Европейците правят любов, но не и деца

Андрю Дън/Horizon Последна промяна на 11 август 2023 в 00:01 11114 0

 Икономическите притеснения карат младите европейци да отлагат или да се откажат от родителството.

Кредит Pixabay

Икономическите притеснения карат младите европейци да отлагат или да се откажат от родителството.

Докато населението на Европа все повече застарява, става все по-важно да се вникне в причините за намаляващата раждаемост.

Когато експертът по демография Даниеле Виньоли пита младите двойки какво мислят за това да имат деца, изниква една тема: несигурността за бъдещето.

В експеримент, който Виньоли провежда в Италия и Норвегия през 2019 г., той показва на общо 800 двойки на възраст между 20 и 30 години вестникарски заглавия на икономически теми. Целта му е да проучи как негативното медийно отразяване на дадена тема може да повлияе на избора на хората за това кога и дали да имат бебе.

Изчезващата младеж

Някои от 1600-те участници казват, че собствените им икономически затруднения – по-специално липсата на работа или достъп до жилище – означават, че се чувстват неспособни да имат дете. Други споделят, че общото им безпокойство относно състоянието на света нараства.

„Резултатите ни показаха много ясно, че плодовитостта е повлияна от несигурни разкази за бъдещето“, казва Виньоли, професор по демография във Флорентинския университет в Италия.

Той ръководи проект с европейско финансиране, чиято цел е да проучи как раждаемостта в Европа се променя и се формира от множество тревоги у хората. Озаглавена EU-FER, шестгодишната инициатива трябва да приключи през август 2023 г.

Тревогата за бъдещето кара все повече и повече хора в Европа да отлагат раждането на дете или да решават изобщо да нямат, според Виньоли. 

През 60-те години на миналия век италианците са имали средно по 2,4 деца. Днес те имат 1,25, под средното от 1,53 за ЕС. В Италия средната възраст, на която жените раждат първото си дете, е 31,6 години – сред най-възрастните в Европа.

Тези цифри са под нивото, което демографите наричат „ниво на заместване“ – средният брой раждания, необходими, за да се поддържа стабилна численост на населението при липса на миграция.

През 2022 г. повече от половината население на Европа е било на възраст над 44,4 години, а повече от една пета е било над 65 години.

„Застаряването не означава само увеличаване на дела на възрастните хора“, казва Виньоли. „Застаряването означава и че около нас ще има все по-малко и по-малко млади хора.“

Икономически шокове

Младите хора растат в свят, подложен на разнообразни удари, които варират от чести технологични промени и влошаване на изменението на климата до широко разпространено замърсяване на въздуха, морето и почвата и геополитически конфликти между ядрените сили. 

Особен интерес за изследователите по EU-FER е ефектът на глобалния финансов срив от 2007 – 2008 г. върху европейската раждаемост. 

Докато предишни икономически сътресения като петролната криза от 1973 г. довеждат до временен спад в раждаемостта, според Виньоли банковият срив от 2007 – 2008 г. е различен, тъй като раждаемостта продължава да намалява дори след като икономиката започва отново да расте.

Той смята, че турбуленцията преди десетилетие и половина бележи точката, в която несигурността на хората за бъдещето започва да се проявява. 

Впоследствие безпокойството се засилва от пандемията от Covid-19, която избухва през 2020 г. и предизвиква тежка глобална рецесия, според Виньоли.

„Икономическият шок от пандемията и последвалата криза на разходите за живот допълнително задълбочиха въздействието върху раждаемостта“, казва той.

Макар общата раждаемост в ЕС да се е повишила леко през 2021 г. от рекордно ниското си ниво през 2020 г., Виньоли очаква общите нива на раждаемост в Европа да продължават да спадат през следващите години.   

Според д-р Анна Матисяк, експерт по заетостта и семейната динамика, повишената автоматизация на пазара на труда е допринесла допълнително за намаляване на раждаемостта в Европа.

„Промените на работното място оказват значително влияние върху плодовитостта, тъй като пораждат несигурност“, казва тя. „Освен това необходимостта от преквалификация и адаптиране отнема от времето, което хората биха могли да отделят за раждане и отглеждане на деца.“

Матисяк, доцент във Факултета по икономически науки на Варшавския университет в Полша, координира друг проект – LABFER – който е получил финансиране от ЕС, за да се оцени как раждаемостта се влияе от такива тенденции на пазара на труда като засилената автоматизация и гъвкавото работно време.

Петгодишният проект продължава до септември 2025 г.

Тревога за работното място

Изследванията към момента показват, че хората с професии, които включват заместващи труда технологии, включително в Германия, Италия и Швеция, са по-склонни да отлагат раждането на деца.

Структурните промени на пазара на труда – като автоматизацията, променят фундаментално естеството на работните места и дори унищожават някои от тях, което налага хората да се преквалифицират и да се впускат в нови области, според Матисяк.

Такива промени могат да дестабилизират семейния живот, дори в държави като Швеция и Норвегия със силно регулирани пазари на труда. Анализът на Матисяк за Швеция показва, че при двойките, които са изправени пред подобни предизвикателства на работното си място, има и по-голяма вероятност от развод.

Като цяло най-изложени на заместващи труда технологии са физическите работници и в резултат на това са станали по-сдържани в решенията си за създаване на семейство, посочва Матисяк.

По отношение на гъвкавата работа се наблюдава обратен социален ефект.

Макар работата от вкъщи да е станала много по-често явление след Covid-19, облагодетелстваните лица обикновено са хора с висококвалифицирана работа. За пореден път физическите работници се оказват в неравностойно положение.

Хубавата новина, по думите на Матисяк, е, че когато става дума за нов член на семейството, повишената гъвкавост в работата може да се свърже с двойките, които избират да имат повече от едно дете.

От друга страна, политики като по-голяма гъвкавост, въведени в подкрепа на работещите родители, не са намалили възрастта, на която хората се сдобиват с първото си дете.

„Мислехме, че това ще окаже влияние, но се оказва, че не е задължително двойките да имат деца по-рано в резултат на това“, казва Матисяк.

Време за действие

Тя и Виньоли смятат, че ефектът от несигурността върху раждаемостта само ще се увеличава през идните години, особено ако изкуственият интелект на работното място става все по-разпространен.

Двамата изследователи смятат и че двойките ще се нуждаят от повече държавна подкрепа в службата и у дома, за да се подпомогне готовността им за създаването или разширяването на семейството.

Според Матисяк се чувства силна нужда от политики, които да помогнат на хората да останат на пазара на труда. Те включват по-добър достъп до консултации и обучение.

Според Матисяк са нужни и нови правила за защита на работниците от дълги часове и за предотвратяване на преминаването на платената работа в семейния живот.

Във всеки случай, докато населението на Европа застарява и все повече разчита на по-младите поколения, продължаващата тенденция на намаляване на раждаемостта в крайна сметка би създала несигурност за всички.

„Демографията определя както нашето минало, така и нашето бъдеще“, казва Виньоли.

Изследванията в тази статия са финансирани от ЕС чрез Европейския научноизследователски съвет (ЕНС).

Повече информация

Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС. 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !