Хоминините, живели на индонезийски остров преди 700 000 години, са били дори по-малки от Homo floresiensis, т.нар. хобити, които са живели сравнително скоро на същия остров. Новоанализираните вкаменелости може да представляват предците на хобитите, но еволюционната история на тези дребни хоминини все още е забулена в мистерия.
Вкаменелостите на H. floresiensis са открити за първи път през 2003 г. в пещерата Лянг Буа на остров Флорес. Костите на хобитите датират отпреди 90 000 до 50 000 години.
През 2016 г. Юсуке Кайфу (Yousuke Kaifu) от Токийския университет и колегите му откриват останки на хоминини от Мата Менге (Mata Menge) - открита местност на изток от Флорес, която някога е била речно корито. Мата Менге е на около 70 км разстояние от мястото, където са намерени за първи път фосили на Homo floresiensis - пещерата Лянг Буа (Liang Bua). Това е важно, защото показва, че намерените фосили в Лянг Буа не са изолиран пример, а част от дългата история на заселването на Флорес.
Останките са на възраст около 700 000 години и включват част от череп, парче челюстна кост и шест зъба, всички необичайно малки за хоминин.
Пещерата Лянг Буа на остров Флорес.
Новооткритите фосили са на три същества – един възрастен и две деца.
Очевидното тълкуване е, че хоминините от Мата Менге са били предците на хобитите. Но тъй като останките са били толкова фрагментарни, не е можело да се твърди със сигурност.
Сега Кайфу и колегите му са описали три нови останки от Мата Менге: два зъба и, което е изключително важно, парче от кост на горната част на ръката, или раменна кост. С тази кост на крайника "най-накрая успяхме да определим размера на тялото", разказва Кайфу.
За съжаление раменната кост не е пълна: стволът е счупен. За да определи точно докъде е стигнало счупването, екипът търси ключови маркери, включително жлеб, който поддържа нерв, и точка на прикрепване на мускул. Използвайки тези следи, те установяват, че костта се е счупила на около половината - това им позволява да оценят общата ѝ дължина на 20,6-22,6 см.
Микроструктурата на костта има характерни особености, които потвърждават, че тя е от възрастен човек. Екстраполирайки от раменната кост към цялото тяло, екипът изчислява, че хомининът от Мата Менге е бил висок между 93 и 121 см, като най-добрата оценка е 100 см. Това е малко по-ниско от екземплярите на H. floresiensis от Лянг Буа, които според Кайфу са били с поне 6 см по-високи - и би го направило най-малкия възрастен хоминин, откриван някога.
Откритията сочат вероятно обяснение за еволюцията на H. floresiensis, коментира Кайфу. Отдавна се подозира, че видът е произлязъл от хоминините с големи тела, наречени Homo erectus, които са първите хоминини, за които е известно, че са живели извън Африка - включително на остров Ява в Индонезия преди около един милион години.
"Почти съм сигурен, че те произхождат от тези популации", заявява Кайфу.
Това е така заради приликите между зъбите от Мата Менге и тези на H. erectus от Ява, както и заради близостта на датите и местоположенията.
Предположението е, че малка популация от H. erectus е достигнала Флорес, вероятно случайно, и е живяла там в изолация. След това те трябва да са развили по-малък размер на тялото в рамките на 300 000 години, посочва Кайфу.
"Те са били малки в началото, а след това са останали малки за дълго, дълго време", разказва Кайфу.
Обичайно е животните, живеещи на острови, да се смаляват в хода на еволюцията, тъй като хранителните ресурси са ограничени, а липсата на големи хищници означава, че няма предимство да си едър. В съответствие с тази тенденция на Флорес живеят слонове джуджета и други видове, които са се смалявали в продължение на много поколения.
Особености на черепа на "хобит", Homo floresiensis в сравнение с Homo sapiens. Източник: MNHN - JCDomenech
Според Деби Аргу (Debbie Argue) от Австралийския национален университет в Канбера, автор на книгата Little Species, Big Mystery (Малки видове, голяма загадка), обаче има и алтернативни обяснения: история на Homo floresiensis.
Аргу изтъква, че зъбите от Мата Менге не приличат особено на зъбите на H. floresiensis от Лянг Буа. Например един молар от Мата Менге има пет заострени "зъбчета", докато моларите на H. floresiensis са четири.
"Няма ясни индикации, че някой се е превърнал в друг", смята изследователката, и не е ясно защо по-късните H. floresiensis са развили малко по-големи тела от своите предци от Мата Менге. Освен това "няма доказателства за наличие на Homo erectus на острова".
Поради тези причини Аргу казва, че не трябва да приемаме, че хоминините от Мата Менге са предците на хобитите. "Бих разгледала друга хипотеза, а именно, че хоминините от Мата Менге са нов неизвестен вид". Ако животът на острова е могъл да накара една популация хоминини да развие по-малки тела, той би могъл да го направи два пъти, предполага Аргу.
През 2017 г. Аргу и колегите ѝ сравняват H. floresiensis с други хоминини и стигат до заключението, че най-близките им известни роднини не са H. erectus, а по-стар вид, наречен Homo habilis, който е известен само от Африка. Въз основа на това те изказват предположението, че H. floresiensis всъщност е еволюирал в Африка от същата прародителска популация, която е дала началото на H. habilis. По-късно някои от тях са мигрирали на изток и са се озовали на остров Флорес. Аргу заявява, че вероятно се нуждаем от повече вкаменелости, за да решим въпроса за произхода на хобитите.
Справка: Kaifu, Y., Kurniawan, I., Mizushima, S. et al. Early evolution of small body size in Homo floresiensis. Nat Commun 15, 6381 (2024). https://doi.org/10.1038/s41467-024-50649-7
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари