Японската философия предлага нов подход в образованието

Проучване на университета Дошиша предлага нов подход към образованието, който обхваща страданието, несигурността и човешката уязвимост

Ваня Милева Последна промяна на 21 октомври 2026 в 00:00 183 0

Крайбрежен пейзаж в Япония при залез слънце.

Кредит Wikimedia Commons
Преосмисляне на връзката ни със света. Крайбрежен пейзаж в Япония при залез слънце.

Съвременното образование е оформено предимно от подходи, които наблягат на ефективността, измеримите постижения, прогнозирането и способността за решаване на проблеми чрез рационална намеса. Този подход е свързан с това, което е известно като "технологична рационалност" и е ценен за организиране на образователните процеси, но често е неуспешен за справяне с преживявания като страдание, загуба, болест, бедствие и уязвимост, които не могат да бъдат предвидени или контролирани.

На този фон професор Фумио Оно (Fumio Ono) от Факултета по глобални и регионални изследвания към Университета Дошиша, Япония, изследва как образователната философия може да реагира на преживявания като страдание.

Неговото изследване, публикувано онлайн в Educational Philosophy and Theory, обръща особено внимание на японската философия като традиция, възникнала от постоянното взаимодействие на източната и западната мисъл. Изследването поставя под въпрос как тези интелектуални ресурси биха могли да допринесат за философия, способна да реагира на трагични събития.

"Опустошителните събития от март 2011 г., включително Голямото земетресение в Източна Япония и ядрената авария във Фукушима, ме накараха да осъзная, че е необходимо да се развие форма на мисъл, способна да реагира на такива неочаквани и катастрофални събития", обяснява проф. Оно, разказвйки какво го е вдъхновило за изследването.

Проф. Оно развива аргументацията си чрез философски анализ. Той съчетава мезологията (фудо-гаку) на Огюстен Берке, която изследва връзката между хората и тяхната среда, и "логиката на лемата" на Токурю Ямаучи - неаристотелов подход, който позволява "среден" път отвъд конвенционалните бинарни разграничения. Въз основа на тези перспективи авторът развива идеята за "знание за патоса".

В контекста на концепцията "знание за патоса" (knowledge of pathos), под думата "патос" се разбира нейният оригинален старогръцки корен (πάθος), който означава "преживяване", "страдание", "пасивност" и "понасяне на нещо". Така в тази философска рамка "патос" са включени няколко ключови аспекта: пасивност и неконтролируемост; страдание и уязвимост; дълбоко преживяващо обучение (pathei mathos) или "учене чрез страдание" - мъдрост, която не може да се научи от учебник или чрез суха логика; тя се придобива само когато човек премине през лична криза и интегрира това преживяване в себе си.

Предложената философия на патоса би могла да има последици за училищата, университетите, консултирането, здравеопазването и социалните грижи. Вместо да се фокусират само върху "Какво трябва да се направи, за да се реши даден проблем?", практикуващите биха могли да се съсредоточат върху "Какво изпитва човек?". Този подход стимулира по-дълбоко ангажиране с преживяванията на страдание, разпознавайки ги като смислени аспекти на човешкия живот, а не просто като проблеми, които трябва да бъдат елиминирани.

Тази философия също така обръща внимание на преживяванията, които не се вписват точно в категории като силен или слаб, успех или неуспех, нормално или ненормално, жертва или извършител, освобождавайки място за сложността и противоречията на човешкия опит.

Освен това, изследването разглежда и какво се случва след катастрофа и загуба. Бедствия, война, скръб, болести и социални кризи могат да нарушат установените ценности и разбиране на хората за света. Изследването предполага, че образованието може да играе роля не само във възстановяването на знанията и уменията, но и в подпомагането на хората да осмислят преживяното и да възстановят разбирането си за себе си и света около тях.

"Чрез предложената философия на патоса, образованието може да се разбира не само като начин за развитие на способностите на хората, но и като начин да се помогне на хората да осмислят страданието и да пренастроят връзката си със света", отбелязва проф. Оно.

Гледайки напред, проф. Оно предполага, че тази перспектива би могла да допринесе за дългосрочна трансформация на образователната култура. През следващите пет до десет години образователната практика би могла да придаде по-голяма стойност на способността на преподавателите не само да решават проблеми бързо, но и да реагират на страданието и да остават в ситуации, където няма лесни отговори. 

Това може също да ни помогне да се откажем от приемането на страданието - независимо дали е провал, болест, загуба или бедствие - като нещо чисто лично и да го разглеждаме като социално и междуличностно явление

Изследването призовава за по-широко разбиране на образователните ценности. Освен измеримите постижения, ефективността и развитието на способности, образованието би могло да признае и чувствителността към другите, създаването на смисъл, личната трансформация и възстановяването на взаимоотношенията.

Чрез диалог между японските философски идеи и по-широките източни и западни традиции, изследването предлага философия на образованието, която може да отговори не само на индивидуалното страдание, но и на системите от вярвания и ценности, предизвикани от глобални катастрофи и кризи.

Справка: Conceptualizing a philosophy of education in response to suffering experiences: Technological rationality, logic of lemma, and the philosophy of pathos; Fumio Ono; Published online: 01 Sep; Educational Philosophy and Theory ;2026; https://doi.org/10.1080/00131857.2026.2725071

Източник: Japanese philosophy offers a new perspective on education, EurekAlert!

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !