Къде са растели пшеница, ечемик и ръж, преди първите земеделци да ги открият

Ваня Милева Последна промяна на 16 February 2026 в 00:00 12392 0

 Археоботаничката Амая Аранц-Отаеги, съавтор на изследването, взема проби от диви растения близо до Маин в Йордания.

Кредит Joe Roe

Археоботаничката Амая Аранц-Отаеги, съавтор на изследването, взема проби от диви растения близо до Маин в Йордания.

Използвайки усъвършенствано машинно обучение и климатични модели, изследователи успяват да покажат, че предците на земеделски култури като пшеница, ечемик и ръж вероятно са били много по-малко разпространени в Близкия изток преди 12 000 години, отколкото се смяташе досега. Това оспорва традиционните предположения за географията на ранното култивиране на растенията и земеделието.

В ново проучване, публикувано в списание Open Quaternary, изследователи от Университета в Копенхаген и Университета на Страната на баските са реконструирали вероятните древни географски ареали на 65 вида диви растения, тясно свързани с ранното земеделие в Западна Азия. Те включват дивите предци на пшеницата, ечемика, ръжта, лещата и други култури, които са дали тласък на селскостопанската революция преди повече от 10 000 години.

"Първите земеделски общества са създадени в Близкия изток преди около 12 000 години. Знаем това от артефактите, семената и животинските кости, които археолозите са намерили при разкопки. Но знаем малко за естествената фонова растителност в тези райони, което означава, че също така не знаем точно къде неолитните народи са открили растенията, които в крайна сметка са култивирали", разказва археологът и водещ автор Джо Роу (Joe Roe) от Университета в Копенхаген.

"Въз основа на новите ни данни изглежда, че предците на някои от растенията, най-важни за съвременното земеделие – пшеница, ръж и ечемик и др. – не са виреели там, където очаквахме, а също така, че са били много по-малко разпространени, отколкото си мислехме."

Роу и неговият съавтор, археоботаникът Амая Аранц-Отаеги (Amaia Arranz-Otaegui), били изненадани да открият, че много ранни предци на културите изглежда са били концентрирани на средиземноморското крайбрежие на Леванта, което предполага, че тази област е действала като "убежище" по време на доста суровия климат на късния ледников период.

"Това предполага, че много диви култури са били добре адаптирани към много студени и сухи условия и не са се разпространили непременно с появата на по-топлия и влажен климат, в който са се установили първите земеделски общности", обяснява Аранц-Отаегуи.

Заедно тези открития предоставят най-ясната картина досега за това къде са растели най-ранните земеделски растения в света и в каква среда са живели древните хора, когато са преминали от събиране на храна към земеделие.

 Карта на изследвания регион (Западна Азия, сива кутия) с местоположения на археоботанически комплекси от късния Епипалеолит и предкерамичния неолит. Кредит: Карта на изследвания регион (Западна Азия, сива кутия) с местоположения на археоботанически комплекси от късния Епипалеолит и предкерамичния неолит. Кредит: Joe Roe et al, Open Quaternary (2026)

Методологичен пробив

Проучването също така бележи важна стъпка напред в начина, по който изследователите моделират минали екосистеми. Чрез комбиниране на големи, отворени набори от данни за това къде растат специфични растителни видове днес с усъвършенствани компютърни симулации на миналия глобален климат, те успяват да създадат подробни карти, показващи къде е вероятно да са растели древните растения.

"По същество използвахме същите климатични симулации, които IPPC използва, за да предскаже бъдещия ни климат, просто ги обърнахме назад и ги комбинирахме с модел за машинно обучение, показващ към какви видове среда са адаптирани тези растения", разказва Аранц-Отаегуи.

Според изследователите, този подход на моделиране представлява нова линия от доказателства за разбиране на екологичния контекст на ранното земеделие. Тъй като не разчита на археологически находки, които могат да бъдат изкривени от погребения, човешка дейност и др., той предлага независима и допълваща картина на древните растителни среди.

"Това ни дава съвсем нов поглед върху екологичния фон на първите фермери в света", заключават двамата автори.

Справка: Joe Roe et al, Biogeography of Crop Progenitors and Wild Plant Resources in the Terminal Pleistocene and Early Holocene of West Asia, 14.7–8.3 ka, Open Quaternary (2026). DOI: 10.5334/oq.163

Източник: New study maps where wheat, barley and rye grew before the first farmers found them, University of Copenhagen

    Най-важното
    Всички новини