Кой е бил достоен за триумфални арки според римляните

Ваня Милева Последна промяна на 17 ноември 2026 в 00:00 137 0

Арката на Константин в Рим, гледана от югозапад, с трите си прохода, релефи на тавана и защитна ограда

Кредит Bengt Nyman, Wikimedia Commons, CC BY 2.0

Арката на Константин в Рим, осветена от Сената през 315 г. сл.н.е., снимана през февруари 2013 г. зад модерната си защитна ограда.

Доналд Тръмп предлага да се изгради 76-метрова триумфална арка във Вашингтон, окръг Колумбия, близо до река Потомак и Националното гробище Арлингтън. Наречена "Арката на Тръмп" (Arc de Trump), конструкцията е вдъхновена от парижката Триумфална арка и има за цел да отбележи 250-годишнината от американската независимост, съобщава статия, публикувана на 6 ноември 2026 г. от The Guardian.

Самата триумфална арка е много по-стара архитектурна форма, а римските ѝ образци са носили по-специфичен и по-разнообразен набор от послания, отколкото предполага думата "триумфална".

Публични шествия и постоянни почести

Арката на Константин е била разположена на маршрута, следван от триумфални шествия, а самият "триумф" представлява церемония, шествие през града. Арката е постоянна конструкция, с която се отбелязва победа, почита владетел или семейството му, без непременно да отбелязва тази церемония.

Това разграничение е важно, защото оцелелите арки не всички са построени от човека, когото почитат, и не всички от тях отбелязват официален триумф. Що се отнася до двете имперски арки, обсъдени тук, в парка Колизеум построяването на Арката на Тит се приписва на брат му Домициан, докато Арката на Константин носи надпис, документиращ нейното освещаване от Сената. Покровителите, почетните лица и целите варират в зависимост от мястото и периода, а надписите често са най-добрият ориентир за това кой е искал какво да се помни.

Все пак арките не са в чест единствено на императори. В архива ArcheoVeneto, подготвен съвместно с Падуанския университет и регионалното археологическо управление, арката на Гавиите (Arco dei Gavi) във Верона се описва като паметник от I век сл. н.е., построен от влиятелно местно семейство, рода Гавия, в чест не на военна победа, а на себе си. Първоначално тя се е намирала по протежение на Виа Постумия извън римския град.

Арката на ГавиитеАрката на Гавиите (Arco dei Gavi) във Верона. Кредит:  Wikimedia Commons, CC0

В същия архив се отбелязва, че арката във Верона е демонтирана през 1805 г., тъй като е била смятана за пречка за движението, и е построена отново през 1932 г. на друго място. Надписите върху нея са посветени на членовете на семейството и посочват името на архитекта, посочен в италианската форма на записа като Лучио Витрувио Чердоне. Арката на Гавиите показва, че тази архитектурна форма може да се изгради както за частен престиж, така и в прослава на имперската власт.

Тит и плячката от Йерусалим

Арката на Тит се намира в подножието на хълма Палатин, до Римския форум, където пътят Кливус Палатинус започва изкачването си към хълма. Арката е построена от Домициан, последният император от династията на Флавиите, в памет на брат му Тит, който вече е бил обожествен. Надписът от страната, обърната към Колизеума, документира този статут, а "Енциклопедия Романа" на Джеймс Граут датира арката известно време след смъртта на Тит през 81 г. сл.н.е.

Събитията, които тя отбелязва, се случват около десетилетие по-рано. Арката се свързва с победата на Тит във войната с Израел през 70 г. сл.н.е., когато Йерусалим е превзет. "Енциклопедия Романа" датира триумфалното шествие, показано на релефите, към 71 г. сл.н.е. Следователно оцелялата арка гледа назад към това шествие от разстояние от приблизително десетилетие или повече и тя все още не е съществувала, когато шествието се е състояло.

Релеф вътре в Арката на Тит, показващ римски войници, носещи менората и други предмети от Храма в ЙерусалимРелеф на вътрешната стена на Арката на Тит в Рим, изобразяващ войници, носещи предмети от Соломоновия храм, включително менората (свещен еврейски седемсвещник), в триумфално шествие. Арката е построена след смъртта на Тит през 81 г. сл.н.е. Кредит: Jebulon, Wikimedia Commons, CC0.

Арката е от фин гръцки мрамор. Вътре, един панел изобразява императорската квадрига, водена от богинята Рома, олицетворение и покровителка на Рим, с Тит, коронясан от крилата на богинята на победата Виктория. Другият изобразява римски войници, носещи плячка от Йерусалимския храм като сребърни тръби и Менората. Релеф на Тит, носен от орел, запълва центъра на свода.

Тези панели са римски разказ за римска победа, направени за римска публика след това. Арката е била съборена през 1822 г. и построена отново от Джузепе Валадие, който е реставрирал голяма част от тавана и външните половини на двата стълба от травертин.

Арката на Константин или сглобка от елементи втора употреба

Арката на Константин, която в парка Колизеум наричат ​​най-голямата оцеляла триумфална арка, разказва различна история. Тя отбелязва победата на Константин над съперника му Максенций на Милвийския мост на 28 октомври 312 г. Надписът гласи, че Сенатът е посветил паметника на него на 25 юли 315 г. за деценалиите в началото на десетата година от неговото царуване.

Това, което прави арката специална, е начинът, по който е била сглобена. По-голямата част от релефната декорация е взета от други имперски паметници и е подредена по унифициран константинов дизайн. Релефи от епохата на Траян, Адриан и Марк Аврелий са разположени редом с нови константинови произведения в долните части, а лицата на по-ранни императори са преоформени по подобие на Константин.

Някои учени твърдят, че тя не трябва да се нарича арка на Константин, а всъщност е по-ранно произведение от времето на Адриан, преработено по време на управлението на Константин, или поне долната част. Друга теория твърди, че е издигната или поне започната от Максенций, а друг учен смята, че това е станало още по времето на Домициан (81–96). Някои скорошни историографии също така твърдят, че влиятелният модел, предложен от Л'Оранж и фон Геркан през 1939 г., може би е бил оформен от фашисткия политически климат в Рим през 30-те години на миналия век, когато Мусолини насърчава визуалните връзки между древен и съвременен Рим.  Кредит: Wikimedia Commons, CC0.

В "Речника на "Гети" за понятия в изкуството и архитектурата" (Getty Art and Architecture Thesaurus) терминът "сполии" (spolia) се определя като повторно използвани архитектурни елементи - по правило, фрагменти, включени в структурата на новото съоръжение. Този термин най-често се използва за подобни практики в античността и Средневековието.

Този избор е умишлен, изображенията на по-ранни, прочути императори са били предназначени да легитимират властта на Константин и да го представят като възстановител на империята. Арката е послание, подчертаващо приемствеността с предишните владетели.

От Рим до Париж

Има не малко древноримски арки оцелели в бившите провинции, като например триумфалната арка в Оранж в Южна Франция. Нейната форма е възродена много по-късно в Париж. На 18 февруари 1806 г. Наполеон подписва императорски указ, с който е наредено изграждането на арка в чест на своята "Велика армия".

Първият камък е положен на 15 август 1806 г., но Наполеон не вижда завършването на арката. Проект е спрян след падането му, препосветен при Луи XVIII на армията на Пиренеите и накрая възложен на армиите на Революцията и Империята под ръководството на Луи-Филип.

Снимка от албумен печат на Триумфалната арка в Париж през 1860-те години, видяна под ъгъл със скулптурни групи по стълбовете ѝТриумфалната арка на площад "Етоал" в Париж, върху албуминов сребърен отпечатък от стъклен негатив от 60-те години на 19-ти век, направен от фотографа Едуар Балдюс, сега в музея "Метрополитън". Арката е поръчана през 1806 г. и открита през 1836 г. Кредит: The Metropolitan Museum of Art, accession 44.55.6, object record, CC0.

Арката е открита на 29 юли 1836 г., след 30 години работа, на скромна церемония поради опасения от нападение срещу краля. Архитектите ѝ са се вдъхновили директно от древни модели. Единственият отвор напомня за Арката на Тит, докато аттикът и коринтският ордер са вдъхновени от Арката на Константин.

Парижката арка е спазила формата на римските образци, макар хората, по чиято поръчка е изградена, и тези, на които е посветена, се сменяли, като символична почит към римската история. Започната по времето на Наполеон, работата продължава по времето на Луи XVIII и се посвещава на армията на Пиренеите и накрая, по времето на Луи-Филип, е възхвала на армиите на Революцията и Империята.

Арките на Тит, Константин и семейство Гави отговарят на специфичен въпрос за това кой е достоен да бъде запомнен и от кого, и този въпрос все още е запечатан в камък.

Справка:

Източник: What Roman Triumphal Arches Were Built to Tell People, Аncient origins.net

    Най-важното
    Всички новини