.

_{Слънцето, когато изгрява между стените на древния път в планината Тлалок. Кредит: Ben Fiscella Meissner}

"Тези резултати потвърждават, че дори и без небесните инструменти, използвани от европейците по време на пристигането им ... хората в Мексиканския басейн са могли да поддържат изключително точен календар, който би позволил корекции на високосната година, просто като са използвали систематични наблюдения на изгрева на Слънцето срещу източните планини на Мексиканския басейн", заключават изследователите.

Справка: Ancient inhabitants of the Basin of Mexico kept an accurate agricultural calendar using sunrise observatories and mountain alignments
Exequiel Ezcurra, Paula Ezcurra and Ben Meissner
PNAS doi:10.1073/pnas.2215615119

Източник: The Aztecs Harnessed The Sun And a Mountain to Feed Millions, Scientists Say, ScienceAlert