Да се избавим от бактерии, устойчиви на антибиотици, е възможно с помощта на вирус, според ново изследване.
Отдавна се знае за ползата от стомашно-чревна микрофлора, но тази микрофлора включва не само бактерии, но и вируси. И вече е време да оценим не само полезните бактерии, но и полезните вируси, колкото и необичайно да звучи това, разказва The Scientist
Екипът на Ерик Пеймер (Eric G. Pamer) от Мемориалния онкоцентър Sloan-Kettering решили да използват норовирус срещу бактерията Enterococcus faecium, които са устойчиви на антибиотици. Обикновено E. faecium е безопасна и се води като "условно-патогенна". Тя обитава стомашно-чревния тракт и не създава неприятности, защото е в среда с други бактерии. Но ако се приемат антибиотици, микрофлората загива и E. faecium започва да вреди, особено ако тя е с лекарствена резистентност.
Изследователите успяват да потиснат размножаването на словно-патогенните бактерии с помощта на норовирус у мишки, обработени с антибиотици. Резултатите са представени в статия в Science Translational Medicine.
Норовирус. www.northcarolinahealthnews.org
Вирусът действа чрез имунната система, стимулирайки синтеза на имунен протеин - тол-подобен рецептор 7 (TLR7). Тол-подобните рецептори са разположени в клетъчната мембрана, тяхната цел е разпознаването на чужди молекули, които навлизат в организма заедно с бактерии, вируси, гъбички и други. След като разпознае такава молекула, рецепторът задейства вродения механизъм на клетъчен имунен отговор.
След прилагане на вируса мишките започнали активно да синтезират антимикробни пептиди, които отслабват популацията на E. faecium.
Но ако просто се въведе норовирус, той не би могъл да оцелее, защото липсват другите бактерии в чревната микрофлора, които са загинали под действието на антибиотик. Но може да се използва някаква молекула, която да имитира вируса и която няма да има нужда от подкрепящи я бактерии.
В хода на изследването е установено, че синтетично вещество, което имитира геномната РНК на мишия норовирус, действа по същия начин - взаимодейства директно с имунните рецептори и задейства синтеза на сигналните протеини, а чрез тях и антимикробните пептиди. При мишките, които приемали молекулата, имитираща вируса, количеството на бактерията E. faecium намаляло, въпреки че животното преди това е третирано с антибиотик.
Като се има предвид, че резистентните на лекарства бактерии става все по-голям проблем, такива вирусоподобни препарати може да се окажат ефективни и удобни. Този подход може да се окаже по-лесен и по-безопасен, но тъй като тол-рецепторите прекалено силно влияят върху имунната система и е възможно да предизвикат някои нежелани реакции, които да се проявят малко по-късно.
Дейвид Уанг (David Wang), доцент в Вашингтонския университет по медицина в Сейнт Луис се отбелязва, а в статията си и самите автори признават, че стимулирането на тол-рецепторите TLR7 може да има потенциално вредни въздействия, извън синтеза на антимикробни пептиди. "Ние не знаем какви са дългосрочните последици от активирането на TLR7", заяви Уанг. "Въпреки, че това е много обещаващо, има нужда от още много работа, за да се определи какви други последствия може да има ограничаването на бактерията E. faecium".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари