Инките са извършвали човешки жертвоприношения по политически, а не от религиозни мотиви

Преди три десетилетия изследователи, работещи на върха на вулкана Люлайяко, разположен на границата между Аржентина и Чили, са открили изключително добре запазени останки. Находката е включвала мумифицираните тела на три деца, заедно със свързани с тях артефакти. Мястото става известно като погребението Капакоча - със същото име се нарича ритуално жертвоприношение на деца и млади жени на инките.

В скорошно проучване, публикувано в Archaeometry, изследователите са проучили листата от кока, семената от маниока и царевичните зърна, открити сред даровете около погребана девойка. Чрез комбиниране на радиовъглеродно датиране и анализ на стабилни изотопи на тези краткотрайни растителни останки, изследователите са успели да определят по-точна времева рамка за погребението.

Получените дати след това са сравнени с времето на големи религиозни и политически събития, за да се определи дали погребението съвпада с тях.

Анализът поставя ритуала капакоча на върха на вулкана Люлайяко някъде между 1462 и 1507 г. сл. н. е., период, който съвпада идеално с царуването на двама императори на инките, Топа Инка и Уайна Капак. Това време предполага, че церемонията може да е била нещо повече от почитане на планинските богове, тъй като е може да служи и на политическа цел. Предвид епохата, и двете причини изглеждат вероятни.

Отвъд колониалната призма

Това, което започва като малка етническа група, се разраства в огромна територия, обхващаща забележителен набор от екологични зони, от тихоокеанското крайбрежие до амазонските тропически гори. Владетелите на инките са управлявали тази земя от края на 13 век до 1572 г. сл. н. е., когато испанските нашественици прекъсват управлението им. Повечето съществуващи съвременни знания за инките идват от записите на нашествениците.

Така че историците винаги търсят археологически и научни улики, които биха могли да дадат поглед върху социалните, религиозните и политическите структури на инките.

Листата от кока, открити с Doncella (вляво), и морфологията на листата на Erythroxylum sp. Кредит: Johnson et al. 2003. DOI: 10.1016/S0031-9422(03)00206-1

По време на една такава мисия през 1999 г., изследователи откриват гробище на върха на вулкана Люлайяко в Аржентина. На 6715 метра те намират добре запазените мумифицирани останки на три деца: 14-годишно момиче, наричано като Девицата, 6-годишно момиче и 7-годишно момче, заедно с погребални дарове.

По-ранни научни изследвания поставят ритуала някъде между 1430 и 1520 г. сл. н. е., толкова широк период, че затруднява изследователите да определят точно политическите обстоятелства около погребението. За да стеснят датата, екипът изследва към растенията, намерени близо до мястото на погребението на 14-годишното момиче.

В търсене на мотиви

Чрез измерване на стабилни изотопи на въглерод, азот и кислород в тези останки, те проследяват вероятните райони на растеж на растенията и по-широките условия на околната среда. Те избират краткоживеещите растения за радиовъглеродно датиране, защото те абсорбират въглерод само през един вегетационен период, предоставяйки много точна снимка на годината, в която се е състоял ритуалът.

Тъй като въздухът в региона влияе върху изчисленията за датиране чрез въглероден анализ, а Империята на инките е обхващала региони, където въздухът от Северното и Южното полукълбо се смесва, изследователите са използвали сложен модел за смесено калибриране, за да гарантират точност.

Моделирани дати за избрания сценарий, с радиовъглеродна калибрация, зададена на 100% SH за листа от кока, смес NH:SH 30%:70% за маниока и смес NH:SH 60%:40% за царевични зърна. Източник: Archaeometry (2026). DOI: 10.1111/arcm.70172

Констатациите са стеснили времевата линия до много по-малък 45-годишен прозорец от 1462 до 1507 г. сл. н. е., като 1489 г. е най-вероятната дата, въз основа на статистическия им анализ. Тъй като датата е по-конкретна, изследователите вече могат да свържат ритуала с царуването на двама конкретни императори на инките: Топа Инка или неговия син Уайна Капак. Това показва, че жертвоприношението не се е случило веднага след като инките са завладели района, тъй като те вече са контролирали региона в продължение на десетилетия.

Изследователите отбелязват, че политическите мотиви зад жертвоприношенията остават правдоподобни, но те не са били единичен акт, празнуващ победата над врага. Изследователите предполагат, че капакоча може да е била част от по-широка стратегия на инките за укрепване на властта им над империята, като същевременно стимулират споделени вярвания и реагират на социални или екологични предизвикателства.

Времето също не съвпада с някое голямо вулканично изригване или екстремно климатично събитие, което предполага, че погребението не е просто реакция на природно бедствие.

Справка: Dominika Sieczkowska‐Jacyna et al, Timing the Sacred: A Multi‐Step Chronological Framework for the Llullaillaco Inca Burial, Archaeometry (2026). DOI: 10.1111/arcm.70172

Източник: Human sacrifice in Inca Empire may have been driven by political motives, not religion, Sanjukta Mondal, Phys.org

Още по темата

23/10/2020

Животът

Първите мумии на жертвени лами от времето на инките са открити в Перу

04/08/2020

Човекът

Древен артефакт на инките разкрива свещената роля на езерото Титикака

17/01/2020

Човекът

Открит е загадъчен идол на инките, считан за отдавна унищожен

04/05/2017

Човекът

Златно съкровище на предшественици на инките бе случайно намерено от туристи (видео)