Как е дошло кучето динго в Австралия

Кучетата и хората са пътували по света заедно вероятно от 30 000 години насам с едно изключение: Австралия. Археологическите доказателства, от кости до скални рисунки, предполагат, че кучетата обитаващи Австралия не са били там до преди поне 4000 години. Но кой ги е донесъл там? Двама археолози смятат, че са установили вероятните заподозрени в тази отдавнашна мистерия.

Въпросът не е свързан само с интереса около кучетата динго. "По някаква причина, знаем относително малко за този период в сравнение с други региони на света," обяснява психологът Брадли Смит (Bradley Smith), който специализира поведение при кучетата към Централния Университет на Куйнсленд в Аделайде, Австралия и не е участвал в изследването. Това означава, че "разкриването на произхода на дингото може да хвърли повече светлина и върху човешката история в Югоизточна Азия, процесът на опитомяване на кучето и праисторията на Австралия," добавя Матю Кроутър (Mathew Crowther), биолог специалист по диви животни към Университета в Сидни, който също не е участвал в изследването.

Има няколко групи хора, които може да са донесли дингото в Австралия. Сред най-вероятните са индийските мореплаватели, които може да са пътували до Австралия, мореплавателите от племето Лапита, които са се разселили на изток в Тихия океан от Източна Азия и търговците от Тимор и Тайван, които са плавали през Югоизточна Азия. Група от ловци-събирачи живеещи по крайбрежието, наречени тоалийци от южните полуострови на индонезийския остров Сулавеси са също част от този списък.

В своето изследване, публикувано в последното издание на Journal of Archaeological Science: Reports, Мелани Филиос (Melanie Fillios) и Пол Такон (Paul Taçon), съответно от Университета на Нова Англия в Армидейл и Университета Грифит в Брисбейн, Австралия се опитали да елиминират част от заподозрените. Използвайки нов метод те били първите изследователи, които подходили към въпроса като комбинирали скорошни генетични изследвания за еволюцията на динго с археологическите находки от Австралия и Югоизточна Азия.

Тяхната статия обобщава генетичните изследвания върху обикновени и кучета динго от 7 наскоро публикувани статии. От тези резултати "започнаха да изникват няколко общи точки," пишат авторите. Въпреки че динго изглежда са еволюирали от вълци преди кучетата да се отделят от тях, голяма част от хронологията и еволюцията им остават несигурни. Но, на основата на ДНК от живи вълци, кучета и кучета динго, сега се натрупват все повече доказателства, че животните са произлезли от Азия - вероятно в Китай - преди да се разпространят в Тайван или в Югоизточна Азия. Това до голяма степен отхвърля индийските мореплаватели.

Австралийско куче динго (Снимка: Craig Dingle)

Генетичните данни са успели да изчистят картинката още повече. Последните проучвания на ДНК, например, предполагат, че животните са пристигнали в Австралия от Борнео и Сулавеси преди между 5 и 12 хиляди години. Междувременно, доклад от 2014 г. открил, че динго нямат множество копия на ген участващ в метаболизма на скорбялата. Техните братовчеди кучетата, развили множество копия при съвместния си живот с първите земеделци. Факта че динго не могат да разграждат скорбялата предполага, че преди тяхното пътуване до Австралия те не са живели със земеделци (като например обитателите на Индия или търговците от Тайван или Тимор).

Така в сметката остават само племето Лепита и обществото на ловците-събирачи тоалийци. Но в същото време археологическите доказателства от цяла Австралия и Югоизточна Азия изглежда отхвърлят племето Лепита. Няма никакви открити останки от керамика на Лепита в Австралия, да не говорим за свинете и кокошките, които тези хора носили навсякъде със себе си. Освен това, Такон смята, че хората Лепита за пръв път разширили териториите си отвъд Азия преди 3300 години, много след като динго вече били появили в района.

Така оставали тоалийците. Филиос и Такон предполагат, че ловците-събирачи в Сулавеси са пренесли динго в Австралия преди 4000 години, вероятно след като придобили навика да го отглеждат от своите съседи в Борнео. Тук, археологическите данни са в подкрепа на такава хронология. Сходства в скалните рисунки между Сулавеси и Борнео показват близка връзка между двете групи хора. Още повече, че сечива на възраст между 8000 и 1500 г. и материали за направа на сечива, които са били открити при разкопки в южната част на Сулавеси потвърждават, че местните ловци-събирачи са можели да изминават големи растояния по море. "Имало е силни течения, които са можели да издухат корабите им до Австралия," твърди Такон. Той добавя още, че от 17-ти век, има свидетелства, че хората от южната част на Сулавеси са посещавали Северна Австралия, докато австралийското правителство им забранило през 1900 г.

Изследването на учените "ясно показва че динго са произлезли именно от Сулавеси," смята Кроутър. Бен Алън, еколог занимаващ се с кучето динго към Университета на Южен Куйнсленд в Туумба, Австралия се съгласява с откритията на учените. "Те са свършили чудесна работа." Допълнителни проучвания на древната ДНК на обикновени и кучета динго от Сулавеси, в близост до Борнео и в Австралия може да осигури по-категорични доказателства, които да изяснят мистерията около произхода на единствения хищен бозайник в Австралия.

Източник: Nature Magazine