Ново проучване разкрива защо хората са еволюирали да дават приоритет на моментното удовлетворение пред по-добрите дългосрочни резултати.
Учени са разкрили как се свързва естественият подбор с неспособността ни да правим разумни дългосрочни избори. Използвайки математически модели за симулиране на еволюцията в продължение на стотици поколения, те откриват, че за да може естественият подбор да предпочете бъдеща награда, тя трябва да бъде толкова по-голяма, колкото по-отдалечена е във времето.
Това откритие хвърля светлина върху причините, поради които хората не умеят да чакат по-добра награда в бъдеще, когато сега е налична по-малка. Това явление, наречено "времево предпочитание", известно в поведенческата икономика като "времево дисконтиране" (temporal discounting), е в центъра на десетилетия изследвания в областта на психологията и поведенческата икономика. Досега обаче причината за това поведение убягваше на учените.
"Целта на това изследване беше да разберем какво определя това универсално поведение при животните, включително и при хората", обяснява Брайън Вилмор (Brian Villmoare), доцент в Университета на Невада, Лас Вегас. "Това е първият опит да го изследваме от еволюционна гледна точка."
Предпочитанието ни към краткосрочните възнаграждения влияе върху множество области от живота ни - от финансовите решения, като например спестяването за пенсия, до отношението на обществото към предприемането на действия срещу изменението на климата. Това изследване отваря вратата към по-доброто разбиране на собственото ни поведение и към намирането на начини за намаляване на отрицателните последици от този феномен върху живота ни и обществото.
Как еволюцията влияе върху вземането на решения
Ричард Талер, икономист от Чикагския университет, идентифицира този феномен, при който, ако дадете на човек избор между една възвръщаемост на инвестицията веднага или много по-голяма в бъдеще, хората почти винаги ще вземат краткосрочната, но в крайна сметка по-малко изгодно решение."
Изследванията на Талер водят до това, че Конгресът на САЩ реформира системата 401К (401К е стриктно създаден като пенсионно-осигурителен план, което означава, че ако изтеглите парите от него преди 59 1/2 годишна възраст ще има санкции), така че служителите автоматично да бъдат регистрирани в план за пенсионни спестявания като им се предлага възможност да се откажат, вместо да се налага да се включват. Тъй като изследванията му също така показват, че хората имат силна склонност да избират по подразбиране, тази на пръв поглед малка промяна е помогнала на хора, които иначе не биха избрали дългосрочното възнаграждение от спестяването за пенсия.
По-късно Талер е удостоен с Нобелова награда за икономика, а работата му вдъхновява множество изследвания за по-нататъшно разбиране на влиянието на "времевото дисконтиране" върху много различни области от живота ни.
Вилмор проявява интерес към работата на Талер и осъзнава, че все още няма отговор на въпроса защо това се случва.
"Аз съм палеоантрополог, така че обикновено търся вкаменелости", посочва Вилмор. "Интересувам се от начините, по които ранните хора биха реагирали на околната среда, затова се запитах защо сме толкова неспособни да вземаме добри дългосрочни решения? Защо се държим по този начин от еволюционна гледна точка?"
За да отговорят на тези въпроси, Вилмор и колегите му създават математически модел, в който организмите са изправени пред избора да изберат или добра награда веднага, или много по-добра награда в дългосрочен план, която увеличава шансовете на организмите за оцеляване и размножаване. Учените могат да регулират относителните ползи от двете награди и колко далеч една от друга са те във времето, за да проучат при какви обстоятелства всеки организъм - човешки или друг - би могъл да избере по-добрата дългосрочна награда в продължение на стотици поколения.
"Това, което открихме, е, че бъдещата полза трябва да е много по-голяма от краткосрочната полза, а също така трябва да е много предвидима", обяснява Вилмор. "Бях изненадан колко по-убедителна трябваше да бъде далечната награда, за да бъде избрана."
Колкото по-голяма е несигурността за това дали дългосрочната награда наистина ще дойде в бъдеще, толкова по-голяма би трябвало да е тя, за да може естественият подбор да я предпочете. Например при несигурност от само 50 % не би била избрана дългосрочна награда, ако тя е над два пъти по-далеч в бъдещето от краткосрочната.
Тези резултати разкриват, че вероятната причина, поради която предпочитаме краткосрочните награди, е, че хората са еволюирали в продължение на 200 000 години в много непредсказуема среда, сблъсквайки се например с неочаквани промени във времето или нападения на хищници.
Да правим по-добър избор
Въпреки че може да сме еволюирали, така че да даваме предимство на краткосрочните възнаграждения, в природата има примери, в които това не винаги е така. Всяко животно, което крие храна, като катериците или паяците, дава приоритет на по-дългосрочната награда - поведение, което според математическите модели, разработени от Вилмор, може да бъде облагодетелствано от естествения подбор, когато храната може да бъде надеждно намерена по-късно.
Тези математически модели не могат да обхванат напълно или да определят количествено сложността на човешкото поведение. Макар да сочат едно вероятно обяснение на това как се е стигнало до това поведение, те не отчитат големите мрежови социално-икономически фактори, които управляват живота ни.
В един известен експеримент, проведен през 70-те години, наречен тестът "Маршмелоу", на децата е даден бонбон и им е казано, че ще получат втори, ако не изядат първия в продължение на 15 минути. Тези, които успели да изчакат, имали по-успешно бъдеще в училище и на работа.
Когато преди няколко години това проучване е преразгледано с много по-голям брой деца, изследователите установяват, че способността да се отлага удовлетворението като петгодишен говори повече за социално-икономическия произход на детето, отколкото за вероятността да има блестящо бъдеще. По-бедните деца са свикнали възрастните да не изпълняват обещанията си.
Тестът Машмелоу. Кредит: Cambridge Child Development Centre
Изглежда доказателствата сочат, че средата ни е тази, която оказва най-голямо влияние върху способността ни да вземаме по-добри решения. Проучването на всички различни фактори, които влияят върху вземането на решения, трябва да бъде следващата стъпка в нашите изследвания, ако искаме да преодолеем биологичните си ограничения. Според Вилмор образованието би било особено подходящ фактор за изследване. Религията също би могла да представлява интерес за изследователите, за да проучат защо някои системи от вярвания се фокусират върху приоритизирането на крайната дългосрочна награда на задгробния живот.
"Като индивиди, както и като общество, ние сме склонни да вземаме рискови краткосрочни в приоритет спрямо дългосрочни решения. Това е психологическа предразположеност, която хората имат и която идва от еволюционната история", заключава Вилмор. "Разбирането на причините за това е първата стъпка, за да можем да подобрим изборите си."
Времевото дисконтиране и социално-икономическото развитие
Изследователите подчертават, че въвеждането на земеделието преди около 11 000 години пр.н.е, е "драматична културна промяна в стратегията за препитание коренно промени екологичните и социални пейзажи, в които Хомо сапиенс е еволюирал преди това. Със съвместната поява на селското стопанство, хранителните излишъци, усъвършенстваните техники за консервиране и напредъка в технологиите за опитомяване, хората биха могли да направят по-надеждни дългосрочни (сезонни, годишни) инвестиции в бъдещето". Тези технологични и социални постижения предпазват хората срещу непредсказуемостта.
Скоростта, с която човешката цивилизация напредва от аграрни към индустриализирани и към постиндустриализирани общества, далеч изпреварва скоростта, с която можем психологически да се адаптираме. Но краткосрочното удовлетворение все още се предпочита в гъстите градски популации поради еволюционно несъответствие.
"Резултатите от нашите модели подчертават защо постоянният феномен на времевото дисконтиране все още е толкова труден за преодоляване, дори когато дългосрочната полза от забавянето на възнаграждението е явна и добре описана на хората. В съответствие с откритията, представени тук, ние подозираме, че ранните Хомо сапиенс и техните хоминидни предшественици вероятно не са имали значителни ползи, свързани с инвестиране в бъдещи събития", заключават изследователите.
Справка: Brian Villmoare et al., Evolutionary origins of temporal discounting: Modeling how time and uncertainty constrain optimal decision-making strategies across taxa, PLOS ONE (2024). DOI: 10.1371/journal.pone.0310658
Източник: https://www.advancedsciencenews.com/evolutionary-biology-explains-why-we-make-bad-long-term-decisions/, Advanced Science News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари